Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

Гр. Перник, 30.01.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 590 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт С. А. срещу съдебно решение № 208 от 17.11.2016 година, постановено по АНД № 430 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 227 от 03.08.2016 година на директора на РДГ – Кюстендил, с което на Т.В.С. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за извършено административно нарушение по чл. 83ж, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 86, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД).

Касаторът твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по смисъла на чл. 348, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Жалбата съдържа доводи за липса на обсъдени в цялост от районния съд писмените и гласни доказателства, събрани по повод спора. Застъпва се теза за безспорна установеност в производството на притежаваното от ответника качество, в което същият е наказан, както и за безспорно вменено на последния и в посоченото му качество „да съблюдава спазването на закона“ и съответно неизпълнение на това му задължение. Моли съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да се произнесе по същество с решение, с което да потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, Т.В.С. редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я. Я. от АК – София, който моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Радомир, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 227 от 03.08.2016 година директорът на РДГ – Кюстендил на основание съставен от ст. лесничей при ТП ДГС – Радомир акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е наложил на Т.В.С. с ЕГН ********** *** „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за това, че на 02.01.2016 година в с. Прибой, община Радомир, област Перник, на територия на ТП ДГС – Радомир, в качеството му на ръководител на лов е вписал в разрешително за групов лов на дива свиня с № 0036006/30.12.2015 година, лице без заверен ловен билет за лов за 2016 година, а именно: билет за лов на К. Христов, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 83ж, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.

С решение № 208 от 17.11.2016 година, постановено по АНД № 430 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир е отменено процесното наказателно постановление с мотиви за несъобразяване при съставяне на акта за установяване административното нарушение и издаване на наказателното постановление с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съставляващи липса на установена дата на извършване на нарушението, непълнота на административнонаказателното обвинение и липса на елементите съдържащи се в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, която норма препраща към съответната санкционната норма.

Решението е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от районния съд нарушение поради необсъждане в цялост на събраните по повод спора доказателства. Решаващият състав е събрал необходимите му за изясняване на спора доказателства, като ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка е неоснование и възражението на касатора по съществото на спора и правилното приложение в процесния случай материален закон. Касаторът твърдение доказаност на процесното нарушение, поради безспорно установен факт на липса на надлежна заверка на вписания в разрешителното за лов ловен билет, незаверен за съответната 2016 година, издаден на лицето К. Христов. Предявеното с АУАН нарушение се явява несъставомерно, както по посочените за нарушени законови разпоредби, така и не реализира състав на административно нарушение. Тук се споделят мотивите на решаващия състав, с които се отхвърля възможността за „безкрайно“ разширяване на изведената в процесния случай правна квалификация. Нарушаването на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В процесния случай е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, но също и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.

Санкционната норма на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД предвижда налагане на административно наказание в случай на нарушаване на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов (РЛ), но само на тези по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, регламентиращ единствено реквизити на РЛ – имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. Тези данни се вписват във вече издадено РЛ, без да сочи ред за издаване, качество на извършващото вписванията на посочените данни лице и пр. Въпреки законодателна непрецизност с оглед неяснотата, непълнотата и двусмислието в някои части на обсъжданите разпоредби, ЗЛОД в редакцията му към датата на извършване на процесното нарушение е действащ нормативен акт, неотменен/изменен по съответния ред, поради което наказващият орган и съдът не могат да откажат да го приложат. Но неяснотите не следва да се прилагат по начин, от който да следва утежняване положението на задължените по закон лица посредством разширяване съдържанието на административнонаказателната им отговорност. Поради това соченето на разпоредби извън тази на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е допустимо само доколкото същите не разширяват предвидения с оглед нормата на чл. 83ж административнонаказателен състав, като единствената цел следва да е прецизиране и пълнота при определянето на приложимия материален закон, както и покриване на приложения административнонаказателен състав.

