Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. ***, 10.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд ***, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 538 по описа за 2016 г. на Административен съд ***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р.П.З., с ЕГН********** и адрес: ***, срещу заповед с рег.№ 313з-2346/21.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр.***, с която на основание чл.194, ал.2, т.1; чл. 197, ал.1, т.3 във връзка с чл.200, ал.1, т.11 и чл. 204, т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от шест месеца.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Издаден е въз основа на нищожна справка рег.№313р-10788 от 29.07.2016 г. и не може да породи целените от дисциплинарно наказващия орган правни последици. Твърди,че наказанието е наложено извън установените срокове по чл.195 от ЗМВР. Не било изпълнено изискването на чл. 206, ал.2 ЗМВР, при налагане на дисциплинарното наказание да се обсъдят тежестта на нарушението и размера на наказанието. Неясно в заповедта било посочено къде, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението на служебната дисциплина. Посочени са и други съображения, които обосновават направеното искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция на МВР гр.***, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява. В писмено становище приложено по делото оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Твърди, че са спазени всички процесуални норми и материално правни предпоставки. Предлага жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Административен съд ***, като обсъди изложените в жалбата и становището доводи, приложените в административната преписка писмени доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал.1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед рег.№ 313з-2346/21.10.2016 г., издадена от Директора на ОД МВР гр.***, на Р.П.З. на длъжност „***” в група „***“ при РУ-*** на основание чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР за неизпълнение на заповед е наложено на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца.

Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за това, че на 28.04.2016 г. в качеството си на полицейски орган при извършването на проверка във връзка с кражба на агне от дома на ***, намиращ се в махала *** на с.*** не е докладвал случая незабавно за регистриране на отделен заявителски материал. Дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал деянието по чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР и съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е определил дисциплинарното наказание.

Според чл. 208 ЗМВР ответникът не е бил длъжен да образува дисциплинарно производство с издаване на нарочна заповед и определяне на дисциплинарно разследващ орган. В този случай производството се счита,че започва с първото действие за установяването му, разпредено или извършено от дисциплинарно наказващия орган.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка в РУ *** въз основа на заповед №313з-944 от 21.04.2016 г. на Директора на ОД на МВР ***. Въз основа на проверката е изготвена справка рег.№313р-10788 от 29.07.2016 г. Според описаните факти в справката са проверявани деловодната дейност, воденето на отчетни документи в деловодствата със системата ЦАИСДО, работата с предложенията и сигналите в МВР и организацията на работата по заявителски материали за престъпления от общ характер. В нея е констатирано, че инспектор Р.П.З., след като на 28.04.2016 г. е снел сведение от г-н *** във връзка с извършена кражба на агне на 27.03.2016 г. и е получил данни за друго извършено престъпление от общ характер, не е събрал нужните документи и не е докладвал случая незабавно за регистриране на отделен заявителски материал. С бездействието си според справката служителят е нарушил чл.7 и чл.13 на правилата за регистриране на заявителски материал утвърдени със заповед №8121з-780/2014 г. на Министъра а вътрешните работи. Предложено е на служителя да бъде наложено на основание чл.197, ал.1,т.3 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца до една година”.

Съобразявайки се с констатациите и предложението на комисията Директорът на ОД на МВР издава заповед №313з-2346/21.10.2016 г., с която налага дисциплинарно наказание на разследващия полицай, като посочва същите правни основания и възприема направената от комисията квалификация на деянието. Конкретизира и срока на наказанието на шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР-***-ръководител на основна структура по чл. 37, ал.1, т.2 ЗМВР и в изискуемата писмена форма, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т.2 от АПК.

Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която административния орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 196, ал.1 ЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал.2 ЗМВР нарушението е установено,когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая фактите и обстоятелствата релевантни за преценката дали е нарушена служебната дисциплина са отразени в справка № 313р-10788/29.07.2016 г., която видно от резолюцията поставена от Директора на ОД на МВР-*** е доведена до знанието му на 11.08.2016 г. При това положение заповедта за дисциплинарно наказание издадена на 21.10.2016 г. е в срока по чл. 195, ал.1 ЗМВР. При извършване на преценката си, съдът съобрази и установеното със справка рег. №313р-15973 от 14.11.2016 г. време на ползване на платен годишен отпуск от жалбоподателя.

Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на заповед, като се има предвид заповед №8121з-780/24.10.2014 г. изменена и допълнена със заповед №8121з-306/20.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени вътрешни правила за организацията на работата на МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Посочени са и конкретни разпоредби чл.7 и чл.13, които не са спазени при приемане на сигнала за извършена кражба на агнета на 27.03.2016 г. и на 28.04.2015 г. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето само бездействието на жалбоподателя на 28.04.2016 г. Макар да има неяснота относно това колко сигнала не са обработени и чие задължение е било това, съдът приема че се касае за констатирано бездействие на 28.04.2016 г. и за него е наложена съответната дисциплинарна санкция. Не се споделят изложените от жалбподателя аргументи за неяснота на вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 194, ал.4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, което задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши задълбочено преценката по чл. 206, ал.2 ЗМВР. Както не веднъж е имал възможност да отбележи настоящия състав в съдебните си актове преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител и т.н., а да е видно, че преценката е извършена. Смисълът на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил цялостното поведение на служителя, имал ли е преди това наказания и получавал ли е награди и отличия и не е съотнесъл тази преценка към обстоятелствата при които е извършено нарушението. Не са отчетени и фактите, че първата кражба е станала в почивен ден и жалбоподателят не е бил на работа, което е установено във цитираната по горе справка въз основа на която е наложено дисциплинарното наказание. Това е довело до неправилно прилагане на материалния закон.

Оспореният административен акт не съответства и на целта на закона. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. В глава VІІІ от ЗМВР е уредена дисциплинарната отговорност на служителите в МВР като подробно са описани нарушенията и видовете наказания. С оглед ЗНА отделните разпоредби следва да се тълкуват логически и систематически във връзка една с друга съобразно общия им смисъл и целта на закона. Видно от нарушенията, за които е предвидено наказание "порицание" е, че извършеното от жалбоподателя не съответства по тежест на визираните в чл. 200 от ЗМВР нарушения.. От своя страна налагането на наказание не следва да бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски от жалбоподателя, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд ***

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 313з-2346 от 21.10.2016 г. на Директора на ОД на МВР - ***, с която на Р.П.З. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: