Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. Перник,21.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при съдебния секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 589 по описа за 2016 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г.Д.Г.***, с адрес: *** срещу отказ рег. № 1920з-713/21.11.2016 г. на Началник Първо РУ на МВР гр.Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на разрешение серия РК № 0307512, както и отнемане на притежаваното огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Жалбоподателят оспорва отказа с твърдения за незаконосъобразност. Сочи, че има разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие от 2006 г. Разрешението му е издавано въз основа на едни и същи основания и при представяне на едни и същи доказателства. Моли обжалвания отказ да бъде отменен.

Ответникът - Началникът на Първо Районно управление "Полиция" при ОД на МВР гр. Перник, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. По същество изразява становище за неоснователност. Според изложеното от юрисконсулт Василева, при постановяване на отказа са спазени административно производствените правила, съобразен е с изискванията на материалния закон и с неговата цел. Не са доказани материално правните предпоставки, които да обосноват издаването на разрешение за носене на огнестрелно оръжие.

Административен съд - Перник, след като извърши преценка на приложените към административна преписка, писмени доказателства и събраните в хода на съдебното производство такива, приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореният отказ е започнало по заявление вх. №192000-12410/11.10.2016 г., с което жалбоподателят е поискал подновяване на разрешение за съхранение и носене на пистолет „Макаров” 9Х18, № АЕ 392527 и ловно оръжие ИЖ-27 № 9413040. Посочил е, че огнестрелното оръжие му е необходимо във връзка с осъществяваната от него трудова дейност. Приложил е и длъжността характеристика и фактури, които да докажат нуждата му от самоохрана.

При извършените проверки е установено, видно от докладна записка на младши полицейски инспектор А. К.***, че жалбоподателят отговаря на изискванията за издаване на разрешение, но по отношение на ловното оръжие. По отношение на огнестрелното оръжие е прието, че не са събрани доказателства, които да обосновават носенето на оръжие за самоотбрана, тъй като липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото му. Отказът е връчен на жалбоподателя на 21.11.2016 г. и недоволен от него той го е обжалвал с жалба вх. № 192000-14541/01.12.2016 г. до Директора на ОД на МВР и до Административен съд гр. Перник.

Жалбата срещу отказа е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, чийто законни интереси са били засегнати от издадения от органа индивидуален административен акт, представляващ, подлежащ на обжалване такъв.

При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган.

Заявленията се подават, съгласно чл. 81 от ЗОБВВПИ до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно разрешенията или отказите се издават от същия. Решението е в писмена форма и е издадено след спазване на административнопроизводствените правила за издаването.

В случая се касае до искане за продължаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че при всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното същият е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона за притежаване и носене на оръжие. Противното би значело разрешението да не е със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Предвид на това правилно административният орган е изследвал предпоставките по чл. 58 от закона.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от текста на цитираната правна норма, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка за бъде отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя са налице основателни причини, които да задължават административния орган да разреши носенето на оръжие или такива обстоятелства не са били налице. Видно от заявлението на жалбоподателя той иска продължаване на срока за носене и съхранение на оръжие за самоотбрана - чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване на срока за носене на оръжие законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват необходимост от придобиването на огнестрелното оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя. Административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Както се посочи по-горе анализът на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за необходимостта му от самоохрана. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна.

Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана трудова дейност и опериране с парични средства във връзка с тази дейност. Релевираните доводи в хода на устните състезания за потенциална опасност, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, т. к. въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън намеренията и теоретичните предположения на заявителя.

Предвид изложеното обжалвания отказ от издаване на разрешение е материално законосъобразен, поради което и жалбата подадена срещу него ще следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г.***, с адрес: *** срещу отказ рег. № 1920з-713/21.11.2016 г. на Началник Първо РУ на МВР гр. Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/