Р Е Ш E Н И Е
№ 1
Гр. Перник, 02.02.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети януари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 329 година по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „*** – А.Г.“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „***“, ж.к. „***“, ***, представляван от А.Н.Г. срещу мълчалив
отказ на кмета на *** да се произнесе по молба с вх. № 7000 – 181/19.04.2016
година за осигуряване на престой и паркиране и обозначаване на проход с пътен
знак Т17 – „табела с текст“. Жалбоподателят твърди, че с молба вх. № 7000-181
от 19.04.2016 година е поискал от кмета на *** да осигури престой и паркиране,
и обозначаване на проход с „табела с текст“ с пътен знак Т17, за да може да
осъществява нормална търговска дейност в притежавания от нея собствен магазин,
находящ се в ***, ул.
„***“, бл. 4. Твърди, че има изграден подход – вход към склада на магазина –
проход към вътрешния двор, но изпитва постоянни пречки да го използва,
съответно отпред на магазина – от входа на улицата е невъзможно да доставя
стоки, тъй като има забранителни знаци. Въз основа на така изложените в жалбата
подробни аргументи моли съда да отмени оспорения мълчалив отказ на кмета на ***,
като преписката се върне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
В проведеното съдебно заседание на 09.01.2017 година
процесуалния представител на жалбоподателя адвокат М.З. *** излага подробни
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
Ответникът по жалбата кметът на *** чрез процесуалния
си представител главен юрисконсулт *** оспорва жалбата, като неоснователна и
моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост в управление на министерство на отбраната по реда на глава
IV от Закона за държавната собственост и чл. 66а от
ППЗДС от 24.04.2003 година се установява, че А.Н.Г. е придобила правото на
собственост върху имот – частна държавна собственост, находящ се в ***, ***,
представляващ магазин с разгърната застроена площ – 123.88 кв.м., магазинна
част, склад, канцелария и санитарен възел, ведно с 10.3002 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, находящ се
в кв. 36А, парцел II, имот пл. № 585 по плана на ***,
при граници на имота: изток – общи части, ап. 2; запад – общи части, ап. 1;
север – двор; юг – улица.
Представено е удостоверение № 2 от 01.02.2005 година
за въвеждане в експлоатация на строеж – „Магазин за хранителни стоки“, издадено
от *** по искане на ЕТ „***“, представляван от А.Н.Г., съгласно договор от
24.04.2003 година.
Представено е разрешение за поставяне за обект по чл.
57, ал. 1, от ЗУТ № 1 от 06.02.2013 година, с което на А.Н.Г. е разрешено да
постави информационно указателна табела на „***“ над входа на търговския обект
в съществуваща сграда, находяща се в УПИ VI-5010962, кв. 37А по РП на ***, на основание чл. 57,
ал. 1 от ЗУТ.
Видно от справка УРИ 105810-706 от 21.11.2016 година
от МВР, дирекция „Национална система 112“ се установява, че в периода от
01.01.2012 година до 30.10.2016 година за адрес ***, ул. „***“ № 69, бл. 4 не е
открита информация в базата данни.
Не се спори между страните, че с молба вх. № 7000 –
181/19.04.2016 година настоящия жалбоподател е поискал от кмета на *** да осигури
престоя и паркирането, като обозначаване на проход с „табела с текст“ с пътен
знак Т17, с оглед нормалното функциониране на търговския обект. В установения
срок административния орган не се е произнесъл, с което е формиран мълчалив
отказ.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани
свидетелите *** – воден от страна на ответника, *** и *** – водени от страна на
жалбоподателя. От показанията на свидетеля *** се установява, че магазина е
собственост на жалбоподателя, като има два входа, от които единия е за
магазина, а другия за склада. Заявява, че многократно са получавани сигнали от
живущи в блока на тел. 112, за това че микробусите, които зареждат магазина им пречат.
Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира в
частта, с която се установява местоположението на търговския обект, неговото
стопанисване и наличието на два входа, като в останалата част не ги кредитира,
тъй като категорично се опровергават от представената справка УРИ 105810-706 от
21.11.2016 година от МВР, дирекция „Национална система 112“.
От показанията на свидетелите *** се установява, че
получаваната стока за магазина преди една година се е получавала през входа на
склада, след което през входа на магазина, което затруднява снабдяването, с
оглед разстоянието от улицата до магазина. Категорично заявяват, че при
получаване на стока шум не се вдига, както и че мястото за входа на склада е
асфалтирано изцяло със средства на собственика на магазина и със съгласието на
живеещите в жилищния блок. Заявяват, че преди да се асфалтира мястото е
наричано „змиярник“ и беседка никога не е имало. Така дадените свидетелски
показания настоящия съдебен състав изцяло ги кредитира, тъй като са на база
лично и непосредствено възприети, допълват се и са непротиворечиви.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и
неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – техническа експертиза
от вещото лице Д.И.Н.. Вещото лице е извършило оглед на имота и е констатирало,
че търговския обект – магазин е собственост на А.Н.Г., който има два подхода,
откъм ул. „***“ –
вход към магазина и откъм ул. „***“ – вход към складовото помещение. Широчината
на прохода където са складовите помещение е 4.20 м., като при спрял автомобил е
невъзможна да се използва по предназначение – доставяне на стоки . Така
даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно,
безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като в тази връзка настоящия съдебен състав намира
за основателно следното допълнение, а именно, молбата, с която жалбоподателя е
поискал от кмета на *** да осигури престоя и паркирането, като обозначаване на
проход с табела с текст Т17 е подадена на 19.04.2016 година в ***, като относно
този факт няма спор между страните. Срокът за произнасяне на административният
орган според настоящият съдебен състав е този по чл.
