Р Е Ш Е Н И Е № 16

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 25.01. 2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Е. Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова КАНД № 574 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба В.К.В., срещу решение № 691/11.11.2016 г. на Районен съд гр.Перник, постановено по а.н.д №1526/2016 г. по описа на съда. Със съдебния акт наказателно постановление № 16-1158-001200 от 13.07.2016 г. на Началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр.Перник, издадено срещу касатора, е потвърдено.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради противоречието му с материалния закон, касационни основания, разписани в чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се също така и необоснованост.

Иска се отмяна на обжалваното решение,както и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не изразява становище.

Окръжна прокуратурата-Перник, предлага да бъде оставено в сила въззивното решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, след като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК на атакуваното решение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 691/11.11.2016 г. Районен съд гр.Перник e потвърдил НП, С което на касатора за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания по реда на чл. 174, ал.1 от същия закон - "глоба" в размер на 500 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

За да стигне до крайният извод за осъществен състав на нарушение, районният съд е установил следната фактическа обстановка.

В.К.В. в качеството си на водач на МПС-Ауди 100, с ДК№***, на 04.06.2016 г., около 00.15 часа, в гр.Перник, по ул. Благой Гебрев по посока ул.Ленински проспект управлява лекия автомобил с наличието на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Нарушението е отчетено с техническо средстдво Дрегер 7410 и му е издаден талон за медицински изследване №0014660. Отчетено количество на алкохол в кръвта на водача според показанията на дрегера било в размер на 0,65 промила. Горното дало основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на водача на автомобила, което било сторено със съставянето на АУАН от същата дата. Въз основа на него било издадено и оспореното пред районния съд наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка.

Районният съд e изяснил така изложените по-горе факти след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.

Въззивната инстанция е извършила преценка и относно размера на наложените наказания по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. Според мотивите на съдебния акт административно-наказващият орган е подходил съобразно правилата за определяне на наказанията, разписани в чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, в които се казва, че "При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание".

Излагайки мотиви, районният съд е приел, че наложените санкции са минимални според разписаното в правната норма и обсъждането на размера е безпредметно.

Приетото от въззивната инстанция е правилно и се споделя напълно от касационния състав.

Налице е нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, в случая -0,65 промила. Това количество, както е посочил и районният съд, е установено по безспорен и несъмнен начин.

За да е осъществен състава на приетата за нарушена норма /чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП/, която води след себе си налагане на санкция по реда на чл. 174, ал.1 от същия законв редакцията му към момента на налагане на санкцията и произнасянето на въззвния съд, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че към момента на проверката водачът на МПС го управлява под въздействие на алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2 на хиляда. А последното категорично е установено и доказано, като районният съд е разгледал и обсъдил деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Изводите на въззивната инстанция, изложени в проверяваното решение напълно се споделят от касационния съд.

Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е обсъдил всички направени пред него възражения и е обосновал в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин нарушението на правилата установени със ЗДвП. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от касатора поведение е било в разрез с тези правила.

Настоящият състав извърши преценка по чл.3, ал.2 от ЗАНН, във връзка с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.101 от 2016 г. и в сила от 21.01.2017 г. , като намира, че относимата към нарушението разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП не се явява по благоприятна по отношение на предвидената в нея санкция. За установената концентрация на алкохол от 0.65 промила в кръвта на В.В., след изменението на закона се предвижда наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Същото по вид и размер наказание е наложено на касатора, поради което и в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл.3,а л.2 от ЗАНН.

Атакуваното решение е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него – неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационни основания за отмяната му, каквито се твърди при оспорването.

Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 691/11.11.2016 год. на Районен съд гр.Перник, постановено по а.н.д № 1526/2016 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/