Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. Перник, 27.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари и през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 573 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Цирконий“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П***, представлявано от П. С.Т., управител, против решение № 629 от 09.11.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1614 по описа на съда за 2016г..

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-А-6 от 09.06.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, с което на „Цирконий“ ЕООД, гр. Перник, представлявано от управителя П. С. Т., за нарушение по чл. 9, ал. 5 от Наредба №1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (в сила от 03.06.2014 г. (по-нататък Наредба №1/04.06.2014 г.) във вр. с чл. 44, ал. 1, изр. 2, предл. 1 във вр. с чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и процесуалните правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се сочи неизяснена дата на извършване на нарушението, довело до невъзможност и за преценка относно съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На основание така формулираните доводи се пледира изтекла по отношение на процесното деяние погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН поради изтичане към момента на издаване на процесното наказателно постановление на период от повече от две години. Касаторът твърди още, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като според представляващия наказаното лице в процесния случай вменени за извършени са повече от едно административно нарушение. С жалбата се пледира маловажност. На посочените основания от касационния съд касаторът иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се реши спора по същество, като се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от П. Т.-управител. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, РИОСВ - Перник, редовно уведомени, не излагат становище по повод обжалването. Пред съда, редовно призовани, се представляват от ю.к. Г., която възразява срещу жалбата и доводите, изложени в същата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 17-А-6 от 09.06.2016г. Директорът на РИОСВ - Перник, на основание чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗУО, е наложил на „Цирконий“ ЕООД, гр. Перник - търговец на отпадъци, регистрирано под № 316 в Публичния регистър, поддържан от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за това, че води невярна отчетност по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1 от 04.06.2014г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1614 по описа на съда за 2016 г., в което наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено при спазване на процесуалните правила, включително съобразено с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в сроковете по чл. 34 на ЗАНН и съобразно с правилото на чл. 18 от ЗАНН. Разгледал спора по същество, решаващият първоинстанционен състав, след анализ и преценка на събраните и необходими му за решаване на делото доказателства и отделяне на спорното от безспорното, е намерил жалбата неоснователна, като е постановил, че в производството пред съда е безспорно установено, като съответно доказано, че на 17.12.2015г., наказаното дружество, безспорно носител на качеството задължено лице по смисъла на чл. 44, ал. 1, изр. 2 от ЗУО, е водило отчетна книга, започната, съгласно Приложение № 5 на Наредба №2 от 22.01.2013г. (отм.), с последен запис в същата от дата 30.09.2015 г., незаверена от Директора на РИОСВ – Перник, вкл. към датата на извършване на проверка от страна на компетентните контролни органи - 17.12.2015г., с което, като не е изпълнило задължението си да поиска заверяването на тази отчетна книга от компетентния за това орган по седалището на търговеца на отпадъци, то същото води невярна отчетност по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1 от 04.06.2014г.. При така установеното по фактите районният съд е постановил, че правилно и основано в относимите нормативни разпоредби е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството посредством налагане на имуществена санкция в минимален размер и в границите, предвидени за неизпълнение на процесното задължение, като мотивирано е отхвърлил пледираната от наказаното лице маловажност на процесното нарушение.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касационният съд намира доводите на жалбоподателя неоснователни, като съображенията за това са следните:

Неоснователно е възражението на касатора относно неустановеност в производството на датата на извършване на процесното нарушение, рефлектирало и върху преценката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в тази част на мотивите на атакувания съдебен акт. Касаторът неправилно, тълкува текста на приложения при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството административнонаказателен състав. Приложимата и приложена към безспорно установените факти в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО (ред. ДВ бр. 14 от 20.02.2015г.) предвижда налагане на имуществена санкция за водене на невярна отчетност, съгласно разпоредбите на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1 от ЗУО от страна на ЕТ или ЮЛ, в случая търговец на отпадъци (чл. 7, т. 6 от Наредба №1 от 04.06.2014г., а към датата на регистрацията на търговеца чл. 7, т. 6 от Наредба №2 от 22.01.2013г. (отм.) Така цитираната норма няма за елемент от обективна страна бездействие в срок, тъй като не предвижда налагане на санкция в случай на непоискано от тези лица заверяване на отчетна книга в определен нормативно установен срок. Последицата от това бездействие е нормативно приравнено на водене на невярна отчетност. Предвид това коректната дата на извършване на процесното нарушение е 17.12.2015г., която в случая е и дата на неговото установяване, изведени ясно в акта и НП. Следователно проверката по чл. 34 от ЗАНН е възможна, такава е извършена, като правилно липсват изводи за погасено по давност към момента на издаване на НП и на решението на районния съд, материално право на държавата да наложи наказание на дееца. Такъв срок не е изтекъл и към настоящия момент.

Неоснователно е и оплакването на касатора за несъобразяване в производството, включително и пред районния съд, на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Мотивите на районния съд и в тази им част се също възприемат изцяло. Соченото от касатора съдържащо се в акта и НП описание на „някои“ елементи от фактически състави на други нарушения на ЗУО, не води до обстоятелствено предявяване на административнонаказателно обвинение за извършване на други нарушения на ЗУО. Както правилно е отбелязал и решаващият първоинстанционен състав, освен че описаното се явява част от обстоятелствата по извършване на процесното нарушение, то също и не засяга заключенията на наказващия орган по съставомерните факти, съответни на изведената правна квалификация.

Без основание сочи касаторът и наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд мотивирано е отхвърлил доводите на наказаното лице в посока на маловажност на процесното деяние, с което правилно е приложил закона и в тази негова част. По делото няма доказателства за проявили се при извършване на деянието смекчаващи (изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства (тук предвид формалния характер на нарушението преценка за липса на общественоопасни последици не се дължи), поради наличието на които деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от своя вид и които на свой ред да обусловят извод за маловажността му по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, респективно прилагане на реда по чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства на свой ред е отчетена от наказващия орган, наложил наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

По изложените доводи не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 629 от 09.11.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1614 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/