Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

Гр. Перник, 16.02.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при участието на съдебния секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 465 по описа за 2016 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Н.Г.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***, офис № 6 срещу Заповед № 328р-203 от 17.09.2016 година на началника на РУ – Радомир, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и това обстоятелство е отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Посочени са и други пороци на административния акт, които се отразяват на неговата законосъобразност. Жалбоподателят не е уведомяван за образуваното дисциплинарно производство, както и не е ясно къде и как е констатирано извършеното дисциплинарно нарушение. Допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материално правни разпоредби са се отразили на законосъобразността на обжалваната заповед, поради което се иска нейната отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Освен първоначалния акт е оспорена и заповед № 328з-221 от 04.10.2016 година на началника на РУ Радомир, с която се отстранява непълнота и се поправя фактическа грешка в Заповед № 328з-203 от 17.09.2016 година относно налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на държавен служител в областна дирекция на МВР Перник.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Н.Г.Х. редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Началника на РУ Радомир редовно призован не се явява и не се представлява. По делото не е представено становище по оспорването.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подадените жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от лице, пряко засегнато от административните актове, поради което са дължи разглеждането им по същество.

Настоящото производство е образувано по повод жалба вх. № 328000-4752 от 07.10.2016 година и предметът му е законосъобразността на Заповед № 328з-203/17.09.2016 година, издадена от началника РУ Радомир. Към образуваното административно дело №465/2016 година по описа на Административен съд Перник е присъединено производството по административно дело № 522/2016 година по описа на Административен съд Перник, чийто предмет е законосъобразността на заповед № 328з-221/04.10.2016 година на началника на РУ Радомир. Така постановените два административни акта следва да бъдат разгледани в едно общо производство, тъй като заповедта за допълване и поправка на ОФГ няма самостоятелен характер. Съдържанието на двете заповеди е по едно административно производство и тяхната законосъобразност следва да бъде проверена в едно общо съдебно производство.

Със Заповед № 313з-1543/13.07.2016 година на директора на ОД на МВР Перник е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за дисциплинарни нарушения и установяване на извършителите на дисциплинарни нарушения от държавни служители при Областна дирекция на МВР Перник. С посочената заповед е назначена поименна комисия, която да извърши проверка в РУ Радомир, по докладна записка вх. №328р-6105/28.06.2016 година на началник РУ Радомир, както и е определен срок за извършване на проверката – 30 дни.

В определения срок до директора на ОД на МВР Перник е постъпила справка УРИ 313р-11772/19.08.2016 година, в която са обобщени резултатите от извършената проверка за дейността на РУ Радомир. В същата справка е направено предложение на конкретно посочени длъжностни лица да се наложат наказания за дисциплинарни нарушения. В т. 7 от предложенията фигурира името на жалбоподателя Н.Г.Х.. Направено е описание на действията на държавния служител на 07.06.2016 година, за това, че на посочената дата за времето от 20.00 часа до 08.00 часа на 08.06.2016 година в качеството му на контролен орган, назначен в наряд като автопатрул АП-447 не е спазил разпоредените на инструктажа часови графици , като на установъчен пункт № 2 е престоял с 47 /четиридесет и седем минути/ повече без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Радомир, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия, на установъчен пункт № 3 е престоял с 22 /двадесет и две/ минути повече, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Радомир, с което е нарушил чл. 52, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 година за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Установъчни пунктове № 1 и № 4 не са посетени, с което е нарушил чл. 52, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 година за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

Според комисията извършила проверката, полицейският служител е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР, като съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от шест месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

На 12.09.2016 година на жалбоподателя е връчена призовка за запознаване с материалите по дисциплинарното производство. Служителят е призован да се яви за предявяване на материалите на 14.09.2016 година, като на тази дата е бил съставен протокол, че длъжностните лица, чиито действия по служба са проверявани са се запознали с резултатите от проверката. В изготвения списък по Протокол УРИ 328р-9929 от 14.09.2016 година Н.Г.Х. /настоящ жалбоподател/ е положил своя подпис.

С покана УРИ 328р-9993/15.09.2016 година по реда на чл. 207, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР началника на РУ Радомир е поискал писмено обяснение за конкретно посочени дисциплинарни нарушения. Писмените обяснения са дадени на 19.09.2016 година с рег. № 328р-10107.

Със Заповед № 328з-203 от 17.09.2016 година на началника на РУ Радомир на Н.Г.Х. – *** към Районно управление Радомир при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 6 /шест/ месеца. Описанието на нарушението е идентично с констатирано от длъжностните лица изготвили справка рег. №313р-11772/19.08.2016 година. Квалифицирано е като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение е връчена на служителя на 20.09.2016 година, лично срещу подпис.

Срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подадена жалба на 30.09.2016 година /виж пощенското клеймо на плика/, чрез дисциплинарно наказващия орган. След подаването на жалбата срещу наложеното дисциплинарно наказание началника на РУ Радомир е издал нова Заповед № 328з-221/04.10.2016 година за отстраняване на непълнота и поправяне на фактическа грешка в Заповед № 328з-203/17.09.2016 година. В заповедта за поправка не са коригирани текстовете по които е наложено дисциплинарното наказание и същата е допълнена с посочване на номера на поисканото обяснение от държавния служител преди налагане на наказанието.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля ***, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че на 07.06.2016 година е бил заедно с жалбоподателя на работа в РУ Радомир. Свидетелят заявява, че 20.00 часа започва смяната, като инструктажа продължава около 20-30 минути, поради това време от закъснение се отразява и на часовия график. На следващо място това забавяне се налага и от приемането от предходната смяна на технически устройства дрегер и таблет снабден с джипиес, в който следва да бъде вкарана парола на настоящата смяна. Свидетеля заявява, че данните от таблета много често са неверни, тьй като интернет сигнала е слаб. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тъй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, последователни и непротиворечиви са.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Оспорената заповед е издадена от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал. 1, предложение трето от ПУДМВР, това е началникът на РУ Радомир, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган.

Към настоящия момент, жалбоподателя работи в тази структура на МВР и именно това е органа, който може да наложи дисциплинарно наказание. В случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Във връзка с това настоящия съдебен състав приема, че заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба. В същата са описани като нарушения следните обстоятелства – на 07.06.2016 година от 20.00 часа до 08.00 часа на 08.06.2016 година в качеството му на контролен орган назначен в наряд като автопатрул АП-447 не е спазил разпоредените на инструктажа часови графици, като на установъчен пункт № 2 е престоял с 47 /четиридесет и седем минути/ повече без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Радомир, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия, на установъчен пункт № 3 е престоял с 22 /двадесет и две/ минути повече, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Радомир, както и установъчни пунктове № 1 и № 4 не са посетени. Така установени и след това предявени като дисциплинарни нарушения тези факти не могат да ангажират дисциплинарната отговорност на наказания служител.

Едни от задължителните реквизити на писмената заповед, с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на разпоредбите, които са нарушени. В заповедта, освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на правно основание. В конкретната хипотеза от фактическа страна е изписано следното: “ не е спазил разпоредените на инструктажа часови графици, като на установъчен пункт № 2 е престоял с 47 /четиридесет и седем минути/ повече без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Радомир, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия, на установъчен пункт № 3 е престоял с 22 /двадесет и две/ минути повече, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Радомир, както и установъчни пунктове № 1 и № 4 не са посетени”, с което е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

В тази връзка следва да се посочи, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност /лична/, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата за поведение на държавните служители в системата на МВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Прави впечатление, че нито в справката, нито в оспорената заповед е вменено извършване, респ. неизвършване на конкретно действие или бездействие, а напротив посочено е, че е ограничил времето за обход на обслужваната територия, която не е конкретизирана, съответно в коя си част и по кое време от дежурството е следвало да бъде обходена, както и в кой конкретен час е извършено нарушението. Така описаното не насочва по конкретен начин към конкретно дължимо поведение, което е трябвало да има наказания служител. В заповедта не е посочено какво точно е трябвало да направи служителя в съответния часови график, къде да се намира, къде е ограничил обхода и по кое време съответно го е ограничил, както и какво е следвало да направи на всеки един от посочените установъчни пунктове. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие на конкретен служител, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не се наблюдава. При това положение следва да се приеме, че атакувания акт се явява материално незаконосъобразен, тъй като не е установено в хода на административното производство и не доказано в настоящето производство по безспорен и категоричен начин вменените като извършени от жалбоподателя нарушения.

На второ място е налице и пълна неяснота относно квалификацията на дисциплинарното нарушение. В Заповед № 328р-203 от 17.09.2016 година е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата съдържа множество хипотези, които за да доведат до законосъобразно ангажиране на дисциплинарна отговорност следва да бъдат конкретизирани. Такава конкретизация липсва в оспорения акт. Изписването на законовия текст в административния акт не покрива изискването за мотивиране на акта, ако към него не са отнесени конкретни фактически обстоятелства. Изброяването на множество правни норми също води до неяснота относно вмененото нарушение и препятства изясняването на фактите и обстоятелствата по извършването му. Дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ се налага за: 1. извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене"; 2. системни маловажни нарушения на служебната дисциплина; 3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед; 4. неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица; 5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай, наказанието е наложено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Липсва мотивировка и конкретика дали възприетите като дисциплинарно нарушение действия или бездействия са в следствие на проявена небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, както и липсата на обосновка от наказващия орган относно това, че чрез неизвършването на тези действия или бездействия да са налице пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност правят заповедта материално незаконосъобразна. Точното посочване на санкционираното със заповедта нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, въз основа на които това е установено са от съществено значение за законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото. Това не се е случило и е довело до постановяване на акт, страдащ от отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

На следващо място, дисциплинарно наказващия орган не е спазил и чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като е приложил същия формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, видно от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, органът се е задоволи само да посочи, че е съобразил събраните доказателства и определя служителя да бъде наказан с „Писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца. Какво точно е съобразил дисциплинарно наказващия орган за да стигне до това заключение, още повече, че наказанието е наложено в максимален размер по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР не става ясно. По делото липсват каквито и да са данни за настъпили някакви вредни последици от това поведение на наказаното лице. Това нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание.

Констатираните по-горе противоречия и неясноти от настоящия съдебен състав в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание са отчетени и от дисциплинарно наказващия орган, който за да коригира действията си е пристъпил към издаването на втора Заповед № 328з-221/04.10.2016 година, постановена в срока за оспорване на първоначалната заповед. Както се посочи по-горе и законосъобразността на тази втора заповед е предмет на настоящето производство, поради което ще се разгледа по същество.

Оспорената първоначална Заповед № 328з-203 от 17.09.2016 година на началника на РУ Радомир, с която на Н.Г.Х. – *** към Районно управление Радомир при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание е връчена на 20.09.2016 година, лично срещу подпис. Връчването на оспорения акт е последното действие от административното производство, което извършва административния орган. След него започва да тече срок за обжалване на постановения административен акт. След връчването на акта органа не може да извършва промени в неговото съдържание. Такива са разпоредбите на АПК, приложими и в производство по налагане на дисциплинарно наказание доколкото не е създаден специален ред за този вид производства. Когато акта е връчен е възможно да бъдат извършени само действия по поправката на очевидни фактически грешки, допълването му или тълкуване.

В Заповед № 328з-221/04.10.2016 година на Началника РУ Радомир не е посочено правно основание, но от съдържанието на волеизявлението инкорпорирано в нея е видно, че органът е целял допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Това са двете хипотези визирани в чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК визират правомощия на административният орган да допълни издаден от него административен акт преди изтичане на срока за обжалването му, както и да поправи допуснати очевидни фактически грешки дори след изтичане на срока за обжалването му. Двете разпоредби касаят различни производства, които могат да бъдат започнати при наличие на определени предпоставки. Такива предпоставки в конкретния случай не са налице.

В обжалваната заповед за отстраняване на непълноти и поправяне на фактически грешки точното правно основание за издаването й не е посочено, предвид което действителната воля на административния орган следва да бъде установена от съда въз основа нейното съдържание. Според правната теория основание за допълване на административен акт се поражда когато с акта не е изчерпан предмета на административното производство, т.е. органът е пропуснал да се произнесе и поради тази причина е било налице висящност на производството. От материалите по делото е видно, че в конкретния случай не е налице липса на произнасяне на административния орган, тъй като дисциплинарното производство е започнало за две нарушения извършени от жалбоподателя и двете са описани в Заповед № 328з-203/17.09.2016 година и в този смисъл не се е налагало нейното допълване.

Другата хипотеза при която може да се изменя издаден и връчен вече административен акт е за да бъде отстранена очевидна фактическа грешка в него. Такава грешка е налице когато се констатира несъответствие между действителната и изразената воля на административния орган т.е. налице е дефект във външния израз на тази воля. Такова разминаване на волята на дисциплинарно наказващия орган в Заповед № 328з-203/17.09.2016 година липсва. Промяната на правната квалификация на нарушението или неговото модифициране не могат да бъдат извършени по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. В конкретния случай в цялата дисциплинарна преписка се сочи, че Н.Г.Х. – *** към Районно управление Радомир при ОД на МВР Перник е извършил нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, съответно в издадената повторна заповед посочените правни норми са напълно идентични.

Така постановеното допълване на основания административен акт със Заповед № 328з-221/04.10.2016 година, не съответства на предвидените в чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК хипотези при които един вече издаден административен акт може да бъде изменен. Не са налице основанията по чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, поради което променяйки издадената вече заповед в едно неотносимо произвоство е допуснал нарушение от категорията на съществените, което е основание за отмяна както на акта за налагане на дисциплинарно наказание, така и на последващия който го допълва и променя.

С оглед гореизложеното оспорените заповеди са незаконосъобразни, като постановена в нарушение на административно – производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъдат отменени.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00544 от 27.09.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 328з-203 от 17.09.2016 година на началник РУ Радомир, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на Н.Г.Х. с ЕГН ********** ***, който работи като младши инспектор – *** към РУ Радомир при Областна дирекция на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца, както и Заповед № 328з-221 от 04.10.2016 година на началник РУ Радомир за отстраняване на непълнота и поправяне на фактическа грешка в Заповед № 328з-203 от 17.09.2016 година на началник РУ Радомир, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Районно управление Радомир към ОД на МВР Перник да заплати на Н.Г.Х. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: