Р Е Ш Е Н И Е

№ 413

гр. Перник, 04.012017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 544 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Ковачевци против решение № 193 от 19.10.2016г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 320 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 005 от 08.06.2016г., издадено от Кмета на Община Ковачевци срещу „***“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: с. Лобош, община Ковачевци, област Перник, представлявано от . К. Б.-управител, за нарушение по чл. 213, ал. 3 във вр. с чл. 116, ал. 3 ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) (ред. ДВ бр.20 от 15.03.2016 г.), като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

В жалбата се сочи наличие на основания за отмяна на решението на Районен съд - Радомир като неправилно, без да се сочат конкретни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Касаторът възразява срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както прави възражение срещу изводите за недоказаност на процесното нарушение. Касаторът иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, с. Лобош, не се явява и не изпраща представител. В срока по чл. 351, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН е постъпило възражение против касационната жалба. В него се излагат доводи срещу сочените в жалбата основания за отмяна на решението на районния съд и се прави искане атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните: С наказателно постановление № 005 от 08.06.2016г. Кметът на Община Ковачевци е наложил на „***“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: с. Лобош, община Ковачевци, област Перник, имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за това, че „на 05.04.2016г., като не изпълнява задължението си да подава ежемесечна справка-декларация в Община Ковачевци е реализирал състав на административно нарушение по чл. 213, ал. 3 във вр. с чл. 116, ал. 3 ал. 1 от ЗТ.

По жалба на наказаното лице пред Районен съд-Радомир е образувано АНД № 320 по описа на съда за 2016г., който с решение № 193 от 19.10.2016г. е отменил процесното наказателно постановление, като издадено в производство с допуснати съществени процесуални нарушения и поради недоказаност на процесното нарушение.

За да постанови обжалваното решение районният съд, след събиране, анализ и преценка на относимите към спора доказателства и направени изводи по фактите, при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството е приел от правна страна, че същото е съществено процесуално опорочено поради непосочване в акта за установяване на нарушението в цялост на нарушените законови разпоредби, съгласно чл. 42, т. 5 от ЗАНН; липса на посочена в акта и НП дата на извършване на нарушението, съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По същество с решението е прието, че в производството пред районния съд нарушението е останало недоказано.

Решението е правилно.

Без да се споделят изводите на решаващия първоинстанционен състав за същественост на нарушението, състоящо се в непълнота при посочване на нарушените законови разпоредби в акта, съставен по повод установеното нарушение поради липса на вписване в същия на разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от ЗТ, тъй като нередовността е санирана от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, правилни са доводите на районния съдия за наличие на други неотстраними процесуални пороци на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни ежемесечно да подават информация в съответната община за броя на реализираните нощувки чрез справка-декларация. Посредством нормата на чл. 213, ал. 3 от ЗТ неизпълнението на това задължение от страна на лица, с посоченото качество, е въздигнато в административно нарушение, наказуемо с административно наказание/имуществена санкция, налагани по административен ред. Следователно, за да е налице основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност за административно нарушение по чл. 116, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213, ал. 3 от ЗТ, следва да са факт от обективната действителност следните елементи:

1. Лице, осъществяващо туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ –

хотелиерство, в някой от туристическите обект по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗТ. Съгласно т. 56 от §1 на ДР на ЗТ „хотелиер“ е лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални. Съгласно т. 55 от §1 от ДР на ЗТ „хотелиерство“ е предоставяне на настаняване и други услуги, съобразно вида и категорията на обекта. Такива данни, съдържащи се в съответни относими доказателства не са установени нито в производството пред административнонаказващия орган, нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция. В производството е неустановено, като недоказано, да е факт изискваното от закона особено качество на лицето-хотелиер, за да може същото да бъде субект на административнонаказателна отговорност по посочените за нарушени законови разпоредби. Непритежаването на такова качество от страна на проверявано лице, ако е установено същото да предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, го прави субект на административно нарушение по друга разпоредба на ЗТ.

2. Водене на регистър по чл. 116, ал. 1 от ЗТ на настанените туристи- регистър е воден, но последният запис в същия е от 28.08.2015г..

3. Неподаване-ежемесечно, на информация от посочения регистър в съответната

община за броя на реализираните нощувки чрез справка-декларация. Ако се пренебрегне фактът на липса на годен субект на реализираната процесна административнонаказателна отговорност, то сме изправени пред несъобразяване с правилото на чл. 18 от ЗАНН, съгласно което когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Изискването на ЗТ в случая е за подаване всеки месец на посочената информация, обективирана в справка-декларация. Неподаването на такава информация по отношение на всеки месечен период и въпреки непрецизността на закона по отношение на срока, в който задължението следва да бъде изпълнено, по разбиране на настоящия съд съставлява отделно административно нарушение.

Във връзка с доводите в горните точки 2 и 3, правилни са изводите на районния съд относно липсата на посочена дата на извършване на процесното нарушение, неустановена и неустановима според настоящия състав, така че да може да се извърши и проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и относно приложимия към всяко нарушение материален закон.

Така констатираните множество и тежки пороци на производството състоящи се в неустановено наличие на особено качество на наказаното лице, наложено едно наказание за повече от едно административно нарушение, с възможен автор наказаното лице в случай, че същото се явява особен субект на процесните разпоредби на ЗТ и във връзка с това-неустановена и неустановима дата на извършване на нарушението препятства реализирането в пълнота на правото на защита на наказаното лице. Като е отменил наказателното постановление районния съд правилно е приложил закона.

Не на последно място към настоящия момент, до влизане в сила на процесното НП, ЗТ е съществено изменен в относимите към процесното нарушение негови части, като въпрос на детайлен преглед, ненужен в настоящия случай предвид безспорните процесуални пороци на производството, е дали последвалите изменения представляват „по-благоприятния“ за нарушителя закон в смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 19.10.2016г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 320 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/