Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. Перник, 27.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари и през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 562 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кюстендил, представлявани от гл. юрисконсулт Й. Х.***, против решение № 396 от 26.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 125 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 79 от 11.09.2014г., издадено от Директора на РДГ - Кюстендил срещу П.В.В. *** за нарушение по чл. 50, ал. 8 във вр. с чл. 53, ал. 2. т. 5 от Наредба №8/05.11.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 108, ал. 3 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 270 от Закона за горите (ЗГ), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лв. (деветстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на районния съд за съществени процесуални пороци на производството по издаване на наказателното постановление и неправилно приложен от наказващия орган материален закон. От касационния съд се иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и спора да се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата, П.В.В., редовно уведомен, не излага становище по повод обжалването, а пред съда, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 79 от 11.09.2014г., Директорът на РДГ - Кюстендил, на основание съставен акт за нарушение с бланков № 002001/30.07.2014г., е наложил на П.В.В.,***, в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч с № 0175760/29.05.2014г., административно наказание „глоба“ в размер на 900 лв. (деветстотин лева), за това, че в периода 01.06.2014г. до 15.07.2014г. е допуснал в имот КВС № 069036, находящ се в землището на с. Лесковец, община Радомир, област Перник, подотдел 133“у2“, територия на ТП ДГС-Радомир, прокарване на извозни пътища чрез сеч на дървета без да са ограничени на терена и без да са посочени в технологичния план на обекта, като е осъществил състав на административно нарушение по чл. 50, ал. 8 във вр. с чл. 53, ал. 2. т. 5 от Наредба №8/05.11.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 108, ал. 3 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 270 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 125 по описа на съда за 2015г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за съществено процесуално опорочено, поради липса на посочен коректен административнонаказателен състав, относим към процесното вменено за извършено нарушение, предвид посочени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, но и на чл. 270 от ЗГ, относими към различни по състав административни нарушения; неясно за съда вписване в диспозитивната част на НП на наказателно постановление с № 204/26.11.2013г., влязло в сила на 03.06.2014 г; липса на посочена в акта и НП дата на извършване на нарушението; липса на яснота относно изпълнителното деяние - поради неотносимост на обстоятелствата по извършване на нарушението към посочените за нарушени разпоредби на Наредбата; приложен неотносим към установеното по фактите административнонаказателен състав. С тези доводи наказателното постановление е отменено.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касационният съд намира доводите на касатора за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Изцяло се споделят изводите на районния съд за непълнота, в степен до неправилност, на посочените в акта и НП нарушени законови разпоредби. Изискването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в процесното производство е опорочено в такава степен, че е невъзможно неговото саниране без това да не се отрази на процесуалните гаранции за право на защита на наказаното лице още във фазата по издаване на наказателното постановление. От изведената от наказващия орган правна квалификация не може да се направи еднозначен извод относно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав. Споделят се „съмненията“ на районния съд относно волята на наказващия орган. Ако се приеме за вярно отразеното в правната квалификация на НП, то следва извод за различни състави на административни нарушения - такова по чл. 257, ал, 1, т. 1 и такова по чл. 270 от ЗГ. С оглед доводите на касатора за допусната техническа грешка при изписването на нарушените законови разпоредби в частта им, съдържаща вписване на нормата на чл. 270 от ЗГ вместо тази на чл. 272 от ЗГ, съдът счита, че дори да се възприеме за вярно твърдението за грешка, изведения в обстоятелствената част на акта и НП фактически състав не съдържа елементи, както и липсват доказателства, за извършено административно нарушение на ЗГ в условието на повторност. Това допълнително задълбочава процесуалната порочност на производството.

Във връзка с горния извод е и следващият. От обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение е невъзможно да се направи проверка, съответно извод и относно приложимия, съответно правилно или не, приложен материален закон. И тук доводите на решаващия съд се споделят изцяло. Към фактите, съдържащи се в описаните обстоятелства по извършване на нарушението, а именно „допуснал прокарване на извозни пътища чрез сеч на дървета, без да са ограничени на терена и без да посочени в технологичния план“ не може да се издири относим административнонаказателен състав. Посочените за нарушени законови разпоредби в процесното НП единствено биха прецизирали коректната материалноправна норма.

По изложените доводи не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396 от 26.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 125 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/