57, ал. 5 от АПК, а именно едномесечен, тъй като за да бъде
отговорено на подадената молба е необходимо да бъдат събрани доказателства за
съществени обстоятелства, както и да се даде възможност на други граждани и
организации да се защитят. След изтичане на този едномесечен срок, изчислен
съгласно чл.
60, ал. 3 от ГПК на 19.05.2016 година е започнал да тече 14
дневният срок, визиран в чл. 57, ал.
7 от АПК,
който срок е изтекъл на 07.06.2016 година, като на 14.06.2016 година е подадена
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, от
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
При така установената фактическа обстановка по делото настоящия
съдебен състав намира жалбата за основателна.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай
от изключително значение за спора е обстоятелството, че въпросът с вида и
начина на използване на „пътните знаци“ е нормативно регламентиран в Правилника
за прилагане на Закана за движение по пътищата /ППЗДвП/ и Наредба № 18/23.07.2001 година
за организация на пътищата с пътни знаци. В посочените подзаконови нормативни
актове е налице подробна регламентация къде следва да се поставят пътните знаци
и от кого /чл. 59
от
ППЗДвП/. Съгласно чл.
3, ал.2, т.1 от Наредба № 18/2001 година пътните знаци и другите
средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя при
спазване изискванията на тази наредба, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 35 от
2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) в населени места и селищни образувания –
съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на
генералния план за организация на движението.
С издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 1/17.01.2001 година
се установяват условията и редът за организиране на движението по пътищата,
отворени за обществено ползване. Съгласно чл.
2, ал. 3 от Наредба № 1/2001 година за
организиране на движението по пътищата се
използват самостоятелно или съчетани помежду си пътна маркировка, пътни знаци,
светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на пътя, като
съгласно чл. 4, ал.1 от същата стопанинът на пътя възлага проектирането на
организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в
съответствие с проекта. Според чл. 6 за организиране на движението по пътищата
се изготвят: т. 1. генерални планове за организация на движението (ГПОД) в
населени места. Генералният план за организация на движението се разработва в
две фази: фаза „Предварителен проект“ и фаза „Окончателен проект“ /чл. 11, ал. 1/.
Съгласно чл. 12, ал. 2 – фаза „Окончателен проект на ГПОД“ съдържа следните
части: т. 2. обобщена схема на основните пътни знаци, необходими за
реализирането на схемите по ал. 1, т. 3. Според чл. 14, ал. 1 от наредбата „Стопанинът
на пътя внася ГПОД във фаза Предварителен проект“ за разглеждане, съгласуване и
приемане от общинския (районния) експертен съвет по устройство на територията
при съответната община (район), а според чл. 15 „Окончателният проект на
ГПОД се одобрява от кмета на съответната община (район)“. В тази връзка следва
да се уточни, че кметът на общината или длъжностното лице от администрацията на
общината не извършват фактически действия по поставянето на пътни знаци, но
поставянето на пътни знаци е елемент от реализацията на организация на
движението в населените места, като се прави чрез издаване на нарочни
административни актове, какъвто в конкретния случай не е издаден /позитивен или
негативен/, поради наличието на непроизнасяне от страна на кмета на ***. В подкрепа
на изложеното е и разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, според която общинските
пътища се управляват от кметовете на общините, т. е. кметът на общината е
материално компетентен орган да постановява актове с оглед правилното ползване
и управление на тези пътища.
От друга страна не се спори между страните, че улица „***“
е общинска собственост, като част от уличната мрежа на ***. Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
От изложеното по – горе настоящия съдебен състав
приема, че единствено от компетентността на кмета на *** е да се произнесе по
направеното искане.
Предвид на гореизложеното, настоящия съдебен състав
намира, че следа да отмени оспорения административен акт, като
незаконосъобразен, като преписката се върне на кмета на ***, който да се
произнесе по внесената молба на настоящия жалбоподател при спазване на горните
указания.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски, следва да се уважи, като на
основание чл. 143, ал. 1 от
АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 800 /осемстотин/
лева, от които 50 лева платена държавна такса, 550 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 5 от 26.07.2016
година и 200 лева платено възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на *** да се произнесе по
молба с вх. № 7000 – 181/19.04.2016 година на ЕТ „*** – А.Г.“, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „***“, ж.к. „***“, ***, представляван от А.Н.Г.,
като незаконосъобразен.
ВРЪЩА административната преписка на кмета на *** за
произнасяне по молба вх. № 7000 – 181/19.04.2016 година на ЕТ „*** – А.Г.“, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „***“, ж.к. „***“, ***,
представляван от А.Н.Г., съгласно дадените указания.
ОСЪЖДА *** да
заплати на ЕТ „*** – А.Г.“, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„***“, ж.к. „***“, ***, представляван от А.Н.Г. направените съдебни разноски в
общ размер на 800 /осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: