Р Е Ш
Е Н И Е
№22
гр.
Перник, 31.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари и през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник,
прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №
602 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
от К.С.Я.,*** против решение № 850 от 30.11.2016г. на Районен съд - Перник,
постановено по АНД № 2187 по описа на съда за 2016г..
С атакувания съдебен акт е
потвърдено наказателно постановление (НП) №16-1158-001759 от 29.08.2016г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник срещу К.С.Я.,*** за
нарушение по чл. 6, т. 1 от във вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).
Недоволен от решението на Районен
съд-Перник, К.Я. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е постановен в
нарушение на процесуалните правила и закона - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 на ЗАНН. Касаторът излага доводи срещу изводите на районния съд за
процесуална законосъобразност на производството, касателно съдържанието на акта
за установено нарушение с оглед изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за вписване
в същия на обстоятелствата по извършване на нарушението, като твърди, че това
изискване на закона не е изпълнено. Касаторът сочи още издаване на
наказателното постановление извън рамките на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
срок. От касационния съд се иска да бъде отменено решението на първата съдебна
инстанция и да се реши спора по същество, като се отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и пледира същата да се
уважи.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не излагат становище по
повод обжалването, а пред съда, редовно призован, не изпращат представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на
първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата
касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съображенията за това са
следните:
С НП №16-1158-001759 от
29.08.2016 г., Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Перник, на основание съставен
от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ към ОДМВР - Перник акт за установено
административно нарушение (АУАН) с бланков №Г260141 от 18.07.2016 г., е наложил на К.С.Я. *** административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. (сто лева) за това, че на 18.07.2016 г. в 21:25 часа в гр. Перник, във
време на управление на МПС, при преминаване през кръстовището на ул. Ленински
проспект и ул. Юрий Гагарин, в посока към ул. Юрий Гагарин, регулирано
посредством светлинни сигнали, като е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, е осъществил състав на нарушение по чл. 6, т. 1 от във вр. с чл. 183,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД
№2187 по описа на съда за 2016 г. като наказателното постановление е
потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената
служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното
производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без
допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по
повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за
установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и
място и към посочения час, К.Я. виновно
е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно
квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание
и в абсолютния законов размер.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението.
Касационният съд намира доводите
на касатора за недоказаност на процесното нарушение за основателни, но на първо
място ще се посочи допуснатото в производството процесуално нарушение, състоящо
се в несъобразяване акта и НП на разпоредбата на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН, което е в противоречие със строгата формалност на
административнонаказателното производство. Налице е непълнота на посочените за
нарушени законови разпоредби както в акта, така и в НП. Според санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, посочен като част от нарушените
законови разпоредби, “наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.“ Разпоредбата е
поставена във връзка с тази на чл. 6, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП, съгласно която
„участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали.“ Така изведената правна квалификация е непълна. Обстоятелствено
предявеното административнонаказателно обвинение от обективна страна се състои
в „не съобразява поведението си със сигналите на работещия в нормален режим
светофар на кръстовище, като приближава, навлиза и преминава, завивайки на ляво, при червен,
забраняващ преминаването сигнал.“ Т.е. част от фактически предявеното, е
преминаването на забраняващ, червен сигнал на светофарна уредба. Следователно,
за да е факт съответна на установеното и предявено по фактите правна
квалификация, то същата следва да съдържа и нормативните разпоредби, които
указват съответния начин на регулиране на движението на ППС, съответно видовете
светлинни сигнали и тяхното значение, с което участниците в движението, в
случая водача на МПС, следва да съобразяват своето поведение. Такива разпоредби
са нормите на: чл. 12, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която за регулиране движението
на ППС на кръстовища… се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи
и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.“; във връзка с която е чл. 31,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, която регламентира регулирането на
движението на ППС посредством пътни светофари, с по три светещи полета, с които
се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината
и ал. 7, т. 1 на с. чл., съгласно която „светлинните сигнали имат следното
значение: червена светлина - означава „преминаването забранено.“ Дори да се
приеме фактът на непълно изведена правна квалификация в съставения акт за
установено нарушение, то в наказателното постановление същата буквално е „преписана“,
без наказващия орган да прецизира административнонаказателното обвинение така,
че да изведе коректна на установеното по фактите правна квалификация.
Процесното нарушение обаче, освен
непълно правно квалифицирано, като се вземе предвид формираната по делото
доказателствена съвкупност, по аргумент от чл. 303 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, се явява и недоказано от обективна и субективна страна. За да е
установено безспорно извършването на процесното вменено административно
нарушение от обективна страна следва да е установено преминаването на МПС при
светещ червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването. Фактите по делото,
такива каквито са установени те от решаващия първоинстанционен състав, а именно
изцяло кредитирани свидетелски показания на актосъставителя Николай Николов и
свидетеля по акта Румен Евтимов, сочат, че: на посочените в НП дата и час в гр.
