Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. Перник, 03 февруари 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 511/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 106а и сл. от Закона за автомобилните превози.

Образувано е по жалба на С.Д.Б., с ЕГН **********,*** против заповед № РД-14-1860 от 29.09.2016г. за прилагане на принудителна административна мярка издадена от началник на Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник, потвърдена с решение № РД-14-1860/4/ от 21.10.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Със заповедта е постановено спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер РК 9408 АХ и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № 006732531 на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег. № РК 9408 АХ собственост на С.Д.Б. и е определено място на домуване охраняем паркинг “ВиВ”, гр. Перник, ул. “Ю. Гагарин” № 1. Разходите във връзка с домуването на превозното средство са за сметка на водача извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането им.

С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че не работи като такси, а хората, който са били в автомобила са негови познати. С тези доводи се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

В проведените открити съдебни заседания пълномощника на жалбоподателя адв. Б. поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и да се отмени заповедта.

Ответникът по жалбата-началник Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник редовно призован не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката излага съображения, с които иска жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично от жалбоподателя срещу подпис на 29.09.2016г.. Заповед № РД-14-1860 от 29.09.2016г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-Перник е оспорена по административен ред, като с решение № РД-14-1860/4/ от 21.10.2016г. изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ е отхвърлил жалбата като неоснователна. На 28.10.2016г. жалбата против заповедта на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-Перник е входирана в деловодството на Областен отдел „Административна администрация“. С оглед на това се приема, че жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от страна, за която актът е неблагоприятен. Поради изложеното се дължи разглеждане на жалбата по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установено следното:

Със жалбата си С. Б. е оспорил заповед за прилагане на принудителни административни мерки № РД-14-1860 от 29.09.2016г. на началник ОО“АА“-Перник, потвърдена с решение № РД-14-1860/4/ от 21.10.2016г. на изпълнителния директор на ИА“АА“, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е постановено спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РК 9408АХ и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № 006732531 на лек автомобил „Сеат Ибиза“ собственост на жалбоподателя.

С оглед спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата на 28.09.2016г. е извършена съвместна проверка, при която е установено, че жалбоподателя като водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № РК 9408АХ и собственик на същия, извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане по маршрут от ж.п. гарата на гр. Радомир до ул. „К*** в гр. Радомир на четирима пътници /Р.Н. Р., Б. П. Г., З.Н.Р. и В.П.Я./ срещу заплащане, без МПС – то да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С тези си действия Б. нарушил чл. 6, ал. 1, изр. 1, предложение 3-то от ЗАвП, тъй като автомобила не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение № 225670 от 28.09.2016г., в който са отразени посочените по-горе факти и обстоятелства и е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1, предложение 3-то от ЗАвП. Актът е съставен от главен инспектор в ОО“АА“-Перник в присъствието на свидетели по установяване на нарушението. В АУАН са приобщени събраните в хода на административно-наказателното производство писмени обяснения, от пътуващите в автомобила пътници и от водача на автомобила.

От собственоръчно написаното писмено обяснение на Б., се установява, че същият е качил в колата си четирима непознати, които го помолили да ги закара до махалата, като им казал, че горивото му струва два лева. Те се съгласили и той ги закарал.

Взети са писмени обяснения и от четиримата пътници във автомобила. От сведение на В.П.Я. се установява, че на 28.09.2016г. тя заедно със сестра си Б.Г., дъщеря си З.Н. и синът си Р.Н. са се връщали с влака от с. Гълъбник. На ж.п. гарата в гр. Радомир видели въпросния автомобил и синът й Р. попитал шофьора дали ще ги закара до махалата. Шофьора казал, че курса ще струва общо за четиримата два лева. Закарал ги и тя му платила два лева, за което не и е даден никакъв документ.

От обяснението на Б.П.Я. и З.Н.Р. се установява фактическата обстановка описана по-горе при качването в автомобила, така и относно уговорката за заплащане за возенето, както и това, че същите са видяли как В.Я. дава два лева на водача на автомобила, за което той не й е дал документ.

От обяснението на Р.Н.Р. се установява фактическата обстановка при качването в автомобила, както и това, че същият и друг път е ползвал услугите на жалбоподателя.

Дадените писмени обяснения се приемат за логични и последователни. От тях се приема, че на посочената в АУАН № 225670 дата 28.09.2016г. водачът и собственик на автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № РК 9408АХ е осъществил нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане по маршрут от ж.п. гарата на гр. Радомир до ул. „К*** в гр. Радомир на четирима пътници описани по-горе.

При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с него е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане. Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с която на основание чл. 106а, ал.1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на процесния автомобил, с който е извършен обществен превоз на пътници, както и заплащане на разходите за домуване.

