Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр. Перник, 10.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм.дело №526 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П.В.Т., с ЕГН********** и адрес: ***, срещу заповед с рег.№ 313з-2202/07.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр.Перник. С атакуваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Чрез процесуалният си представител, жалбоподателя изразява становище за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че са допуснати нарушения на административно производствените правила, не е спазена разпоредбата на чл.206 от ЗМВР, не е спазена предвидената от закона форма и е допуснато противоречие с материалния закон и с неговата цел.

Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция на МВР гр.Перник, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Перник, като обсъди изложените в жалбата и становището доводи, приложените в административната преписка писмени доказателства, прие за установено следното:

С оспорената заповед № 313з-2202 от 07.10.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР на П.В.Т. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година. В заповедта са описани две нарушения:

- на 29.07.2016 г., около 23.20 часа в гр. Земен, в качеството си старши от състава на автопатрул №462 е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с алкотест „Дрегер7510“ за установяване на алкохол в кръвта чрез издишания въздух и не е изпълнил устна заповед на комисар Василев, в качеството му на извършващ проверка, с което е нарушил разпоредите на т. 61 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

- на същата дата и в посоченото му качество не е изпълнил Разпореждане УРИ № 328р-7831 от 29.07.2016 г. за разстановката на силите и средствата изпълняващи ППД в обслужваната от Участък Земен към РУ Радомир при ОД на МВР Перник територия, за времето от 20.30 часа на 29.07.2016 г. до 08.30 часа на 30.07.2016 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г.

Поведението на служителя е преценено като дисциплинарно нарушение, като е извършена нарочна проверка за установяването му. С обобщена справка № 313р-13449 от 28.09.2016 г. са обобщени резултатите от извършената проверка за дейността на жалбоподателя, Със Становище УРИ № 313р-13796 от 04.10.2016 г. назначената поименна комисия от директора на ОД на МВР Перник е повторила изцяло установената фактическа обстановка от Обобщена справка относно извършените нарушения от П.Т., нарушените законово норми и предлаганото наказание. Настоящият жалбоподател на 03.10.2016 г. се е запознал със обобщена справка УРИ № 313р-13449 от 28.09.2016 г., както и му е разяснено правото да даде обяснения.

Въз основа на така описаните документи е издадена оспорената в настоящото производство заповед №313з-2202/07.10.2016 г. от Директора на ОД на МВР Перник за налагане на дисциплинарно наказание, която е предмет на контрол в настоящото производство.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 07.10.2016 г. Жалбата е подадена пред административния орган и е с вх. № 313 000-8641 от 13.10.2016 г. Спазен е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващият е легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, а жалбата е срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му. Не на последно място се извършва проверка и относно съответствието на административния акт със целта на закона.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - директор на ОД на МВР гр.Перник, ръководител на основна структура по чл. 37, ал.1, т.2 ЗМВР компетентен да налага дисциплинарни наказания съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР. В предвидената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК.

Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която административния орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 196, ал.1 ЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал.2 ЗМВР нарушението е установено,когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая фактите и обстоятелствата релевантни за преценката дали е нарушена служебната дисциплина са отразени в обобщена справка № 313р-13449/28.09.2016 г., която поради липса на отбелязване настоящият състав приема, че е била известна на дисциплинарно наказващият орган от същия ден. При това положение заповедта за дисциплинарно наказание издадена на 07.10.2016 г. е в срока по чл. 195, ал.1 ЗМВР.Преди да пристъпи към издаването на заповедта, дисциплинарно наказващият орган е спазил формално изискванията на закона, като е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Видно от мотивите на заповедта жалбоподателят е представил писмени обяснения на 08.09.2016 г., като същите са приети от дисциплинарно наказващия орган.

Дисциплинарно-наказващият орган не е изложил мотиви относно приетото и наложено от него дисциплинарно наказание. Липсата на мотиви е съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Градацията на дисциплинарните наказания в разпоредба на чл. 197, ал.1 от ЗМВР (от по-леки към по-тежки) дава възможност на ДНО, а от друга страна разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ЗМВР задължава ДНО при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Цитираната разпоредба има императивен характер, при което ДНО следва да изложи мотиви, които да обективират волята му при избора на съответното дисциплинарно наказание. В случая липсват такива мотиви, а посочването в заповедта, че е извършена такава преценка не изпълва изискването на цитираната разпоредба на чл. 206, ал.2 от ЗМВР.

Смисълът на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил цялостното поведение на служителя, имал ли е преди това наказания и получавал ли е награди и отличия и не е съотнесъл тази преценка към обстоятелствата при които е извършено нарушението. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител и т.н., а да е видно, че преценката е извършена.

С оспорената заповед на младши инспектор П.В.Т., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители", във връзка с чл. 200, ал.1,т.11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Посочени са множество правни норми, дори такива които квалифицират деянието като „тежко“ и „несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“. Наложеното наказание е за „неизпълнение на заповед“, а според посочената правна норма – неспазване на етичните норми на поведение. Всичко това води до неяснота относно конкретното деяние за което е наказан служителя. Действително проверката е започнала по повод съмнение за употреба на алкохол през работно време, но това обстоятелство не е доказано и не за него е наложено наказанието. От мотивите на заповедта може да се приеме, че нарушения за които е наложено дисциплинарното наказание са свързани с неизпълнение на устна заповед и разпореждане УРИ№328р-7831/29.07.2016 г., но те в никакъв случай не могат да бъдат определени като „тежки“. Действителност същите са в разрез с обичайния порядък на изпълнение на служебни задължения, но не биха могли да се квалифицират като дотолкова тежки, че да бъдат санкционирани със налагане на едно тежко по вид и размер дисциплинарно наказание. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Налагането на наказание не следва да бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. Тази цел на ЗМВР в конкретния случай не е постигната.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените в производството разноски общо в размер на 810 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 800 лв. възнаграждение за един адвокат. Възражение относно претендирания размер на разноските не е направено от ответника в законовия срок, поради което и същите се присъждат така както са поискани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 313з-2202 от 07.10.2016 г. издадена от Директор на ОД на МВР гр. Перник, с която на П.В.Т. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Перник да заплати на П.В.Т., с ЕГН********** и адрес: *** сумата от 810 лв., направени разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: