Р Е Ш Е Н И Е

№ 422

Гр. Перник, 12.01.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 559 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г.Г. срещу съдебно решение № 469 от 30.08.2016 година, постановено по АНД №935 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 10-А-28 от 11.04.2016 година на директора на РИОСВ – Перник, с което на „Унико 99“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., община Перник, област Перник, представлявано от управителя И.Д. А.е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 1, предложение второ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Възразява срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснато в административнонаказателното производство нарушение на принципа, заложен в чл. 18 от ЗАНН, като излага доводи за доказано по безспорен начин нарушение на ЗУО. Моли съда да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Унико 99“ ЕООД, с. К., редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания за обжалване не са представени.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С наказателно постановление № 10-А-28 от 11.04.2016 година директорът на РИОСВ – Перник е наложил на „Унико 99“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К.-, община Перник, област Перник, представлявано от управителя И.Д. А.имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева, за това, че на 16.07.2016 година в гр. Перник, кв. „Сини вир“, на ул. „601-ва“ и граничеща непосредствено с площадка за третиране на отпадъци (УПИ ІІІ-507.647 по КК на гр. Перник) е извършвало съхраняване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) и компоненти от ИУМПС, а именно: бус, с марка „Ситроен“ с бял цвят, без регистрационен номер и без задните две гуми, представляващо опасен отпадък с код 16 01 04*, съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците, и излезли от употреба автомобилни гуми (ИУГ), представляващи неопасен отпадък с код 16 01 03, съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците на неразрешено за това място, тъй като улицата (с ОК 1005-1035) не е определена като площадка за третиране на отпадъци въз основа на ПУП или друг УП по ЗУТ, поради което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 1, предложение второ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

С решение № 469 от 30.08.2016 година Районен съд – Перник е отменил процесното наказателно постановление с мотив за съставен акт в присъствието на ненадлежно упълномощен представител на наказаното дружество, както и с мотив, че производство е проведено в нарушение на принципа заложен в чл. 18 на ЗАНН.

Решението е неправилно.

Основателно е възражението на касатора срещу изводите на районния съд за осъществени в процесния случай две нарушения на ЗУО. Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗУО в относимата й към процесния случай част указва, че дейностите с ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствения план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО извършването от страна на ЕТ и ЮЛ на дейности по (в случая) съхраняване на ИУМПС, компоненти и материали от тях, на неразрешени за това места е наказуемо с имуществена санкция в размер от 3 000 лева до 10 000 лева. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗУО на свой ред предвижда налагането на имуществена санкция на ЕТ или ЮЛ, което извършва дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване и/или обезвреждане на излезли от употреба гуми на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на ЗУО и подзаконовите актове по прилагането му. В процесния случай е установено съхранение на неразрешено за това място, както на един брой ИУМПС, така и на излезли от употреба автомобилни гуми. Без съмнение в настоящия случай гумите следва да се третират като компонент на ИУМС, съгласно предвиждането на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО, в каквато посока са и доводите на касатора. Санкционната разпоредба на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗУО ще бъде приложима в случай на установено съхранение на неразрешено за това място единствено и само на гуми, с оглед което нормата следва да се приеме за специална по отношение на правилото в т. 1 на посочената норма, което е общо такова.

На следващо място не се споделя изводът на първоинстанционния съд за ненадлежно упълномощаване на пълномощника на дружеството, в чието присъствие е съставен и комуто е връчен и предявен акта за установено административно нарушение, тьй като видно от приложеното по преписката нотариално заверено пълномощно от 12.10.2015 година обективира волята на законовия представител на наказаното дружество да се представлява от лицето Яна Ковачева включително и пред контролиращите дейността му органи съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗУО, които органи, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 7 от ЗУО при извършване на проверките съставят включително актове за установяване на административни нарушения.

Ето защо гореизложеното е основание за отмяна на решението на районния съд, като неправилно.

Делото е изяснено от фактическа страна, като не се налага събирането на допълнителни доказателства, а първоинстанционния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производството, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по същество.

Проведено е процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, със съставен АУАН съставен съобразено разпоредбите на чл. 42 и издадено НП съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи, в рамките на делегираните им правомощия и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По делото е безспорно установено, че на 16.07.2016 година в гр. Перник, кв. „Сини вир“, на ул. „601-ва“ и граничеща непосредствено с площадка за третиране на отпадъци (УПИ ІІІ-507.647 по КК на гр. Перник), „Унико 99“ ЕООД, с. Кладница, е извършвало съхраняване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) и компоненти от ИУМПС, а именно: бус, с марка „Ситроен“ с бял цвят, без регистрационен номер и без задните две гуми, представляващо опасен отпадък с код 16 01 04*, съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците, и излезли от употреба автомобилни гуми (ИУГ), представляващи неопасен отпадък с код 16 01 03, съгласно Наредба №2 за класификация на отпадъците на неразрешено за това място – улицата не е определена като площадка за третиране на отпадъци въз основа на ПУП или друг УП по ЗУТ. Извършеното съставлява административно нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗУО, поради което е наложено предвиденото в чл. 143, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗУО административно наказание в минимален размер.

Наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като определено в съответен вид и размер, с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, извършване на първо такова по вид административно нарушение от страна на наказаното лице и липсата на препятстване на органите на производството при реализиране на отговорността, които се явяват смекчаващи такива. Не са налице предпоставки за оценка на деянието като маловажно в смисъла на чл. 28, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК), с оглед на което постановеното съдебно решение № 469 от 30.08.2016 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 10-А-28 от 11.04.2016 година на директора на РИОСВ – Перник, следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 469 от 30.08.2016 година, постановено по АНД № 935 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-А-28 от 11.04.2016 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Перник, с което на „Унико 99“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление с. К., община Перник, област Перник, представлявано от управителя И. Д. А. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 1, предложение второ от Закона за управление на отпадъците, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/