Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр. Перник,10.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 456 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.Г.Г.***, с ЕГН********** и адрес: *** срещу Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, п.к.1797, бул. ***, №52А, представлявана от А.М.*** – Председател. Претендира се на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл. заплащане на сумата от 4 018.80 лв., представляваща обезщетение за период от шест месеца поради незаконно прекратяване на служебно правоотношение на ищеца със заповед № Д-02/26.01.2015 г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на признаване на уволнението за незаконно - 12.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на деловодни разноски.

Ответната страна – Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, не се представлява. В отговор на исковата молба сочи, че неправилно е определен размерът на претендираното обезщетение. Признава неговата основателност, като счита, че същото следва да бъде в размер на 3972.30 лв.

Окръжна прокуратура гр.Перник, чрез своя представител изразява становище за основателност на исковата претенция и предлага същата да бъде уважена, в размера който е посочен от ответника и в какъвто смисъл ищеца направи изменение на иска.

Административен съд Перник, като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал намира за установено следното:

От фактическа страна по делото е установено, че със заповед №Д-02/26.01.2015 г., издадена от Председателя на Държавната агеннция за мтрологичен и технически надзор е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Р.Г.Г.***. С решение № 172/15.05.2015 г. постановено по адм.д.№ 140/2015 г. на Административен съд – Перник е отхвърлена жалбата на ищеца срещу дисциплинарното уволнение. Първоинстанционното решение е обжалвано и при осъществената касационна проверка е отменено. Това е станало с решение №8580/ 11.07.2016 г. по адм.д.№7609/2015 г. на Върховен административен съд на РБ.

С изрично направено изявление в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал намаляване на исковата претенция със сумата от 46.46 лв., като с протоколно определение от 12.01.2017 г. съдът е постановил, че исковата претенция е за сумата от 3972.34 лв., в това число главница в размер на 3872 лв. и 100.34 лв. лихва за забава.

В отговора по предявения иск, административния орган не е оспорил дължимостта на вземането, като е възразил срещу неговия размер.

С допуснатото в открито съдебно заседание изменение на исковата претенция, размерът на обезщетението е съобразен с твърденията на органа по назначаване- ДАТМН.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

С предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт - Заповед №Д-02/26.01.2015 г. на Председателя на ДАМТН гр.София, както и се претендира присъждане на законна лихва върху твърдените вреди. Съгласно чл. 204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред (освен в случаите на предявяването му заедно с оспорването на акта - чл. 204, ал.2 от АПК). В разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение на 11.07.2016 г., с оглед на което следва да се приеме, че е изпълнено условието на чл. 204, ал.1 от АПК. Предявения иск е допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна. Същите са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е насочена срещу ДАМТН-София.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че служебното правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Не се спори и относно това, че въпросният административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 11.07.2016 г. съдебно решение. Следователно с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на ищеца да получи обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 104, ал.1 от ЗДСл.

По силата на чл. 104, ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал.1, т.3 от ЗДСл. държавният служител има право на обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяване на служебното правоотношение. Според чл. 104, ал.1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай е безспорно установено, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт от 11.07.2016 г.

От представените по делото копия на трудова и осигурителна книжка е видно, че за периода от 28.01.2015 г. до 01.07.2015 г. Г. не е полагал труд по служебно или трудово правоотношение. От 01.07.2015 г. е започнал работа в „РО - ЕМ" ООД. Назначен на 4 часов работен ден и с определено основно месечно възнаграждение в размер на 190 лв.

Размера на основната му месечна заплата, към момента на прекратяване на служебното правоотношение е била 677 лв., видно от Заповед № 3-78/29.04.2014 г. на председателя на ДАМТН, като този размер не се оспорва от страните по делото. Следователно за последния месец, в който на ищеца се дължи обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл. Сумата от 677 лв. следва да се намали със 190 лв.

Следователно на Р.Г. се дължи обезщетение общо в размер на 3 872.34 лв. от които: 3 385 лв. представляващо обезщетение за 5 месеца през които ищеца е останал без работа; 487 лв. представляващо обезщетение, формирано като разлика в заплатите-основната заплата към момента на прекратяване и получаваното основно месечно трудово възнаграждение при работодателя РО - ЕМ" ООД и върху тази сума се начислява и лихва дължима по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на 100.34 лв. за периода 12.07.2016 г.- 11.10.2016 г.

Видно от приложените по делото доказателства на 11.11.2016 г. на ищеца е преведена сума от 3872 лв., което е основното обезщетение и на 25.11.2016 г. е изплатена и сумата от 100.34 лв., представляваща лихвата за забава.

Тези доказателства установяват извършено плащане в хода на съдебното производство на дължимите обезщетения от ДАМТН на Р.Г.Г. и налагат извод за неоснователност на предявения иск. Претендираното обезщетение е заплатено на ищеца в размер какъвто той заявява, че претендира. Като по посочена от него сметка са му преведени както главницата, така и дължимата лихва за забава за периода 12.07.2016 г.- 11.10.2016 г.

По делото е с отговора по исковата молба е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от процесуалния представител на ответника, но липсват доказателства да са направени каквито и да било разноски от него, а освен това и липсва и приложен списък по чл.80 от ГПК на същите.

Мотивиран така съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.Г.*** иск с правно основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл. и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу Държавата агенция за метрологичен и технически надзор гр.София – 1797, бул."Г.М.Димитров" № 52А, представлявана от А. М.*** за сумата от 3 972.34 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016 г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/