Е Ш Е Н И Е

№ 418

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 04.01.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 551 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.Е.К.,***, против решение № 566 от 17.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1415 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №1156195, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу И.Е.К.,*** качеството й на собственик на лек автомобил, с който е извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

Недоволна от решението на Районен съд - Перник, И.К. го обжалва с твърдения за незаконосъобразност, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на изводите на районния съд касателно съдържанието на електронния фиш, което от своя страна водело до несъобразяване с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С тези доводи жалбоподателят иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция, както и процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба, депозирана по делото, поддържа жалбата си, като допълва доводите си за незаконосъобразност на производството и сочи още липса на обозначаване, посредством съответен пътен знак, на процесния участък относно факта на осъществявания контрол. Не възразява срещу гледане на делото в нейно отсъствие и моли съдът да даде ход по същество.

Ответникът по жалбата, Главна дирекция „Национална полиция“, редовно уведомени не изразяват становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К, №1156195, издаден от ГДНП по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, на И.Е.К.,***, собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“, с рег. №***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че на 24.07.2015г. в 17:34ч., в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока от гр. София към гр. Перник, собственият й лек автомобил е управляван със скорост от 121км/ч (след приспаднат толеранс от 1 %) при разрешена в тунела максимална скорост на движение при управление на МПС от 80км/ч. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

Така издаденият ЕФ е обжалван пред Районен съд-Перник, като спорът е разгледан в производството по АНД № 1415 по описа на съда за 2016г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на акта, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на И.К., е управляван със скорост от 121км/ч, с което е осъществен състав на вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, с наложено за същото на собственика на автомобила, във връзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДВП, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Доводите на касатора са срещу съдържанието на електронния фиш, като същите са идентични с изложеното в жалбата до първата съдебна инстанция.

Твърди се неправилност на изводите на районния съд касателно законосъобразност на ЕФ според изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Оплакването е неоснователно. Производството по издаване на процесния Еф е изцяло съобразено със специалния ред по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, както и конкретно съдържанието на фиша, с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Именно предвид специалния характер на това бързо производство, съдържанието на ЕФ следва да отговаря единствено на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая общите разпоредби на ЗАНН са неприложими. Електронния фиш, съгласно легалната дефиниция, на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Нормата на чл. 189, ал. 8, изр. първо от ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е относима само към съставяните актове и издаваните НП за нарушения на ЗДвП, но не и към ЕФ. Правилото на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила наказателно постановление единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити, процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формалното съдържание на фиша следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Изложеното обосновава извод, че посочването в ЕФ на вида на техническото средство, с което нарушението е установено, дата на издаването на ЕФ и конкретен издател на фиша - с имена и длъжност не са сред задължителните реквизити на акта.

Следващото оплакване на касатора-за „недостатъчност“ на описанието на процесното нарушение, невзето предвид от районния съд, също се преценява като неоснователно. Обстоятелствената част на ЕФ съдържа отразени всички елементи от административнонаказателния състав на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, а именно управление на лек автомобил, собствен на И.К., в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение София - Перник, на определена дата със скорост над ограничението, въведено посредством ПЗ В26. Що се отнася до неприлагането към връчения електронен фиш на снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 189,а л. 4 от ЗДвП задължение на наказващия орган е да изпрати на нарушителя единствено електронния фиш по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, който ред в настоящия случай е съобразен. Предвид това неприлагането към същия на доказателствата - включително снимки, направени с техническото средство, не е в нарушение на закона, както и не се преценява като съществено ограничило правото на защита. Собственикът на автомобила, наказуем по силата на презумпцията на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, и без да се основава в снимков материал разполага с възможност да поиска анулиране на съдържащия в пълнота всички елементи от вмененото му административно нарушение ЕФ, или посредством декларацията по чл. 189, ал. 5, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП или посредством възражението по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. В производството пред районния съд всички тези доказателства са надлежно представени и приобщени в изпълнение на изискването по чл. 189, ал. 8, изр. 2 на ЗДвП, съответно обосновали изводите на решаващия състав по фактите и правото, съобразено с принципите на правораздаването по наказателни дела.

Оплакването за необозначаване на пътния участък относно факта на осъществявания контрол, също е неоснователно. По делото е безспорно установено, като съответно доказано (л. 46 от делото), че към момента на извършване на процесното нарушение, пътният участък, обект на контрол по спазване правилата за движение, свързани с ограничение скоростта на движение на МПС, посредством използването на техническо средство ЗМСС №388, е бил надлежно обозначен с ПЗ Е 24 след ПЗ В26(100) и преди ПЗ В26(80), в участъка преди тунел Големо Бучино на АМ „Люлин“ в посока на движение София - Перник.

С оглед горното и във връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално законосъобразно производство включително и посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон. Безспорно установеният (по надлежния процесуален ред и с допустими доказателствен средства) факт на управление на МПС с рег. №***, собствен на И.К., със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 121км/ч, при забрана за движение в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ с посока София-Перник със скорост, надвишаваща 80км/ч, въведена с ПЗ В26, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика на това МПС, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Осъществени са всички елементи от приложения административнонаказателен състав. С това материалният закон, действащ към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд-Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 566 от 17.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1415 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/