Р Е
Ш Е Н
И Е
№
37
гр.
Перник, 23.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Емилия Иванова
при
участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №556 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник,
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба от И.Г.А. *** срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007
- 2013 г. с изх. № 02-140-6500/1178 от 31.10.2016 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
В жалбата се
поддържа, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и като такъв се
иска неговата отмяна. Прекратяването на многогодишния ангажимент е извършен в
нарушение на материално-правните разпоредби на Наредба №11/2008
г. и при несъобразяване с фактите и обстоятелствата по
подаденото заявление за регистрация УИН14/190612/33251 през 2012 г. По
изложените в жалбата съображения се иска да
бъде отменен оспорваният административен акт в едно с всички законни последици от
това.
Ответникът – Зам.
Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" София, чрез
процесуалният си представител в приложена по делото молба, излага съображения за
неоснователност на жалбата. В писмена защита изразява становище по същество на
спора и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му
правомощия, спазен е процесуалния ред и материалния закон, като акта е
съобразен и с целта на закона.
Претендира се
присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Административен
съд гр.Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за
неоснователна,
по следните съображения:
И.А.*** е земеделски стопанин и е подал заявление за входяща
регистрация в кампания 2012 г. с УИН 14/190612/33251и общо заявление за подпомагане. Заявените
схеми и мерки за подпомагане са тези по Схемата за земеделско стопанство /БЗС/; Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Плащания за природни ограничения за земеделски
стопани в планински райони /НР1/ и схема за отглеждане на овце майки и
кози майки в необлагодетелствани райони /НДЖ5/. Земеделските парцели, за които е поискано подпомагане, са подредени в
таблици, представени по делото. Същите са
индивидуализирани с кода по ЕКАТТЕ и идентификатора на БЗС по СИЗСП, площ и
отбелязване на схемите и мерките за подпомагане. Таблиците представляват
разпечатки на данните от ИСАК и са приподписани от А., като част от заявлението. Към заявлението са
приложени карти с местоположението на земеделските парцели с БЗС, в които
попадат.
Производството за издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент е започнато поради неспазване на поетия
през кампания 2013 г. петгодишен ангажимент по заявление с УИН 14/190612/33251 за извършване на земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район в съответствие с чл. 4, т. 2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211, който създава задължение за извършване на земеделска
дейност в съответния район най - малко пет последователни години от първото
компенсаторно плащане. При извършване на административни проверки на основание
чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че
за кампания 2013 г., която се явява втора година от ангажимента, И. Ангелов не е заявил участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., с което не са спазени изискванията
на чл. 4,т.2
и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Жалбоподателят
е уведомен на основание чл. 26 от АПК за започване на административното
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент с писмо изх. № 02-140-6500/1178 от 14.09.2016 г., като му е дадена възможност в случай, че не е
съгласен с направените от страна на административния орган констатации, в 7-дневен
от получаването да представи доказателства, установяващи обратното. Същият е
подал възражение с вх. № 02-140-6500/1178 от 07.10.2016 г., в което е обсъдено, но не е уважено от
административния орган.
Производството е приключило с издаване на оспорения
Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на
земеделски стопани за природни ограничение в планинските райони" от
Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /изх. № 02-140-6500/1178 от 31.10.2016 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"/, Поетият многогодишен
ангажимент се прекратява във връзка с чл. 21 от Регламент /ЕС/
№ 65 на Комисията от 27.01.2011 г. и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008
г. В мотивите е прието, че след като въз основа на извършени административни
проверки на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделски
производители е установена липсата на заявено участие за кампания 2013 г. по мярка 211, регламентирани в Наредба № 11 от
03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане мярката, не са спазени
законовите изисквания на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредбата, според която
кандидатите за подпомагане "...подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото
компенсаторно плащане".
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като по силата на чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП това е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а, ал.
1
от
ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност
изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им
компетентност. По делото е представена Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., с
т. 8
от
която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния
директор Живко Живков правомощията да издава и подписва актове за прекратяване
на многогодишните ангажименти по мярка 211 и мярка 212.
Оспореният акт е издаден в предвидената от
закона писмена форма. АПМА по мярка 211 съдържа фактически и правни основания,
които са задължителен реквизит на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като
административният орган се позовава на резултатите от административна проверка
по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Резултатите от административната проверка са
обективирани в писмените доказателства по делото, а именно в приложените
разпечатки по делото.
Оспореният акт
е в съответствие с материалния закон.
Без съмнение
е, че при действието на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за Разплащателната агенция
съществува задължение да извършва административни проверки на подадените
заявления за подпомагане. По смисъла на регламента тази проверка се свежда до
автоматично откриване чрез компютърни средства на нередности.
По силата на
чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета, Европейският фонд за
развитие на селските райони осъществява заложените в чл. 4 цели, чрез Програми
за развитие на селските райони на държавите - членки за периода 2007 - 2013 г.,
които подлежат на одобрение от Европейската комисия - чл. 18, т. 4. На това
основание МС приема Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. Като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на
селските райони, сред които са и мярка 211 "Плащания на фермери за
природни ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. ПРСР е
приета с Решение на Европейската Комисия от 19.02.2008 г. и от този момент е
правно задължение за България като държава - членка.
Съгласно чл.
14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която е прекратил участието си. Въз основа на тази
разпоредба е издаден оспорваният акт.
Основният
довод на жалбоподателя е, че поради забавяне в работата на администрацията е
разбрал за пропуснатото си задължение едва през 2016 г., в случая се явява ирелевантен за спора. Безспорно
по делото е, че за кампания 2012 г., бенефициента не е подал заявление за
подпомагане, съответно не е заявил участие по мярка 211, с което не е спазил
изискванията на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Представените
писмени доказателства са за подадено заявление за кампания 2012 г., но не и за
следващата кампания 2013 г. и поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата, се прекратява поетия ангажимент и като санкция земеделският стопанин
се задължава да възстанови получените суми.
Установено е по
делото и плащане за кампания 2012 г., т.е. по смисъла на §1,т.1 от ДР на
Наредбата, тогава е и първото компесаторно плащане – 29.08.2013 и 30.08.2013 г.
Многогодишният ангажимент се счита за поет и в този смисъл жалбоподателя не е
изпълнил дължимо уведомяване за кампания 2013 г.
Оспореният акт е издаден и при спазване на
административнопроизводствените правила. Ответникът представя доказателства за
уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започването
на административното производство, като по този начин е осигурена възможността
му по чл. 34 от АПК да участва в производството. АПМА по мярка 211 е издаден
като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл.
35 от АПК.
Административният акт преследва целите на
контрола и в този смисъл съответства на целта на закона.
На основание
чл. 143 от АПК и изхода на делото, съгласно представените по същото
доказателства, съдът ще присъди разноски в размер на минималното юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на
възнаграждението следва да се определи по реда на чл.78, ал.8 от ГПК приложим
на основание чл.144 от АПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ на 200 лв.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.А. *** срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. с
изх. № 02-140-6500/1178 от 31.10.2016 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
ОСЪЖДА И.Г.А.***, с ЕГН********** и адрес:с***, да заплати на ДФ "Земеделие" София, със
седалище и адрес на управление в гр. София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ"
№ 136, сумата от 200 лева, разноски в настоящото производство.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че
е изготвено и обявено.
СЪДИЯ:/п/