Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Перник,10.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при съдебния секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 455 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 215 от ЗУТ във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба подадена от адв. Б.***, като пълномощник на Е.Т.С. *** и Т.Т.С. *** срещу заповед №2009/19.09.2016 г. Издадена от Кмета на Община Перник. С атакуваната заповед е наредено на жалбоподателите в качеството им на собственици на УПИ I-90, кв.29, по плана на село Мещица да осигурят достъп до съседния си имот за извършване на строителни работи.

С жалбата като основание се навежда неспазване на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Моли се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В подкрепа на това искане се излагат подробни доводи в представена писмена защита, обосноваващи, че оспореният административен акт се явява издаден при липса на мотиви и при всякаква фактическа обосновка. Претендира присъждане на направените по делото разноски

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа твърдение, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и разпоредбите на материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрискосултско възнаграждение.

Заинтересованата страна М.Н.В.***, в съдебно заседание лично и чрез адв. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа становище, че заповедта е правилна и законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане разноски и представя списък на същите според изискването на чл.80 от ГПК.

Заинтересованата страна В.Н.Т.*** надлежно уведомен за оспорването не се явява и не изразява становище.

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по искане вх. № 16/ТР-761 от 10.03.2016 г., подадена от М.Н.В..*** е поискано да осигури достъп през УПИ I-90, кв.29, по плана на с.Мещица, който е собственост на жалбоподателите, за извършване на строително монтажни дейности. Във връзка с искането със заповед №1484/24.06.2016 г., Кметът на Община Перник е назначил комисия, която да извърши оглед и проверка на място на имота. Проверката е извършена на 28.07.2016 г. от назначената комисия и в присъствието на пълномощник на Е.Т.С. и Т.Т.С.. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №1-16/ТР-761 от същата дата. В протокола комисията е посочила, че при огледа на двуетажна масивна жилищна сграда, която е собственост на М.В.*** се наблюдава видимо навлажняване на тухлените стени над основата. Наводняване е констатирано и по вътрешните стени на сградата и общите такива. Направено е предложение, за да се преустанови просмукването на влага, да се изгради дренаж в УПИ I-90, като се включи в канализацията на имота на М.В.***, а именно УПИ II-89.

Констативният протокол е подписан с особено мнение от адв. Б.*** и е изразено несъгласие с констатациите. С възражение вх. №ТР-761-5 от 03.08.2016 г. са изложени подробни аргументи срещу констатациите на комисията. Възражението е обсъдено от служителите извършили проверката и не е прието, като са изложени мотиви защо не се приемат за основателни твърденията на Т.С.*** и Е.С.***.

Въз основа на проведената административна процедура и чл. 195, ал.3 и ал.4 от ЗУТ; чл.196, ал.1 и 3 от ЗУТ, със заповедта е разпоредено следното: собствениците на УПИ II-89, кв. 29 по плана на с. Мещица, общ. Перник с административен адрес: ул. „Георги Сава Раковски“ № 1 – М.Н.В.*** с ЕГН ********** и В.Н.Т. с ЕГН **********, в срок до два месеца, считано от датата на влизане в сила на заповед № 2009/19.09.2016 г., да изградят дренаж в УПИ I-90, около североизточната стена на двуетажната жилищна сграда, като същият се включи в канализацията на УПИ II-89; както и собствениците на УПИ I-90, кв. 29 по плана на с. Мещица, общ. Перник – Т.Т.С.*** с ЕГН ********** и Е.Т.С.*** с ЕГН ********** да осигурят достъп до собствения си имот за извършване на строителните работи, по предварително уточнен график за часовете, в които ще се работи.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши проверка по чл. 168 от АПК, прави следните правни изводи:

Според цитираните в заповедта правни норми, същата е издадена на основание чл.44 от ЗМСМА и чл.195, ал.3 и ал.4 от ЗУТ и чл.196, ал.1 и 3 от ЗУТ. Цитираните в заповедта правни основания от ЗУТ са относими към процедура по премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи. От установените по делото факти и обстоятелства е видно, че в конкретния случай не е налице негодна за ползване или застрашаваща сигурността жилищна сграда. Напротив от събраните по делото гласни доказателства / свидетелските показания на Антоанета Сергиева/ се установява, че къщата се ползва за живеене особено през летния сезон. А жалбоподателката е инициирала производство, което е свързано с осигуряване на принудителен достъп през съседния имот с цел да извърши строително монтажни дейности. Поради това вписаните в оспорената заповед правни норми не се отнасят към установените в хода на административната процедура факти и обстоятелства. Тъй като съдът при произнасянето си не е обвързан от правната квалификация направена в административния акт, то следва да се провери проведена ли е законосъобразно процедурата по осигуряването на достъп до чужд имот принудително по приложимата правна норма, а именно - чл. 194, ал.1 от ЗУТ.

Безспорно по делото е установено, включително и чрез изслушаната съдебно техническа експертиза, че между УПИ II-89 и УПИ I-90, кв.29 по плана на с.Мещица, общ.Перник има денивелация. УПИ II-89 е в по-ниската част и това способства събирането на вода, което предполага и наличието на влага по стените на жилищната сграда собственост на М.Н.В..

Изграждането на дренаж в по-високият УПИ би могло да преустанови констатираните проблеми. Макар и това да е възможното решение на проблема, то налагането на тази мярка чрез атакуваната заповед №2009/19.09.2016 г. на Кмета на Община Перник е направено при нарушение на изискванията на чл.194, ал.1 от ЗУТ.

Осигуряването на достъп до чужд имот по административен ред следва да се приема като крайна мярка на ограничаване на вещно право на собственика, във връзка с правото му да ползва имота си по предназначение в пълен обем. Ето защо "свободния достъп" следва да бъде определен в административния акт в конкретни параметри и времево и пространствено. От това се налага извод, че в заповедта е задължително да бъдат посочени освен характерът и обемът на строителните действия, които ще се извършат, но и срокът за приключване на същите, а в случаите когато се касае до поземлен имот, какъвто е конкретният, следва да се приложи и скица-извадка от действащия ПУП с отразяване на параметрите на достъпа. Обратното би дало възможност за безконтролен достъп до имота и ограничаване правото на собственост.

В случая в заповедта липсват конкретни данни относно срока за приключване на мероприятието. Заповедта също така не е съпроводена със скица- неразделна част от акта, за пространствено онагледяване на достъпа до УПИ I-90 , кв.29, по плана на с.Мещица

В съдържанието на оспорената заповед, както и в съдържанието на Констативния протокол, въз основа на който тя е издадена, липсват конкретни данни за вида на изолацията и материалите, които ще се използват, за да се изведе извод, че строителните работи по направата на дренажа са разрешени или предписани по съответния ред.

Неизлагането на всички фактически основания за издаване на административния акт препятства съда при преценката на законосъобразността на акта и води до неспазване на установената форма с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на пространствени параметри на разпоредения достъп не дава възможност на съда да извърши и преценка - спазен ли е принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта.

С молбата си до кмета на Община Перник с рег.№16/ТР-761 от 10.03.2016 г., М.Н.В.*** е поискала да й бъде разрешено да направи изолация на жилищната сграда и дренаж в УПИ I-90. Направата на изолация не е предмет на акта и не следва да бъде коментирана в настоящето решение. Освен това за тази дейност не се изисква никакво разрешение от общинската администрация. Изграждането на дренаж обаче е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и за него следва да има съответните документи и разрешение от общината. Те са необходими и с оглед на необходимостта относно определяне на обема на строителните дейности и от там на обема на необходимия достъп през чуждия имот.

Предвид посочените съображения, при така събраните доказателства съдът приема за недоказано по делото, наличието на материалната предпоставка по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ - строителните дейности да са разрешени или предписани по съответния ред, с което оспорената заповед се явява издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Мотивиран така настоящият състав намира, че заповед №2009/19.09.2016 г. на Кмета на Община Перник следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалният представител на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено. Община Перник ще да бъде осъдена да заплати на Т.Т.С. и Е.Т.С. разноски в общ размер на 220 лева, съставляващи платена държавна такса от 10 лева за всяка една от тях и 200 лв. заплатен депозит за изготвяне на експертиза.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.2, от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №2009/19.09.2016 г. на Кмета на Община Перник.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Е.Т.С. *** и Т.Т.С. *** сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща разноски в настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/