Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 36

 

Гр. Перник, 15.02.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                           Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 587/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на А.В.С. ***, чрез адвокат В.Б. ***, офис 6 против Заповед № 313з–2343 от 21.10.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен при съществени нарушения на административно производствените правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят А.В.С. редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Директора на Областна дирекция на МВР Перник редовно призован не се явява и не се представлява. Моли съда да отхвърли жалбата по подробни съображения изложени в представеното писмено становище. Заявява, че в оспорената заповед е допусната техническа грешка, относно справката послужила за налагане на дисциплинарното наказание, като същото е наложено на база фактическите констатации установени в справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година, с която наказания служител е запознат, а не на база справка рег. № 313р-12328 от 01.09.2016 година, която е посочена в оспорената заповед.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.В.С. е инспектор – *** в група „***“ на сектор „***“ към отдел „***“ при ОД на МВР Перник, който в периода на извършваната проверка е изпълнявал служебните си задължения като временно назначен за срок от една година на длъжност *** в група „***“ към РУ *** при Областна дирекция на МВР Перник.

Със Заповед № 8121з-780 от 24.10.2014 година на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР министъра на вътрешните работи е утвърдил „Вътрешни правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер“, като съответните ръководители следва да създадат организация за запознаване на служителите с Вътрешните правила. По делото липсват доказателства настоящия жалбоподател да е запознат с посочените по-горе правила.

Видно от извадка от регистър Образец 1 настоящия жалбоподател е запознат с процесните заявителски материали на 14.03.2016 година и на 16.03.2016 година, съответно на 18.04.2016 година и на 20.04.2016 година са предадени за произнасяне – образуване на ДП и съответно прекратяване.

Със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година /лист 8, т. 3.4./ назначената поименна комисия от директора на ОД на МВР Перник е извършила проверка и е установила, че настоящия жалбоподател по заявителски материал /ЗМ/ № 24/14.03.2016 година е приключил проверката на 18.04.2016 година, като в случая е налице просрочие с 4 /четири/ дни според отбелязването в картата СППДП, съответно по заявителски материал /ЗМ/ № 25/16.03.2016 година е приключил проверката на 20.04.2016 година, като в случая е налице просрочие с 4 /четири/ дни според отбелязването в картата СППДП. Комисията е установила, че полицейския служител е допуснал дисциплинарно нарушение изразяващо се в забавено или лошо изпълнение на заповед по констатираното първо нарушение – чл. 199, ал. 1,       т. 3, предложение второ от ЗМВР, поради което е предложила на директора на ОД на МВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

Директорът на ОД на МВР в качеството си на дисциплинарно наказващ орган се е запознал с посочената по-горе справка на 11.08.2016 година, видно от поставената от него резолюция.

Настоящият жалбоподател на 28.09.2016 година се е запознал със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година, както и му е разяснено правото да даде обяснения.

С обяснение рег. № 313р-13996 от 07.10.2016 година настоящия жалбоподател е дал обяснение, с което заявява, че преписките по ЗМ № 24/2016 година и ЗМ № 25/2016 година по описа на РУ *** са приключени в срок, като забавянето от 4 дни и по двете се дължи единствено на забавяне в деловодното им обработване. Така дадените обяснения са приети от административно наказващия орган – Ст. Комисар В. ***, видно от поставената резолюция.

С оспорената Заповед № 313з–2343 от 21.10.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено едно общо дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца, за това, че за времето от 14.03.2016 година до 18.04.2016 година в качеството си на полицейски орган при извършването на проверка по ЗМ № 24/14.03.2016 година по описа на РУ ***, разпределена му от началника на РУ *** за проверка е просрочил с 4 дни срока на проверката – съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, както и за това, че за времето от 16.03.2016 година до 20.04.2016 година в качеството си на полицейски орган при извършването на проверка по ЗМ № 25/16.03.2016 година по описа на РУ ***, разпределена му от началника на РУ *** за проверка е просрочил с 4 дни срока на проверката – съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля ***, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че е работи като младши разузнавач в РУ *** през месеците март и април 2016 година в група „***“, като познава и работи заедно с жалбоподателя. Свидетелят заявява, че е запознат с работата по ЗМ № 24 и ЗМ № 25 от 2016 година от настоящия жалбоподател, който ги е предал на своевременно в деловодството на РУ *** /петък/, но поради факта, че работи само една служителка е допуснато деловодно забавяне, като преписките са докладвани на началника на РУ *** едва във вторник. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, последователни и непротиворечиви са. 

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37, като в конкретния случай това е Директора на Областна дирекция на МВР Перник.

Дисциплинарната отговорност е реализирана извън срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. В оспорената заповед № 313з-2343 от 21.10.2016 година директора на ОД на МВР Перник, като фактическо основание е посочил резултатите от извършена проверка, приключила със справка рег. № 313р-12328 от 01.09.2016 година е посочената неправилно /допусната техническа грешка/, тъй като действителната справка е с рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник, който факт безспорно се признава от административния орган в представеното по делото становище. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган се е запознал със справка № 313р-10788 от 29.07.2016 година на 11.08.2016 година, видно от поставената от него резолюция, а процесната заповед е издадена на 21.10.2016 година, поради което както се посочи по-горе оспорената заповед е издадена след извън установения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – двумесечен срок, което е съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Видно от справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник се установява, че в същата се съдържат конкретни данни по разследвания случай и анализ на поведението на служителите от РУ ***, включително и по отношение на настоящия жалбоподател – лист 8, т. 3.4. Нещо повече посочено е от комисията установените нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗМВР – забавено изпълнение на заповед и е предложено налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца. От данните по делото се установява, че друго разследване не е било извършено, а и в заповедта няма позоваване на такова. Ето защо настоящия съдебен състав не може да приеме, че след 11.08.2016 година административно наказващият орган тепърва е трябвало да установява самоличността на нарушителя. При това положение, обстоятелствата, че на служителя е било предоставено да се запознае със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник едва на 28.09.2016 година, съответно му е изискано обяснение, което служителя е дал на 07.10.2016 година, а директора на ОД на МВР Перник се е запознал с обясненията на непосочена дата, тъй като е налице само резолюция „Приех сведението“ Ст. комисар В. ***, не променя извода за пропускане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 10 877 от 18.10.2016 година, постановено по административно дело № 6 355/2016 година, 5-челенен състав и Решение № 11 200 от 24.10.2016 година, постановено по административно дело № 6 356, 5-членен състав.

Въпреки гореизложеното, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, настоящия съдебен състав счита, че следва да изложи и правни изводи относно извършеното нарушение на служебната дисциплина. От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че вменените на жалбоподателя нарушения се съдържат в справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник, сведението на настоящия жалбоподател, което е обективирано в обяснение рег. № 313р-13996 от 07.10.2016 година, което съдържа сведения, които не опровергават изложеното в нея относно вида и характера на нарушението, но съдържа обективни факти относно причините за неизпълнението на дадените указания в предвидения 30-дневен срок. Жалбоподателят е посочил, че по двете конкретната преписки разследването е извършено в срок, но поради допуснато деловодно забавяне е налице забавяне от 4 дни. Така изложените данни от жалбоподателя по административната преписката не са обсъдени от наказващия орган преди да се произнесе с оспорената в настоящото съдебно производство заповед.

При налагане на дисциплинарно наказание процесуална гаранция за законосъобразност на акта е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР – да се вземат обяснения на служителя и те да се обсъдят в крайния акт. Второто изискване в разглеждания случай не е изпълнено. Наказващият орган дори не ги е обсъдил формално, а само е пояснил че такива са приети. Обясненията на жалбоподателя е следвало да бъдат анализирани за изтъкнатите от него факти, защо срока по конкретните преписки не е спазен /4 дни/ за изпълнение на дадените указания. В случая липсват доказателства за настъпили вредни последици от бездействието на жалбоподателя, което също е следвало да бъде преценено от административнонаказващия орган. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Писмено предупреждение“ в случая представлява съществено административно – процесуално нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е постановил несъответен на целта на закона акт – незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР „Писменото предупреждение“ е на второ място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд обективирана в Решение № 1 136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година на V отделение.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че оспорената Заповед № 313з-2343 от 21.10.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01417 от 21.11.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313з–2343 от 21.10.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на А.В.С. ***, който работи като инспектор – *** в група „***“ на сектор „***“ към отдел „***“ при ОД на МВР Перник, който в периода на извършваната проверка е изпълнявал служебните си задължения като временно назначен за срок от една година на длъжност *** в група „***“ към РУ *** при Областна дирекция на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на А.В.С. *** съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: