Р Е Ш Е Н И Е

№ 420

Гр. Перник, 12.01.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 557 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, офис Перник чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. К. срещу съдебно решение № 581 от 03.11.2016 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД №1238 по описа на съда за 2016 година, с което отменено наказателно постановление (НП) № F209430 от 06.06.2016 година на директора на Офис Перник към ТД на НАП – София, с което на „Луси Транс 2004“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя О.В. О. е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (наричана по – нататък Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година), във връзка с чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Касаторът твърди,че решението на районния съд е незаконосъобразно, без да сочи конкретни касационни основания за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М.К., която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба „Луси Транс 2004“ ЕООД редовно призован се представлява от управителя О. О.***, който поддържа изложеното в отговора по касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно .

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания за обжалване не са представени.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателно постановление № F209430 от 06.06.2016 година на директора на Офис Перник към ТД на НАП – София на „Луси Транс 2004“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя О. В. О. е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) за това, че в качеството му на работодател и осигурител по чл. 5 от КСО, не е подал в законоустановения срок - до 25.02.2016 година (до двадесет и пето число на месеца следващ месеца, за който се отнася) в компетентната ТД на НАП - София, офис Перник, декларация образец №6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година за общия размер на дължимите осигурителни вноски и общия размер на дължимия ДДФС върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения с „Луси Транс 2004“ ЕООД, гр. Перник, за месец януари 2016 година, както и за това, че е подал декларация образец № 6 за м. януари 2016 година на 25.02.2016 година с протокол вх. №14000163011533/25.02.2016 г./00:38:04 часа, която е отхвърлена с Протокол с изх. №14000163011533/25.02.2016 г./05:48:38 часа, при което е следвало да бъде подадена нова декларация в 7-дневен срок, т.е. до 07.03.2016 година, но е подал нова декларация образец № 6 по електронен път, подписана с електронен подпис, с Протокол с вх. №14000163018025/24.03.2016 г./15:53:29 часа.

С решение № 581 от 03.11.2016 година Районен съд – Перник е отменил процесното наказателно постановление, като издадено в производство, в което недоказан е останал фактът на изтичане на 7-дневния срок по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, поради липса на доказателства относно начина и времето на узнаване на съдържанието на Протокола за отказ с изх. №14000163011533/25.02.2016 г./17:18:52 от страна на задълженото лице.

Решението е правилно.

На първо място следва да се отбележи значителната неяснота на предявеното административнонаказателно обвинение, формулирано в АУАН и НП, като такова съдържащо състави на две административни нарушения - едното състоящо се в неподаване на декларация образец № 6 до 25 число на месеца, следващ месеца, за която са били дължими осигурителните вноски и общия размер на ДДФЛ, в случая до 25.02.2016 година за м. януари 2016 година и второто, състоящо се в неподаване на коригирана декларация образец № 6 в 7-дневния срок от датата на получаване на протокола за нейното отхвърляне. Така предявеното обстоятелствено е поставено във връзка с разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година, във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО, което се явява и правната квалификация на процесното нарушение. В процесния случай погрешната формулировка на административнонаказателното обвинение, изведена от актосъставителя, почти идентично е пренесена в обстоятелствената част на НП, без наказващият орган да извърши в пълнота дължимата от последния проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В случая, с оглед данните по преписката, не се установява, безспорният процесуален порок да се отразил на правото на защита на наказаното лице, с оглед изведена защита по същество на административното нарушение, за което е наложена процесната имуществена санкция, поради което същото не обосновава самостоятелно отмяна на наказателното постановление. Следва да се отбележи, обаче че подобен подход в редица случаи води до ограничаване на правото на защита на лицата, срещу които производството се води, в полза на които без съмнение е процесуалната гаранция да разберат фактите, респективно правото, срещу които да организират своята защита.

В тази връзка неоснователно настоящия касаторът твърди, че тъй като приложеният протокол изх. №14000163011533/25.02.2016 г./05:48:38 часа на НАП се генерира автоматично в системата на НАП, то дружеството следвало да се счита уведомено за отказа, по причина че е избрало да подаде необходимите данни по електронен път и като следствие от това е имало предоставен пълен достъп до програмния продукт, от което и следвало, че е безспорен моментът, от който 7-дневния срок за подаване на коригирана декларация е започнал да тече.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата гласи, че в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларация, след попълване на необходимите данни, задълженото лице отново ги изпраща в компетентната териториална дирекция на НАП. Нито Наредбата, нито КСО, регламентират начина, по който този отказ следва да бъде доведен до знанието на неговия адресат, съответно да му бъде съобщен. Липсата на регламент в специалния закон – КСО и Наредбата относно начина на съобщаване на отказ насочва към общата разпоредба на чл. 98 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която при подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на тази глава (Глава тринадесета от ДОПК), освен ако в закона е предвидено друго. Така съгласно чл. 102, ал. 3 и 4 от ДОПК на подателя на некоректната декларация следва да бъде изпратено съобщение за отказ в тридневен срок от получаването й, като подателят на сгрешената декларация е задължен в 7-дневен срок, но от получаването на отказа, да подаде съответна на изискванията декларация. Тук следва да се отчете освен посочената липса на регламент в специалните разпоредби относно съобщаването на отказа да се приеме декларацията и несъответствието на текста на чл. 8, ал. 3 от Наредбата с чл. 102, ал. 4 от ДОПК, относно определящия началото на 7-дневния срок момент, тьй като в Наредбата този момент е „от постановяване“ на отказа, докато в ДОПК е „от получаване“ на отказа. Безспорното противоречие на този текст на Наредбата с ДОПК, който е нормативен акт от по – висок ранг (по аргумент на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове) обосновава възприемане за приложима нормата на чл. 102, ал. 4 от ДОПК, т. е. 7-дневния срок тече от получаване на отказа. В КСО, в Наредбата и в Глава тринадесета на ДОПК липсва регламент за съобщаване на отказа. Така при липса на специален ред ще се приложи общият по чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съгласно който: съобщенията могат да се връчват с електронни съобщения (ЕС) при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Удостоверяването на това връчване, следва да стане посредством трите разписани в чл. 30, ал. 6 от ДОПК начина: 1. когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение; 2. чрез активиране на електронна препратка или 3. чрез изтеглянето на съобщението от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на ЕС се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник не за първи път в свое решение отбелязва, че към този ред сочи и Указание с №91-00-321/08.11.2007 година на Изпълнителния директор на НАП относно уеднаквяване на практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство, достъпни на интернет страницата на НАП – стара версия, на адрес www.old.nap.bg.

В случая по делото не са представени доказателства относно електронното съобщаване на постановения отказ по някой от указаните по – горе и разписани в закона начини. Към настоящата касационна жалба също липсват приложени документи, които да установяват този факт, от което следва, че 7-дневния срок за коригиране на процесната Декларация образец № 6 не е доказано да изтекъл за „Луси Транс 2004“ ЕООД на 07.03.2016 година, тъй като не е установено е да е започнал да тече, с оглед на което е недоказано процесното административно нарушение, изразяващо се в бездействие в определен нормативен срок.

С оглед на горното касационни основания за отмяна на обжалваното решение не се установиха. Потвърдил процесното наказателно постановление в процесуално законосъобразно производство, с изводи основани на събраните доказателствата, при тяхната съвкупна преценка и обективен анализ, така и съответни на приложимия материален закон, решаващият първоинстанционен състав е постановил законосъобразен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 581 от 03.11.2016 година, постановено по АНД № 1238 по описа на съда за 2016 година на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/