№ 35
Гр. Перник, 09.02.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети
януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 596 по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 166,
ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на „***“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***“ ***, представлявано от изпълнителния
директор В.А., чрез адвокат *** от АК София, с адрес гр. София, ул. „***“ № 37,
офис 4, моб. тел. *** против Акт № ПД-03-701 за установяване на публично
държавно вземане от 16.06.2015 година на инж. *** – директор на областно пътно
управление /ОПУ/ Перник, с който е установено към 12.06.2015 година изискуемо
вземане на държавата, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ в общ размер
на 518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева – законна лихва за
периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година за експлоатацията на рекламно
съоръжение № 1190, находящо се на път І – 6 – км. 72 + 050 – дясно, с площ от
48 кв.м. Жалбоподателят оспорва изцяло АУПДВ като незаконосъобразен, тьй като с
платежно нареждане от 14.04.2015 година е заплатил сумата от 9 800 лева за
посоченото пътно съоръжение за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014
година. Излага твърдения за материална некомпетентност на органа издал
оспорения административен акт. Моли съда да отмени изцяло оспорения
административен акт. Претендира присъждане на направените съдени разноски.
В проведеното съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат *** от АК София редовно призован не се
явява. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата редно призован не изпраща
представител.
Административен съд Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения
срок, поради което следва да се разгледа по изложените в същата доводи.
С разрешение
за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 1190
от 02.07.2007 година на „***“ АД – настоящ жалбоподател е разрешено да
експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път І – 6 – км. 72 + 050 – дясно,
с площ от 48 кв.м.
Видно от протокол № 5295/12 от 13.12.2012 година на
заседание на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е упълномощен
директора на областно пътно управление /ОПУ/ Перник да издава АУПДВ възникнали
във връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ.
С пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 година
председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура е
упълномощил инж. ***, в качеството си на директор на ОПУ Перник да издава АУПДВ
възникнали във връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ. С посоченото
пълномощно изрично е указано, че упълномощения – инж. *** няма право да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
С акт № ПД-03-701 за установяване на публично държавно
вземане от 16.06.2015 година /АУПДВ/ инж. *** – директор на областно пътно
управление /ОПУ/ Перник на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и
ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността
и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и пълномощно
изх. № П-12 от 10.01.2013 година на председателя на УС на АПИ е установил, че
към 12.06.2015 година държавата, респективно АПИ има изискуемо вземане срещу „***“
АД в общ размер на 518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева –
законна лихва за периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните даденото заключение на
вещото лице *** по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява,
че дружеството – жалбоподател е платило изцяло дължимата сума /главница и лихва/
за ползването на рекламно съоръжение №
1190 през 2014 година, съответно за 2015 година не е извършвало плащане на
дължимата такса, която за един месец е 100 лева, за три месеца 300 лева и
годишна в размер на 1 200 лева. Така даденото заключение настоящия съдебен
състав го кредитира, като относимо, обективно и кореспондиращо с приетите по
делото писмени доказателства.
В изпълнение на дадените
указания за разпределяне на доказателствената тежест между страните от
настоящия съдебен състав с Определение от 20.12.2016 година постановено в
закрито заседание, ответника по жалбата е представил Заповед № 944 от
08.06.2015 година на ръководител Агенция „Пътна инфраструктура“, видно от която
на директора на ОПУ Перник –*** е разрешено да ползва 5 дни платен годишен
отпуск /15.06.2015 година – 19.06.2015 година/, като по време на отпуска ще
бъде заместван от ***, както и е представил длъжностна характеристика за
длъжността „Директор на областно пътно управление“.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от инж. ***
– директор на областно пътно управление /ОПУ/ Перник на основание чл. 166, ал.
2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 година на
председателя на УС на АПИ. В случая съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като ако в
съответния закон /ЗП/ не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. От друга страна нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП определя
обхвата на дейността на агенцията, която се осъществява чрез централна
администрация и чрез специализираните звена – областни пътни управления. Видно
от приложеното към административната преписка /лист 30/ пълномощно изх. № П-12
от 10.01.2013 година председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура е делегирал /упълномощил/ изрично инж. ***, в качеството му на
директор на ОПУ Перник да издава АУПДВ възникнали във връзка с дейността на
ръководеното от него ОПУ. С посоченото пълномощно изрично са делегирани права,
както и изрично е указано, че упълномощения – инж. *** няма право да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
По настоящото съдебно производство спора се свежда до
това дали оспорения административен акт е издаден от лице притежаващо
материална компетентност към датата на издаване на Акт № ПД-03-701 за
установяване на публично държавно вземане от 16.06.2015 година, тьй като акта е
подписан със запетая от името на инж. ***, както и не е посочено лицето, което го
подписва и въз основа на заповедта, която го упълномощава. В изпълнение на
дадените указания от настоящия съдебен състав в Определение от
20.12.2016 година постановено в закрито заседание, ответника по жалбата е представил Заповед № 944 от 08.06.2015
година на ръководител Агенция „Пътна инфраструктура“, видно от която на директора
на ОПУ Перник –*** е разрешено да ползва 5 дни платен годишен отпуск
/15.06.2015 година – 19.06.2015 година/, като по време на отпуска ще бъде
заместван от ***, както и е представил длъжностна характеристика за длъжността
„Директор на областно пътно управление“.
По делото е безспорно, че материална компетентност да
издава АУПДВ на територията на ОПУ Перник има само инж. ***, с оглед на
изричното делегиране /упълномощаване/ по пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013
година на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура,
което от своя страна е в изпълнение на протокол № 5295/12 от 13.12.2012 година
на заседание на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от една
страна. От друга страна от приложеното по дело пълномощно изх. № П-12/10.01.2013 година е видно,
че председателят на управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е
делегирал на инж. ***, в качеството му на директор на ОПУ – Перник да издава
АУПДВ, възникнали във връзка с ръководеното от него ОПУ. Това правомощие по
закон е предоставено само на административния орган или оправомощено от него
лице, какъвто в случая се явява инж. ***, но не и на лице, което замества
последния. Поради това и в случаите, когато титуляра на длъжността отсъства, то
заместника му може да изпълнява само правомощията, възложени му със закон, но
не и тези, които са му прехвърлени от друг по – високо стоящ административен
орган. Поради това в настоящия случай е без значение обстоятелството, че оспорения
акт е бил издаден при условията на заместване от ***, тъй като тя не може да
замести инж. *** в изпълнение на правомощията му дадени от Председателя на УС
на Агенция „Пътна инфраструктура“, а само в тези дадени на него от закона. Ето
защо лицето подписало процесния АУПДВ /подписан със запетая/ макар и да е
изпълнявало правомощията на директора на ОПУ – Перник към датата на издаване на
административния акт не е могло да изпълнява правомощията на този по – горестоящ
административен орган, който му е делегирал свои правомощия. От друга страна е
налице забрана по валидното пълномощно упълномощеното лице – инж. *** да
преупълномощава трети лица с неговите права, което еднозначно изключва
хипотезата на делегиране на правомощия по издаването на АУПДВ на територията на
ОПУ Перник на другимо. В случая оспорения административен акт, както се посочи
по – горе е подписан със запетая, което означава, че лицето което е подписало
акта не е изпълнявало правомощията на директора на ОПУ Перник към датата на
издаване на оспорения административен акт.
От изложеното по – горе от правна страна се налага
изводът, че при издаването на Акт № ПД-03-701 за установяване на публично
държавно вземане от 16.06.2015 година на инж. *** – директор на областно пътно
управление /ОПУ/ Перник, с който е установено изискуемо вземане в общ размер на
518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева – законна лихва за
периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година за експлоатацията на рекламно
съоръжение № 1190, находящо се на път І – 6 – км. 72 + 050 – дясно, с площ от
48 кв.м. е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен и следва да
се обяви за такъв. АУПДВ като нищожен административен акт не е породил целените
правни последици и не може да бъде годна правна основа на друг акт. В посочения
смисъл по напълно идентичен казус е Решение № 13 574 от 13.12.2016 година,
постановено по административно дело № 13 881 по описа за 2015 година на
Върховния административен съд на Република България, Трето отделение.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите
адвокат *** от АК София за присъждане на направените съдебни разноски, следва
да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати
на жалбоподателя сумата в общ размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, от
които 50 лева платена държавна такса, 400 лева платено възнаграждение за вещо
лице и 200 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0655217 от 15.07.2015 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение първо от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд Перник
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН Акт № ПД-03-701 за
установяване на публично държавно вземане от 16.06.2015 година на инж. *** –
директор на областно пътно управление /ОПУ/ Перник, с който е установено към
12.06.2015 година изискуемо вземане на държавата, респективно Агенция „Пътна
инфраструктура“ в общ размер на 518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и
11.38 лева – законна лихва за периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година
за експлоатацията на рекламно съоръжение № 1190, находящо се на път І – 6 – км.
72 + 050 – дясно, с площ от 48 кв.м.
ОСЪЖДА Областно пътно
управление Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 31, представлявано от директора инж. *** да заплати на
„***“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „***“ ***, представлявано от изпълнителния директор В.А. направените съдебни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия: