Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 409

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 05.01.2017 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

                                                                                                            СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 532 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д.С.Г.,***, чрез адв. А.В. *** против решение № 68 от 18.10.2016г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 84 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 182/2016 от 19.07.2016г. на зам. началник на Митница Столична, издадено срещу Д.С.Г.,*** за нарушение по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Недоволен от постановения съдебен акт Д.Г. го обжалва, като твърди, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по  чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Пледира се неправилно установена от районния съдия фактическа обстановка поради обосноваване на решението единствено в доказателствата, представени от страна на административнонаказващия орган. Твърди се неправилност на изводите на районния съд и относно установения процесуален порок на производството касателно вписване в акта за установено нарушение както на нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, така и на разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС, с което се твърди да е било ограничено правото му на защита. Касаторът възразява още и срещу изводите по съществото на спора що се отнася до авторството на процесното нарушение, като твърди, че авторът на процесното нарушение  в производството е останал неустановен поради недостатъчност на доказателствата. На посочените основания се иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд- Трън и да се произнесе по същество, като отмени изцяло процесното наказателно постановление. 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, пред съда, редовно призовани, за представител изпраща гл. ю.к. Б. С., който възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 182/2016 от 19.07.2016г., зам.-началникът на Митница Столична е приел за безспорно установено, че на 13.02.2016г. Д.С.Г.,***, е държал в лек автомобил марка „***”, модел „***“, рег. № ***, паркиран на паркинг при площад „Владо Тричков“, в гр. Трън, акцизни стоки-общо 92 броя кутии цигари различни марки, всяка съдържаща по 20 къса, без бандерол за платен акциз, когато такъв е задължителен, с дължим за стоките акциз в размер на 391 лв. (триста деветдесет и един лева), поради което и на основание чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

По жалба на наказаното лице пред Районен съд-Трън е образувано АНД № 84 по описа на съда за 2016г., който с решение № 68 от 18.10.2016г. е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като издадено в процесуално законосъобразно производството без допуснати съществени процесуални нарушения, с изведени съответни на доказателствата заключения по фактите и правилно приложен към същите материален закон, с наложено съответно по вид и в минимален размер административно наказание. 

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. 

По доводите за погрешно изведена правна квалификация на процесното нарушение, в съставения за неговото установяване акт, съответно грешка при преценката на районния съд за процесуална законосъобразност на производството:

Районният съдия мотивирано е отхвърлил това възражение на наказаното лице, които мотиви настоящият състав изцяло споделя. Административнонаказващият орган законосъобразно и при наличие на съответните „предпоставки“ е упражнил правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта в случай, че събраните по преписката доказателства обосновават без съмнение нарушението, неговото авторство и вината на нарушителя. Това изменение на административнонаказателното обвинение в частта му, съдържаща правната квалификация на процесното нарушение, освен че е законова възможност още и не се установява да е ограничило правото на защита на наказаното лице, защитавало се в хода на производството срещу фактите, които са безспорно съответни на доказателствата по преписката.  

Жалбата съдържа оплакване за неправилна преценка на доказателствата от страна на решаващия първоинстанционен състав, довела до погрешни изводи по фактите и правото, поради липса на достатъчно данни относно авторството на процесното нарушение. Тъй като за правилното приложение на правото е необходимо правилното извеждане на фактите, то на преценка първо подлежи оплакването за допуснато съществено нарушение на правилата относно събирането и оценката на доказателствата. При извършената касационна проверка не се установи процесуална несъобразеност на действията на съда при събирането, анализа и оценката на доказателствата, поради което фактическата обстановка, установена от решаващия съд се възприема от настоящия състав за съответна на доказателствата, независимо, че според касатора изводите на районния съдия са в „полза“ на другата страна.

Във връзка с горното без основание е и оплакването за недоказаност на авторството на процесното нарушение. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав, с които възражението на наказаното лице относно авторството на нарушението е отхвърлено, кореспондират изцяло със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Споделя се отказа на съда  да кредитира като достоверни и безпротиворечиви обясненията на лицето К. Т., дало показания на страната на нарушителя и в подкрепа на изведената теза, че Т. всъщност е автор на процесното деяние. На първо място налице е убедителен превес на тежестта на доказателствата в полза на обвинението, че държането на откритите акцизни стоки без бандерол е осъществявано в автомобил, собствен на касатора, у когото освен това са били и ключовете за МПС към момента на проверката, и без данни за липса на владение от друго лице върху същото МПС. Лице, в чието владение към момента на проверката не се е намирал провереният автомобил, и което не се намирало в този момент в автомобила, не може и да държи в това МПС каквато и да е вещ. Сведенията за владение преди този и в неустановен друг момент, на автомобила от страна на друго лице, не са издържали проверката на съда за достоверност. Твърденията, че цигарите са оставени в автомобила от друго лице, което на свой ред дава противоречиви обяснения и относно начина на придобиването им, не са спомогнали да се разколебае доказателствената сила на АУАН. 

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 18.10.2016г. на Районен съд-Трън, постановено по АНД № 84 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                               2/п/.