Така в конкретния случай нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД е неотносима, тъй като регламентира изискванията за упражняване правото на лов, за наличие на които ръководителя на лова нито законът, нито правилника за неговото прилагане, са вменили да следи, тъй като тези изисквания не са във връзка хипотезата на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В тази връзка препращането към нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ППЗЛОД също не прави разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД част от коректната правна квалификация, тъй като чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД е бланкетна и вменява в отговорност на ръководителя на лова реда, дисциплината и законността при провеждането на лова. Същата отново не се покрива с хипотезата на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. За прецизност ще се отбележи, че освен това законът не съдържа и конкретна санкционна разпоредба за неизпълнението отговорностите по тази бланкетна норма на ЗЛОД. В случая относими към чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД (сочещ реквизитите на РЛ, при липсата на които е предвидена санкцията по чл. 83ж, ал. 1) могат да бъдат: 1. чл. 59, ал. 1, т. 3, но предложение четвърто от ППЗЛОД, указващ, че лицето, което попълва данните в РЛ е ръководителя на лова, т. е това е наказуемото по процесния административен ред лице поради нарушение на реда при „издаване“ на РЛ, ако въобще се приеме изричното препращане към чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, че това нарушение е такова – на изискванията и реда за издаване, тъй като за да бъде попълнено, РЛ следва да е вече издадено, но не ръководителят на лова издава същото и 2. чл. 86, ал. 4, но предложение едно, две или три, като предложение три е „валидно“ само в случай, че са налице и предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗЛОД и то под условие, тъй като за пореден път следва да се отбележи, че санкцията на чл. 83ж, ал. 1 предвижда налагане на административно наказание единствено за нарушаване на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД. Така в случая несъобразяването на чл. 86, ал. 4, предложение първо, второ и/или трето от ППЗЛОД ще бъде административно, като наказуемо на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД с налагане на наказание по административен ред, само при нарушаване на разпоредбата, в частта, която регламентира, че ръководителят на лова, преди неговото започване, вписва в разрешителното за лов трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на всеки участник в лова.

От всичко гореизложено следва извод, че ръководителят на лова, комуто е вменено в задължение включително да попълва издаденото разрешително за лов, носи административнонаказателна отговорност съгласно чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД, само в случай, че в това си качество наруши изискванията към съдържанието на разрешителното за лов, в частта им, вменяващи му в задължение да вписва в същото определени данни. От последния се изисква единствено да впише изброените в чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД данни, като в настоящия казус това са само номерата на ловните билети на участниците в лова, каквото вписване е извършено. Задължение за ръководителя на лова за проверка на редовността на така представяните ловни билети законът не вменява. Неправилно посочения, но приложен административнонаказателен състав не предвижда налагане на административно наказание на ръководителя на лова поради неизвършена проверка относно редовност на представяните от съответните участници в лова ловни билети. Следователно липсва съставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби деяние. Ето защо задължение свързано с редовността на ловните билети, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД има органът, издал ловния билет (съответното държавно горско или държавно ловно стопанство – чл. 23. ал. 3, изр. 2 от ЗЛОД и чл. 22, ал. 1 от ППЗЛОД), като последният по силата на цитираните разпоредби, следва да обяви за невалиден, във връзка с изискването въведено с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД за наличие на съответна заверка на билета за съответната година ловен билет. Директорът на ДГС/ДЛС, съгласно чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД следва и да отнеме билета за лов на лицето по ал. 1, което не е заверило ловния си билет за съответната година, така че да се препятства възможността за представяне на невалидни/нередовни, включително незаверени за съответната година ловни билети.

С оглед на гореизложеното следва да се обобщи, че компетентните да осъществяват контрол по спазване разпоредбите на ЗЛОД и нормативните актове по прилагането му органи неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на лице, безспорен субект на ЗЛОД в посоченото му качество, но за неизпълнение на задължение, каквото законът не му е вменил, съответно при неправилно посочена правна квалификация. Ето защо ако в настоящия случай са извършени едно или няколко административни нарушения във връзка с използване на нередовен ловен билет, необявен за невалиден по съответния ред и иззет, както и ненадлежно осъществено право на лов, то техен автор безспорно не е наказаното лице.

Що се отнася до извода на районния съд, че към датата на издаване на разрешителното за лов, ловният билет на К. Х. е бил заверен за съответната година, с оглед на горното следва да се приеме за ирелевантен факт към настоящия казус. Заверен или не, проверката на валидността и редовността на ловния билет не е сред задълженията на ръководителя на лова. Постигането на целите, състоящи се в препятстване на бракониерство не може да оправдае ангажирането на административнонаказателна отговорност посредством превратно прилагане на законовите разпоредби.

С оглед гореизложеното решението на Районен съд – Радомир като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 208 от 17.11.2016 година, постановено по АНД № 430 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/