Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

415

 

Гр. Перник, 10.01.2017 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                             СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 543 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ковачевци срещу съдебно решение № 196 от 24.10.2016 година, постановено по АНД № 318 по описа на съда за 2016 година на Районен съд – Радомир, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 004 от 08.06.2016 година на кмета на Община Ковачевци, с което на „Райски кът 77 БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Лобош, община Ковачевци, област Перник, представлявано от управителя Р.К. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 218 от Закона за туризма (ЗТ).

Касаторът твърди,че решението на районния съд е неправилно, като не се сочат конкретни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Твърди,че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както и установеното нарушение е доказано. Касаторът моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и по същество да постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, „Райски кът 77 БГ“ ЕООД, с. Лобош, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция за установяване на касационните основания не са представени писмени доказателства.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателно постановление № 004 от 08.06.2016 година кметът на Община Ковачевци е наложил на „Райски кът 77 БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Лобош, община Ковачевци, област Перник имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева, за това, че на 05.04.2016 година, като не е заявило настъпила промяна във вписаните в националния туристически регистър обстоятелства е осъществило състав на административно нарушение по чл. 218 от ЗТ.

За да постанови атакувания съдебен акт, решаващият първоинстанционен съд, след събиране и анализ на приобщените по повод спора доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството е приел от правна страна, че същото е съществено процесуално опорочено поради съставяне, предявяване и връчване на акта за установено нарушение на лице, което не е упълномощено по надлежния ред за това от страна на законно представляващия дружеството негов управител, а в настоящия случай и едноличен собственик на капитала. По същество с решението е прието, че в производството пред районния съд нарушението е останало недоказано. 

Решението е правилно.

Правилни са доводите на районния съд за наличие на неотстраним в настоящия случай съществен процесуален порок на производството, състоящ се в съставяне на акта за процесното нарушение и неговото предявяване и връчване на лице без представителна власт да извършва и приема от името на наказаното дружество действия при наличие на данни за или по повод неизпълнение от страна на същото на задължения към държавата или общината при осъществяване на неговата дейност, съгласно предвиждането на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. АУАН за процесното нарушение е съставен в присъствието, предявен и връчен на ненадлежен представител на наказаното търговско дружество. Видно е от съдържанието на приложеното по делото и преписката нотариално заверено пълномощно от 16.05.2016 година, което не съдържа изрично упълномощаване, по силата на което законовия процесуален представител на „Райски кът-77 БГ“ ЕООД, с. Лобош, В.Г. да може представлява дружеството в административнонаказателни производства, образувани срещу дружеството. Без съмнение личният характер на административнонаказателната отговорност                (чл. 24, ал. 1 от ЗАНН) е изключен по силата на правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, когато това е предвидено в съответния закон или указ, обективна, безвиновна отговорност носят и ЕТ и ЮЛ, посредством налагането на имуществена санкция. Поради правното им естество от името и за сметка на ЕТ и ЮЛ процесуални действия, вкл. и в административнонаказателни производства, извършват представляващите ги физически лица. Процесуалният закон не въвежда изрична забрана, нито указва специален ред, относно начина на учредяване на това представителство. Следователно представляващи в тези случаи могат да бъдат, както законовите представители на ЕТ и ЮЛ, така и техни договорни пълномощници. Втората хипотеза обаче е възможна първо по силата на пълномощно и второ по силата на изрично пълномощно, от което ясно да личи волята на законовия представител на дружеството, последното да бъде представлявано в рамките на производства по реализиране на административнонаказателна отговорност от конкретно посочено дееспособно ФЛ. Приел за надлежни действията на В. Г., актосъставителят в настоящия случай е нарушил процесуалните правила за даване начало на производството посредством предявяване и връчване на акта за административно нарушение на надлежно упълномощено за това лице, като дори не е вписал този факт и това пълномощно в акта за установяване на нарушението. Наказващият орган на свой ред е задълбочил порочността на производството, като не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, да върне акта за предявяване на надлежен представител на нарушителя. Несъобразяване на посочените разпоредби на ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като рефлектира върху правото на защита на нарушителя, поради което е основание за отмяна на завършващия производството правораздавателен акт.

На следващо място е допуснато процесуално нарушение и при издаване на НП, а именно на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В издаденото  наказателно постановление непълно, неясно и лаконично е формулирано административнонаказателно обвинение с посочената правна квалификация – нормата на чл. 218 от ЗТ, като не е посочена във връзка с конкретната материалноправната норма, вменяваща неизпълненото от страна на дружеството задължение. Поради това настоящият касационен състав приема, че е ограничено в съществена степен правото на наказаното лице да разбере какво административно нарушение му се вменява да е извършено, срещу което надлежно и относимо да организира своята защита, порок неотстраним в хода на съдебното обжалване на НП. Изправени сме както пред неяснота по фактите, така и пред съществена непълнота по правото. С оглед съдържанието на посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 218 от ЗТ и предвиденото административно наказване за лицата, които не изпълнят задължението си да заявят настъпила промяна във вписваните в Националния туристически регистър обстоятелства, възможните нарушени норми са чл. 168, ал. 2, чл. 169, ал. 1 или чл. 169, ал. 2 от ЗТ.

На следващо място напълно се споделят и доводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение. С оглед събраните в производството пред районния съд писмени доказателства и липсата на представени пред настоящия съд такива, касационният състав намира, че в производството е недоказано процесното нарушение, с оглед съдържанието на посочена в АУАН и НП законова разпоредба на чл. 218 от ЗТ.

Мотивиран от гореизложеното настоящия касационен състав на Административен съд – Перник и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №196 от 24.10.2016 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД №318 по описа на съда за 2016 г. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/    /п/