Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр. Перник, 27.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари и през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 575 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.К.,***, против решение № 690 от 11.11.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1525 по описа на съда за 2016г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №16-1158-000809 от 30.05.2016г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)-Перник срещу Б.Г.К. за нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и закона, както и с оглед доводите в жалбата - за несправедливост на наложеното наказание-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Жалбата съдържа доводи за съществени пороци на съставения акт за нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, състоящи се в нарушаване разпоредбите на чл. 42, т. 4 и 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, като се пледира непълно описание на обстоятелствата по извършване на процесното нарушение, включително и в частта, отнасяща се индивидуализацията на МПС, довело и до неяснота относно правната квалификация на деянието, съответно неправилно приложен материален закон. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не взима становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП №16-1158-000809 от 30.05.2016 г. Началник сектор ПП към ОД на МВР-Перник, на основание акт за нарушение с бланков №270588/17.04.2016г., съставен от мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОД на МВР-Перник, е наложил на Б.Г.К. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева) за това, че на 17.04.2016 г. в 14:35 часа, на път клас №І-6, на около 300 м. след пътен възел гр. Батановци, в посока гр. Перник към гр. Радомир, като е управлявала лек автомобил *** с рег. № *** - пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е осъществила състав на административно нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД №1525 по описа на съда за 2016г. като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, Б.К. виновно е осъществила състав именно на вмененото й нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно. Изложените доводи довели до потвърждаване на наказателното постановление се споделят изцяло поради, което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касационният съд намира доводите на касатора за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Неоснователно, е оплакването на касатора за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения. При извършената касационна проверка, извън служебната по-горе, не се установи ограничаване на процесуалните права на наказаното лице в хода на производството пред първа съдебна инстанция, състоящо се в ограничаване правото на Б.К. да се защити срещу обстоятелствено предявеното й административнонаказателно обвинение. Районният съд, в изпълнение на задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК), е събрал необходимите му за изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, и без да придава на което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) е взел решението си по вътрешно убеждение и основано в закона (чл. 14, ал. 1 от НПК).

Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение от страна на районния съд на закона, поради неустановени от решаващия състав допуснати при съставяне на АУАН и НП нарушения, касателно изискванията на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Обстоятелствените части на акта и НП съдържат всички елементи от състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, а именно: на посочени дата и час Б. К. е управлявала ППС от установена съответно категория по път от републиканската пътна мрежа без за това да е заплатила такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса (чл. 10, ал. 1, т, 1 от ЗП и чл.139, ал. 5 от ЗДвП). Деянието съставлява административно нарушение, тъй като е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП).

Във връзка с горното без основание е и следващото оплакване, отнасящо се до неяснота на административнонаказателното обвинение. По делото е безспорно установено, че за управлението по републиканската пътна мрежа за управлявания от Б. К. автомобил не е била заплатена дължимата такса за ползване на пътната инфраструктура. По делото и в производството, въпреки твърденията в жалбата, липсва установяване на факт на заплащане на винетна такса, но незалепване на винетния стикер по указания в ЗДвП начин. Изразът „не е залепен винетен стикер“ следва да се възприеме като част от общия такъв - за липа на платена такса. Но дори в хипотеза на извършено плащане на съответната винетна такса, доводите в жалбата отново не се приемат за основани в приложимия закон. Районният съд тук мотивирано е отговорил на оплакванията на наказаното лице, които изводи касационният съд споделя. Наличието на стикер, чиято първа част е незалепена на предното стъкло на автомобила, не удостоверява пред контролните органи (чл. 10а, ал. 5, т. 1 от ЗП) плащането на винетната такса. Поради това без значение би било дори и представяне пред контролните органи на винетен стикер и/или документ за закупуването му в обикновените случаи на нарушения от процесния вид, ако първата част на същия не е залепена на управлявания, спрян за проверка автомобил. Неизвършването на дължимото по закон действие по посочения съставлява административно нарушение.

По изложените доводи не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 690 от 11.11.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1525 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/