Перник, служителите на сектор „ПП“ са се намирали „на ул. Юрий Гагарин
(свидетелят Евтимов) на около 15 м след кръстовището с ул. Ленински проспект“
(свидетелят Николов) в посока към „кв.Мошно“ (свидетелят Евтимов), в посока
Центъра (св. Николов). Свидетелите твърдят още, че МПС, управлявано от касатора
К.Я.,*** посока от ул. Благой Гебрев към ул. Юрий Гагарин (и двамата свидетели
Николов и Евтимов), като на кръстовището водача е „преминал“ на ляво при светещ
червен сигнал на светофарната уредба. И двамата свидетели твърдят, че са имали
видимост към секциите на светофара, без да уточняват каква. Не заявяват да са
имали видимост конкретно към секциите на светофара, с чиито сигнали е следвало
да съобразява своето поведение наказаният водач, което е от съществено
значение, като се вземе предвид възражението на водача, направено още към момента на съставяне на акта за установено
нарушение, както и тезата, застъпена в жалбата.
Като се вземе предвид мястото, на
което безспорно се установява, че са били контролните органи, а именно 15 м
след кръстовището, на ул. Юрий Гагарин в посока към кв. Мошино и центъра на
града, то не съществува съмнение, че нито един от двамата служители на сектор
„ПП“ към ОД на МВР - Перник не е имал пряка видимост, към сигналите на
светофара от секцията, регулирала движението на ППС от направлението, в което е
бил автомобилът на касатора. От което следва извод, че двамата служители са се
ръководели не от непосредствено възприятие на относимата към движението на
касатора секция, а от светлините на секциите, които са виждали непосредствено.
Такъв способ за установяване вида на светлинен сигнал на част от светофарна
уредба, към която не е налице видимост, сам по себе си е недопустимо да
обоснове административнонаказателна отговорност за нарушение с процесния
фактически състав.
Твърдения, основани на непряко
възприети факти и обстоятелства, сходни с предположения и нескрепени с
допълнителни безспорни доказателства не могат да послужат за годно
доказателство. Дори и да се приеме, че са налице косвени доказателства за
претендираните обстоятелства, даващи индикации за нарушение, същите не се
потвърждават чрез други безспорни факти и обстоятелства, които да потвърждават
деятелността по несъмнен начин. Преди издаване на НП наказващият орган, въпреки
придадената презумптивната доказателствена сила на акта (чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП) е следвало да събере доказателства за така спорните обстоятелства
(направено е възражение от страна на
водача). В хода на производството по съдебно обжалване в тежест на наказващия
орган е да докаже административнонаказателното обвинение, като установи
безспорно всички подлежащи на доказване факти и обстоятелства, включително и
посредством доказателства относно функционална свързаност на светлинните
сигнали на светофарната уредба, такава, че от директното възприятие на
сигналите на една нейна секция, да може да следва извод, основан в алгоритъма
на работа на системата, за вида на сигнала на секция на светофара, невидима за
директно възприятие от страна на контролиращите служители на сектор „ПП“. Последното би обслужило в известна степен
избрания от страна на проверяващите метод на контрол, вместо избор за
осъществяване на контрол посредством директно възприятие на светлинните сигнали
и поведението на водачите, или използването на други допустими доказателствени
способи, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Горното, обосновава извод, че в производството е
останало недоказано осъществяването от страна на К.Я., в качеството му на водач
на МПС, на вменения му административнонаказателен състав.
По изложените доводи са налице
основания за отмяна на решението на районния съд и произнасяне по съществото на
спора посредством отмяна на процесното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 850 от
30.11.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2187 по описа на
съда за 2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№16-1158-001759 от 29.08.2016г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник срещу К.С.Я.
***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата, за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/
Особено мнение на съдия-докладчика Слава
Георгиева
Намирам доводите изложени в касационната
жалба за неоснователни, като съображенията за това са следните:
Оплакването на касатора за допуснати от
районния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно. Не е налице ограничаване
на процесуалните права на наказаното лице в хода на производството пред първа
съдебна инстанция. В тази връзка от районния съд освен писмените доказателства,
част от административната преписка, са събрани още и гласни такива, посредством
обясненията на актосъставителя и свидетеля по акта за установено нарушение в
качеството им на длъжности лица от службите на МВР, потвърдили пред съда
обстоятелствата по извършване на нарушението, възприети лично от тях и отразени
в акта. Така районният съд, в изпълнение на задължението си да издири
обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК), е събрал необходимите му за
изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, и без да придава на
което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) е
взел решението си по вътрешно убеждение и основано в закона (чл. 14, ал. 1 от
НПК).
Неоснователно е и оплакването за
допуснато нарушение при съставяне на АУАН, касателно изискването на чл. 42, т.
4 от ЗАНН. Обстоятелствена част на акта съдържа всички елементи от състава на
административно нарушение по чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП, а именно: на посочени дата, час и място К.Я. - водач на МПС, приближава, навлиза и преминава
през кръстовище, регулирано със светофарна уредба, при червен сигнал на
уредбата. Несъобразяването на поведението на участник в движението по пътищата
със светлинните сигнали (чл. 6, т. 1 от ЗДвП)
и конкретно - преминаването при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП) съставлява административно нарушение, като деяние, наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред (чл. 183, ал. 5, т.
1 от ЗДвП).
По изложените доводи не са налице
релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно,
допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно
на материалния закон следваше да бъде оставено в сила.
Съдия:/П/