Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.01.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 558 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение № 673 от 11.10.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1515 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 28 от 14.07.2016г., издадено от Началника на отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ (РКЗБ) към ИАРА, срещу Л.П.Л.,*** за нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 и ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) във вр. със Заповед № РД09-98/26.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

С жалбата се твърди наличие на касационни основания за отмяна на решението на Районен съд - Перник по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че точно и разбираемо е описано процесното нарушение. Доказателствата събрани по делото подкрепят в пълнота предявеното административно нарушение и при ангажиране на административо наказателната отговорност е приложен точно материалния закон. С тези доводи касаторът иска да бъде отменено решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, Л.П.Л. ***, редовно призован не се явява, за представител изпраща адв. Личева. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 28 от 14.07.2016г., Началникът на отдел РКЗБ към ИАРА, е наложил на Л.П.Л.,*** административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 09.07.2016г. извършва любителски риболов с един брой въдица, потопена във водата, която контролира в работно положение, във водите на язовир Студена, област Перник - воден обект, забранен за риболов със Заповед на Министъра на земеделието и храните - квалифицирано като административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 и ал. 5 от ЗРА във вр. със Заповед № РД09-98/26.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА.

Така издаденото НП е обжалвано пред Районен съд-Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 1515 по описа на съда за 2016г., в което наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалваното решение районният съд, след събиране, анализ и преценка на относимите към спора доказателства и направени изводи по фактите, при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството е приел от правна страна, че същото страда от съществен процесуален порок, отразил се на правото на защита на наказаното лице, състоящ се в нарушаване изискванията на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвид предявено на наказаното лице непълно фактическо обвинение, което да съдържа всички елементи на вмененото нарушение, поради възприето от съда несъответствие на описанието на нарушението с изведената по отношение на същото правна квалификация, заради липса на посочени в акта и НП фактически обстоятелства по отношение на „забраната“ и по чл. 30, ал. 5 от ЗРА.

Решението е неправилно.

Без да се подкрепя „тълкуването“ от процесуалния представител на касатора, на текстовете на чл. 30, ал. 3, т. 1 и чл. 30, ал. 5 от ЗРА и твърдяната бланкетност на нормата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА към разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗРА, касационният съд, въпреки, че споделя възприетото в решението на районния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 30, ал. 3, т. 1, съответно чл. 30, ал. 5 от ЗРА, като бланкетно указващи ред и начин на въвеждане на различни по вид забрани за риболов, при диференцирани от закона предпоставки и със съответни и различни по вид заповеди на министъра на земеделието и храните, то не се споделя изводът за същественост на безспорния процесуален порок на производството, състоящ се в посочване в акта и НП като част от нарушените законови разпоредби на нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗРА.

На първо място-видно е от доказателствата, събрани по повод спора, от обстоятелствените части на акта и НП, както и от доводите на жалбоподателя, че последният не се защитавал по предявено му фактическо обвинение, състоящо се в нарушаване на забрана за риболов върху експлоатацията на определени видове риби и други водни организмиq поради установени промени в състоянието на запасите им. Вписаните обстоятелствата по извършване на нарушението, събраните по повод спора доказателства, а включително и доводите в жалбата на наказаното лице, сочат на нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 във вр. със Заповед № РД09-98/26.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА и защита именно срещу това административнонаказателно обвинение. По отношение частта от правната квалификация, съдържаща връзка с нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗРА, както в акта, така в НП, не е сторено препращане към съответна заповед, издадена от съответния орган и по установения ред на основание чл. 30, ал. 5 от ЗРА, което прави тази част от правната квалификация непълна по отношение на нарушение по чл. 30, ал. 5 във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Това, ведно с липсата на обстоятелствено предявено административнонаказателно обвинение за извършването на такова по вид административно нарушение (съдържащо от обективна страна - извършване на улов в нарушение на наложена от министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, забрана върху експлоатацията на определен/и вид/видове риби и други водни организми, по отношение които са установени промени в състоянието на запасите, застрашаващи тяхното естествено възпроизводство и стопанско значение) води единствено до извод за ненужно и неточно разширяване на правната квалификация на процесното нарушение, което обаче в настоящия случай не е рефлектирало върху правото на защита на нарушителя, излагащ доводи единствено и само по съществото на вмененото му нарушение, състоящо се в извършване на любителски риболов с един брой въдица, потопена във водата, която контролира в работно положение, във водите на язовир Студена, област Перник - воден обект, забранен за риболов със Заповед на Министъра на земеделието и храните.

По изложените доводи решението на районния съд следва да бъде отменено. Установените нарушения във връзка правната квалификация на процесното административно нарушение не влекат след себе си тежката процесуална последица на отмяната, тъй като по делото не е установено с това да е ограничено правото на защита на наказаното лице. И тъй като нарушението е от категорията на относително съществените процесуални такива, подлежи на преценка с оглед спецификата на всеки казус.

Делото е изяснено от фактическа страна, като не се налага събирането на допълнителни доказателства, а районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производството пред първа съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПКq касационният съд ще се произнесе по същество.

Проведено е процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, с актове съставени формално съобразно с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени от компетентни органи в рамките на делегираните им правомощия и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По същество по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 09.07.2016г. Л.П.Л.,*** е извършвал любителски риболов с един брой въдица, потопена във водата, която контролирал в работно положение, във водите на язовир Студена, област Перник-воден обект, забранен за риболов със Заповед на Министъра на земеделието и храните. Установеното съставлява административно нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА във вр. със Заповед № РД09-98/26.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните предвид предвиденото в чл. 70, ал. 1 от ЗРА административно наказание, налагано по административен ред. Наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като определено в съответен вид и в минималния предвиден от законодателя размер, с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и извършване на първо такова по вид административно нарушение от страна на наказаното лице и липсата на препятстване на органите на производството при реализиране на отговорността, което се явява смекчаващо такова. Не са налице предпоставки за оценка на деянието като маловажно в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК). По делото няма данни за проявили се при извършване на деянието смекчаващи (изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства (тук предвид формалния характер на нарушението преценка за липса на общественоопасни последици не се дължи), които да правят нарушението такова - с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и да обусловят извод за неналагане на административно наказание със съответното предупреждение към нарушителя.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема жалбата за основателна. Решението като неправилно ще бъде отменено, а вместо него ще се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 673 от 11.10.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1515 по описа на съда за 2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28 от 14.07.2016г., издадено от Началника на отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, срещу Л.П.Л.,*** за нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) във вр. със Заповед №РД09-98/26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) и е отнето в полза на държавата средството на нарушението – 1 брой въдица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/