Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

гр. Перник, 04.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 545 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Ковачевци против решение № 195 от 24.10.2016г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 319 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 003 от 08.06.2016г., издадено от Кмета на Община Ковачевци срещу „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. Лобош, община Ковачевци, област Перник, представлявано от Р. К. Б.-управител, като за нарушение по чл. 214 във вр. с чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ)(ред. ДВ бр.20 от 15.03.2016г.), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

В жалбата се сочи наличие на основания за отмяна на решението на Районен съд - Радомир като неправилно, без да се сочат конкретни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Касаторът възразява срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както и за недоказаност на процесното нарушение. По изложените доводи касаторът иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило възражение срещу изложените доводи за отмяна на решението на районния съд и е направено искане оставяне в сила на съдебния акт.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 003 от 08.06.2016г. Кметът на Община Ковачевци е наложил на „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. Лобош, община Ковачевци, област Перник имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че „на 05.04.2016 г., като не е поставило на видно място в обекта удостоверение за категоризация, което не било представено и при поискване, е осъществило състав на административно нарушение по чл. 214, ал. 1 във вр. с чл. 132, ал. 1 от ЗТ.

По жалба на наказаното лице пред Районен съд-Радомир е образувано АНД № 319 по описа на съда за 2016г., който с решение № 195 от 24.10.2016г. е отменил процесното наказателно постановление, като издадено в производство с допуснати съществени процесуални нарушения, както и по същество на основание недоказаност на извършването на процесното нарушение.

За да постанови обжалваното решение районният съд, след събиране, анализ и преценка на относимите към спора доказателства и направени изводи по фактите, при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството е приел от правна страна, че същото е съществено процесуално опорочено поради съставяне, предявяване и връчване на акта за установено нарушение на лице, неупълномощено по надлежния ред за това от страна на законно представляващия дружеството негов управител, а в настоящия случай и едноличен собственик на капитала. По същество с решението е прието, че в производството пред районния съд нарушението е останало недоказано.

Решението е правилно.

Правилни са доводите на районния съдия за наличие на неотстраним в настоящия случай процесуален порок на производството, състоящ се в съставяне на акта за процесното нарушение и неговото предявяване и връчване на лице без представителна власт да извършва и приема от името на наказаното дружество действия при наличие на данни за или по повод неизпълнение от страна на същото на задължения към държавата или общината при осъществяване на неговата дейност, съгласно предвиждането на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Актът за процесното нарушение е съставен в присъствието, предявен и връчен на ненадлежен представител на наказаното дружество. Видно е от съдържанието на приложеното по делото и преписката пълномощно, нотариално заверено на 16.05.2016г., не съдържа изрично упълномощаване, по силата на което по волята на законовия представител на „***“ ЕООД, с. Лобош, В. Г. да може представлява дружеството в административнонаказателни производства, образувани срещу дружеството. Без съмнение личният характер на административнонаказателната отговорност (чл. 24, ал. 1 от ЗАНН) е изключен по силата на правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, когато това е предвидено в съответния закон или указ, обективна, безвиновна отговорност носят и ЕТ и ЮЛ, посредством налагането на имуществена санкция. Поради правното им естество, от името и за сметка на ЕТ и ЮЛ процесуални действия, вкл. и в административнонаказателни производства, извършват представляващите ги физически лица. Процесуалният закон не въвежда изрична забрана, нито указва специален ред, относно начина на учредяване на това представителство. Следователно представляващи в тези случаи могат да бъдат, както законовите представители на ЕТ и ЮЛ, така и техни договорни пълномощници. Втората хипотеза обаче е възможна първо по силата на пълномощно, но второ - по силата на изрично пълномощно, от което ясно да личи волята на законовия представител на дружеството, последното да бъде представлявано в рамките на производства по реализиране на административнонаказателна отговорност от конкретно посочено дееспособно ФЛ. Приел за надлежни действията на Г., актосъставителят в настоящия случай е нарушил процесуалните правила за даване начало на производството посредством предявяване и връчване на акта за административно нарушение на надлежно упълномощено за това лице, като дори не е вписал този факт и това пълномощно в акта за установяване на нарушението. Наказващият орган на свой ред е задълбочил порочността на производството, като не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, да върне акта за предявяване на надлежен представител на нарушителя. Несъобразяване на посочените разпоредби на ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като рефлектира върху правото на защита на нарушителя, поради което е основание за отмяна на завършващия производството правораздавателен акт.

Макар и не в смисъла, изведен в решението, споделят се и доводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение. С оглед събраните в производството пред районния съд писмени доказателства и липсата на представени пред настоящия съд такива, касационният състав намира, че в производството е неустановено, като недоказано, да е проявен основен съставомерен елемент на процесното нарушение, който се изразява във въведено от законодателя изискване към момента на извършване на проверка проверяваният обект, в който се извършва туристическа дейност, да е или такъв, по отношение на който е открита процедура по категоризиране, за което да е издадено временното удостоверение по чл. 130, ал. 1 от ЗТ, или такъв - категоризиран по реда на ЗТ, за което да е издадена категорийната символика по чл. 132, ал. 1 от ЗТ. Компетентните органи са приели за осъществила се хипотезата на чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 214, ал. 1 от ЗТ, но въпреки констатациите в акта и НП, нито в производството по издаване на наказателното постановление, нито пред съда, са представени доказателства за факт на категоризиране на проверения обект. Липсата на такова установяване води до извод, че към момента на проверката е направен необоснован извод за съставомерно деяние по чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1 от ЗТ. Съвкупността от доказателства, независимо същата съответна ли е на действителното фактическо положение, сочи по-скоро на административно нарушение на разпоредбите на ЗТ, забраняващи предоставянето на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №195 от 24.10.2016 г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД №319 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/