По искане на защитата по делото са разпитани като свидетели А.К.Д. и Р.Г.И.. Свидетелят А. Д. в показанията си твърди, че жалбоподателя работи при него и работата му е на ж.п. гарата. На посочената дата двамата пиели чай и разговаряли, като жалбоподателя трябвало да отиде до ул. „Пирин“. Тогава при тях дошли посочените по-горе лица. Свидетелят като бивш служител на полицията ги познавал и помолил жалбоподателя да ги закара. Категоричен е, че не е имало превоз на пътници, а той е помолил жалбоподателя да закара четирите лица. Същият не е чул да се договарят за пари и за плащане.

Свидетелката Р.И. познава жалбоподателя от години. Тя работи в кафе аперитив на гарата в гр. Радомир и счита, че същия не извършва превоз на пътници. В процесния ден твърди, че жалбоподателя и горния свидетел са пили кафе. В последствие се обадила на жалбоподателя и същият и казал, че е в полицията.

Съдът не кредитира тези показания, тъй като същите по никакъв начин не внасят яснота в това производство. Свидетелят А. Д. дори да се приеме, че е помолил жалбоподателя да закара четирите лица по никакъв начин не опровергава факта на извършен превоз срещу заплащане. Свидетелката И. не е пряк очевидец на случилото се. Показанията й са насочени главно към това, че жалбоподателя е с влошено здраве и същата често му давала пари за да си купува лекарства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки по чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед № РД–01–212 от 15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", с която е упълномощил началниците на ОО“АА“ към ГД“АА“ да прилагат мерките по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. От заповед № 74 от 21.01.2016г. на изпълнителния директор на ИА„АА“ се установява, че подписалият оспорената заповед е назначен на длъжност началник отдел в ОО“АА“-Перник към ГД“АА“ в ИА“АА“. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставения акт за установено административно нарушение № 225670 от 28.09.2016г., чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК. Не се установиха и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт.

Налице са материално правните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози, от което следва, че обжалваната заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Видно от представена по делото справка за процесното ППС липсва информация да е включено в този регистър. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Въз основа на изложеното за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение-извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП. Безспорно извършването на таксиметров превоз попада сред понятието "обществен превоз".

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство Б. е извършил превоз на пътници срещу заплащане, както и че ППС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Тези факти по същество не се и и оспорват от жалбоподателя. С оглед на това извършения обществен превоз попада под разпоредбите на закона.

По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Издадените АУАН са официални документи с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в тях факти и обстоятелства. В хода на съдебното производство не се оспорват констатациите на съставения акт за установяване на административно нарушение, поради което се приема, че същият има материална доказателствена сила. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани и оборени в съдебното производство може да се направи категоричен и обоснован извод, че касаторът е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП-извършвал е обществен превоз на пътници, без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В хода на съдебното производство не се оспорват и дадените сведения от лицата пътуващи в автомобила, които са послужили за издаване на АУАН и са вписани в същия като доказателства. Същите са дадени по надлежния ред, приобщени са към административната преписка и са годно доказателство в процеса. Следва да се отбележи, че жалбоподателя в писмените обяснения сочи, че „горивото ми струва два лева, те се съгласиха и аз ги закарах“. Това само по себе си е достатъчно да се приеме, че е извършван превоз на пътници срещу заплащане, защото договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което заплащането на услугата чрез зареждане на гориво, не води до извод, че не е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е заплащане, то е налице и основание за прилагане на ПАМ. Въз основа на изложеното и с оглед разпределената по делото тежест на доказване, както и от събраните по делото доказателства се приема, че органът по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказа, че жалбоподателя като водач на лек автомобил е извършвал обществен превоз на пътниците Р.Н.Р., Б.П.Г., З.Н.Р. и В.П.Я., с посочени по преписката единни граждански номера и адреси срещу заплащане, без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В хода на съдебното производство жалбоподателя не ангажира доказателства, от които да се приеме, че не е извършвал превоз срещу заплащане. С оглед на това са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ и законосъобразно органът е приложил нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, съгласно която се прилага като принудителна административна мярка–спиране от движение за срок от 6 месеца и определяне място за домуване на превозното средство, с което се извършва обществен превоз на пътници, без за МПС-то да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с която по силата на чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4, изр. второ от ЗАвтП се сваля предната табела с регистрационен номер и се отнема заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, както и разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.

Забраната за извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници е абсолютна, поради което и наложената принудителна административна мярка е постановена в съответствие с целта на закона.

Ангажираните в хода на производството доказателства, решение на ТЕЛК за влошено здравословно състояние са ирелевантни за настоящето производство, а стойността на договорената и заплатена цена за осъществения превоз не е предпоставка за отмяна на заповедта.

Въз основа на изложеното се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и не противоречи на целта на закона. С оглед на това жалбата ще се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на С.Д.Б. против заповед № РД-14-1860 от 29.09.2016г. за прилагане на принудителна административна мярка издадена от началник на Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник, потвърдена с решение № РД-14-1860/4/ от 21.10.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Решението може да се обжалва пред Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/