Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. Перник, 24.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 553 по описа за 2016 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г.Й.К.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу заповед с рег. № 313з-2341/21.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1; чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5,чл .204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", за срок от шест месеца.

Жалбоподателят счита, че при издаване на атакуваната заповед са допуснати съществени нарушения на административните правила, както и че същата е в противоречие с материално-правните разпоредби. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, както и че не се установява по безспорен начин от текста на самата заповед по какъв начин са определени нарушенията, както и каква е корелативната връзка между задълженията по типова длъжностна характеристика и тези, касаещи разпоредбата на Инструкция Iз-1373/21.06.2013 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурствата в МВР. Посочени са и други съображения, които обосновават направеното искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция на МВР гр. Перник, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява. В писмено становище, приложено по делото, оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Твърди, че са спазени всички процесуални норми и материално правни предпоставки. Предлага жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Административен съд - Перник, като обсъди изложените в жалбата и становището доводи, приложените в административната преписка писмени доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед рег. № 313з-2341/21.10.2016 г., издадена от Директора на ОД на МВР гр. Перник, на Г.Й.К.*** на длъжност „младши оперативен дежурен” в ОДЧ при РУ-Брезник на основание чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР е наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т.3 от ЗМВР дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от шест месеца.

Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за това, че на 26.03.2016 г. в качеството си на полицейски орган при извършването на проверка във връзка с „разбита входна врата на вила“ в с. Гигинци не е докладвал случая незабавно за регистриране на отделен заявителски материал. Дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал деянието по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР и съобразно разпоредбата на чл. 204, т.3 от ЗМВР е определил дисциплинарното наказание.

Според чл. 208 ЗМВР ответникът не е бил длъжен да образува дисциплинарно производство с издаване на нарочна заповед и определяне на дисциплинарно разследващ орган. В този случай производството се счита, че започва с първото действие за установяването му, разпредено или извършено от дисциплинарно наказващия орган.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка в РУ Брезник, въз основа на заповед №313з-944 от 21.04.2016 г. на Директора на ОД на МВР Перник. Въз основа на проверката е изготвена справка рег. №313р-10788 от 29.07.2016 г. Според описаните факти в справката са проверявани деловодната дейност, воденето на отчетни документи в деловодствата със системата ЦАИСДО, работата с предложенията и сигналите в МВР и организацията на работата по заявителски материали за престъпления от общ характер. В нея е констатирано, че младши оперативен дежурен – Г.К.***, след като на 26.06.2016 г. е снел сведение от г-н П. А.*** във връзка с подаден от него сигнал за „разбита входна врата на вила“ на 26.03.2016 г. в с. Гигинци. Служителят К. заявява, че е провел последващ разговор с лицето П. А.*** – собственик на разбитата вила, който е заявил, че е направил проверка на къщата си и е установил, че нищо не липсва като е уверил дежурния служител, че на следващия ден ще подаде жалба. Дежурният не е събрал нужните документи и не е докладвал случая незабавно за регистриране на отделен заявителски материал. С бездействието си според справката служителят е нарушил чл.7 и чл.13 на правилата за регистриране на заявителски материал, утвърдени със заповед №8121з-780/2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Предложено е на служителя да бъде наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

Съобразявайки се с констатациите и предложението на комисията Директорът на ОД на МВР издава заповед №313з-2341/21.10.2016 г., с която налага дисциплинарно наказание на младши експерт Г.К.***, като посочва същите правни основания и възприема направената от комисията квалификация на деянието. Конкретизира и срока на наказанието на шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР-Перник - ръководител на основна структура по чл. 37, ал.1, т.2 ЗМВР и в изискуемата писмена форма, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която административният орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 196, ал. 1 ЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая фактите и обстоятелствата релевантни за преценката дали е нарушена служебната дисциплина са отразени в справка № 313р-10788/29.07.2016 г., която видно от резолюцията поставена от Директора на ОД на МВР-Перник е доведена до знанието му на 15.09.2016 г. При това положение заповедта за дисциплинарно наказание издадена на 21.10.2016 г. е в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

Наложеното дисциплинарно наказание е за това, че не е организирал първоначалните действия по получения сигнал съгласно раздел трети, т.8 от длъжностна характеристика № Iн-98/02.08.2011 г. и в нарушение на чл.26, т.1 и т.4 от Инструкция Iз-1373 от 21.06.20110 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето само бездействието на жалбоподателя на 26.03.2016 г. във връзка с разбита врата на вила в с.Гигинци, общ. Брезник. Касае за констатирано бездействие от страна на полицейския служител и за него е наложена съответната дисциплинарна санкция. Не се споделят изложените от жалбоподателя аргументи за неяснота на вмененото му нарушение. Нарушението е посочено конкретно, но доколко към него са приложени относимите материални норми е въпрос за съответствието му с материалния закон.

Некоректна и неясна е правната квалификация на вмененото нарушение. Според посоченото в заповедта, с бездействието си служителят е извършил нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Посочената правна норма предвижда множество хипотези на неизпълнение, които не се конкретизирани в оспорената заповед. Посочено е, че се касае за вменени на служителя задължения по длъжностна характеристика и съгласно Инструкция Iз-1373 от 21.06.2010 г., но това не е отнесено към установените факти и обстоятелства по делото. Задължението, което според ДНО е нарушено от длъжностната характеристика е в раздел трети т.8. То е формулирано по следния начин: „при получаване на сигнал за подготвяни или извършени престъпления и други правонарушения взема незабавно необходимите мерки, с оглед тяхното предотвратяване, пресичане и задържане на извършителите, за недопускане настъпването на възможни вредни последици, както и за запазване на местопроизшествието до пристигането на дежурната оперативна група“. Видно е, че и съгласно т.8 от длъжностната характеристика на служителя са вменени множество задължения по превенция на престъпленията и други правонарушения. Посочването на т.8 в заповедта не изяснява кое точно от тези задължения не е изпълнено.

Другата посочена като нарушена разпоредба е т.26 от Инструкция Iз-1373 от 21.06.2010 г. относима към изготвянето на ежедневен бюлетин за състоянието и динамиката на оперативната обстановка. Така както е вписано в заповедта нарушението е за невписване на конкретно обстоятелство в бюлетина-извършено престъпление в с.Гигинци, а не касае липса на изготвен ежедневен бюлетин изобщо. Двете нарушения са различни, както по начина на извършването им, така и с оглед тяхната тежест, поради което и следва да бъдат конкретизирани с оглед правилната преценка на ДНО.

Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както адреса на акта, така и съда при провеждане на съдебен контрол може да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия.

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не се наблюдава. При това положение следва да се приеме, че атакувания акт се явява материално незаконосъобразен.

Съгласно чл. 194, ал. 4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, което задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши задълбочено преценката по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Както не веднъж е имал възможност да отбележи настоящия състав в съдебните си актове преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител и т.н., а да е видно, че преценката е извършена. Смисълът на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил цялостното поведение на служителя, имал ли е преди това наказаният и получавал ли е награди и отличия и не е съотнесъл тази преценка към обстоятелствата при които е извършено нарушението.

Оспореният административен акт не съответства и на целта на закона. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. В глава VІІІ от ЗМВР е уредена дисциплинарната отговорност на служителите в МВР като подробно са описани нарушенията и видовете наказания. С оглед ЗНА отделните разпоредби следва да се тълкуват логически и систематически във връзка една с друга съобразно общия им смисъл и целта на закона. Видно от нарушенията, за които е предвидено наказание "писмено предупреждение" е, че извършеното от жалбоподателя не съответства по тежест на визираните в чл. 204 от ЗМВР нарушения. От своя страна налагането на наказание не следва да бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени и направените в хода на производството разноски общо в размер на 410 лв., в това число 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. възнаграждение за един адвокат определено по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал.1 и във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 313з-2341 от 21.10.2016 г. на Директора на ОД на МВР - Перник, с която на Г.Й.К.*** е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Директор ОД на МВР гр. Перник да заплати на Г.Й.К.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 410 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/