Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

Гр. Перник, 30.01.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 571 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт П.М., срещу съдебно решение № 102 от 21.09.2016 година, постановено по АНД № 115 по описа за 2016 година на Районен съд – Брезник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № КГ-1548 от 15.01.2016 година на Заместник – председателя на ДАМТН, с което на „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от В. В. З., като на основание с чл. 34в, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за неизпълнение в качеството му на краен изпълнител по смисъла на §1, т. 20 от ЗЧАВ на задължението по чл. 18б, ал. 4, т. 1 от ЗЧАВ.

Касаторът, без да сочи конкретни основания за обжалване, пледира процесуална и материална законосъобразност на административнонаказателното производство, както и справедлив размер на наложената имуществена санкция. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да се произнесе по същество с решение, с което да отмени решението първоинстанционния съд и потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът „Лукойл България“ ЕООД, гр. София, редовно призован се представлява от юрисконсулт Г. Г., който пледират за недоказаност на вмененото нарушение от на наказаното дружество, поради което моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд – Брезник да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № КГ-1548 от 15.01.2016 година Заместник – председателят на ДАМТН е наложил на „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от В. В. З., на основание с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 08.06.2016 година в обект, бензиностанция 0758, находяща се в гр. Брезник, ул. „Георги Бунджулов“ № 74, област Перник във връзка с разпространявано на пазара течно гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие № 0113/14.05.2015 година, издадена на „Лукойл България“ ЕООД, гр. София за партида № 0113 в количество 4 000 т., в обекта е липсвала поставена на видно място информация за вида на разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, с което не е изпълнило задължението по чл. 18б, ал. 4, т. 1 от ЗЧАВ, вменено му в качеството на краен изпълнител по смисъла на §1, т. 20 от ЗЧАВ.

С решение № 102 от 21.09.2016 година, постановено по АНД № 115 по описа за 2016 година на Районен съд – Брезник, решаващият съд е направил извод за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, но по същество e отменил наказателното постановление, с мотиви за недоказаност на процесното нарушение. Този си извод решаващият първоинстанционен състав е направил на база формирано противоречие в доказателствената съвкупност, състояща се в разнопосочни твърдения от страна на свидетелите от една страна и данните, съдържащи се в приложените към преписката писмени доказателства, приобщени по делото и от друга, относно наличието или не към момента на извършената проверка на „Информационно табло“ в проверявания обект и информацията, съдържаща се в него.

Решението е правилно.

Споделят се изводите на районния съд както за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното производство за налагане на имуществена санкция, така и изводите за недоказаност на процесното нарушение, формирани след анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Предявено в настоящия случай административно нарушение е, че „в обекта липсва информация за вида на разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели“, като е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 186, ал. 4, т. 1 на ЗЧАВ. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 4, т. 1 от ЗЧАВ вменява в задължение на лицата, които разпространяват/пускат течни горива на пазара, да поставят на видно място в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ, измежду които и бензиностанции, информация относно, включително вида на горивото. Неизпълнението на задължения по чл. 18б, ал. 4 от ЗЧАВ, в случая т. 4 е обвързано с имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ.

Събраните по делото доказателства не установяват безспорно неизпълнение на това задължение към държавата от страна на наказаното ЮЛ. Непредставянето от страна на административнонаказващия орган в хода на производството пред съда достатъчни и категорични доказателства, относно липсата на информация за вида на горивото, поставена на видно място в обекта, които доказателства да преодолеят противоречията в обясненията на свидетелите, част от които в голяма степен оборват фактите, вписани в обстоятелствените части на АУАН и НП, по своята същност са мотивирали решаващия съд да приеме, че вмененото нарушение не е доказано. Правилен е изводът, че по делото не е категорично и безспорно установено, че към момента на проверката в обекта, в който настоящият ответник е осъществявал дейност, е липсвала поставена на видно място информация относно вида на горивото – гориво за дизелови двигатели. Законът въвежда изискване относно: поставянето, на видно място, в обект по чл. 3, ал. 1, т. 5, на посочената в т. 1 – т. 3 информация, но не указва нито начина на нейното представяне, нито конкретното място в обекта (освен видимост в обекта), на което същата да бъде поставена. Т. е. достатъчно е нейното наличие, за което по делото е налице превес на доказателствата, като предвид липсата на изрично изискан от закона ясен начин на това обозначаване, поради което следва да се приеме, че е без значение дали данните са изписани на ценова мачта, информационно табло или на друго място, стига същото да е видно в обекта. Липсата на събрани на място при проверката достатъчно и безспорни доказателства в посока на заключението, че информация липсва и/или има, но не е на видно място, правилно е обосновало изводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение.

По изложените доводи решението на Районен съд – Брезник като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 102 от 21.09.2016 година, постановено по АНД № 115 по описа за 2016 година на Районен съд – Брезник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/