Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

град Перник, 01 февруари 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публичното заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

съдия: Слава Георгиева

при участието на секретар протоколиста Е.В., като разгледа докладваното от съдията Георгиева АД № 599 по описа за 2016 година на Административен съд-Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С.А.Д., с ЕГН **********,*** срещу Решение № ********** от 24.11.2016г. на Директора на Териториално поделение-Перник към Националния осигурителен институт. С решението на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдено разпореждане № ********** от 10.10.2016г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано да се измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се изразява несъгласие с оспорваното решение. Иска решението да се отмени и пенсионния орган да се задължи да се произнесе по УП-15 и да преизчисли размера на пенсията му.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТП-Перник към НОИ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага аргументи за правилността и законосъобразността на оспореното решение. Твърди, че оспореното решение е законосъобразно и моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. В писмени бележки доразвива доводите си за законосъобразност на атакувания акт.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 118, ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

На жалбоподателя С.Д. е отпусната пенсия от 25.10.1993г. пожизнено по чл. 2 от Закона за пенсиите.

С молба от 29.09.1997г. е поискал преизчисяване на пенсията за друг базисен период, а именно от 01.01.1987г. до 31.12.1989г. въз основа на представени УП-2 с изх. № 94-00-325 от 25.09.1997г., издадено от „Металснаб Холдинг“ЕАД и УП-2 с изх. № 409 от 15.09.1997г., издадено от „Радомир Метал Инженеринг“ООД, за този три годишен период. С разпореждане № 0200274 от 23.04.1998г., считано от 29.09.1997г. пенсията е изменена.

С молба от 16.12.2013г. Д. е поискал преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като е поискал да се направи проверка и към осигурителния му доход за базисния период 01.01.1987г. до 31.12.1989г. да се включи и изплатена премия за 1989г. от „Радомир метал инженеринг“ООД /“РМИ“ООД.

С разпореждане № ********** от 05.02.2014г. длъжностното лице е отказало да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите са, че пенсията е изчислена при базисен период от 01.01.1987г. до 31.12.1989г. и въз основа на УП-2 № 94-00-325/25.09.1997г., издадено от „Металснаб-Холдинг“ЕАД за периода от 01.01.1987г. до 12.06.1988г., с осигурителен доход в размер на 6667.65лв., в които доход е включена и премия в размер на 1315.00лв. и въз основа на УП-2 № 409/15.09.1997г. издадено от „РМИ“ООД за периода от 13.06.1988г. до 31.12.1989г., с осигурителен доход в размер на 9876.83лв., в които доход са включени суми за изплатени премии. За периода от 01.01.1989г. до 31.12.1989г. е изискано служебно удостоверение УП-15, а за периода от 03.05.1988г. до 31.12.1988г. му е указано да представи УП-2. По жалба на Д.,*** е постановил решение № ********** от 02.04.2014г., с което е потвърдил разпореждането на длъжностното лице. Решението е обжалвано, като с определение от 08.04.2015г., постановено по АД № 100/2015г. по описа на Административен съд-Перник жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото е прекратено. С определение № 6326 от 01.06.2015г. постановено по АД № 5283/2015г., състав на ВАС е оставил в сила протоколното определение от 08.04.2015г., постановено по АД № 100/2015г. по описа на АС-Перник.

С молба от 18.05.2016г. С.Д. е поискал преизчисляване на пенсията по данните от УП-15, изх. № 2809#3/14.01.2014г., касателно премията посочена в това удостоверение в размер на 1293лв.. С разпореждане № ********** от 10.10.2016г. ръководителя на пенсионно осигуряване е отказал да измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст посредством преизчисляване с мотиви, че УП-15, изх. № 2809#3 от 14.01.2014г. се намира при органа в оригинал и е взето под внимание при постановяване на разпореждане № ********** от 05.02.2014г., с което е отказано на това основание да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и което е влязло в сила. Разпореждането е оспорено и е постановено решение № ********** от 24.11.2016г., с което е отхвърлена жалбата.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е решение № ********** от 24.11.2016г. на ръководителя на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са и административно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Между страните се формира спор само и единствено има ли произнасяне по УП-2, с изх. № 2809#3 от 14.01.2014г. и същото представлява ли ново обстоятелство, което да доведе до промяна на фактическото положение.

От събраните по делото доказателства се установява, че пенсията на жалбоподателя е изчислена при базисен период 01.01.1987г. до 31.12.1989г., въз основа на УП-2 № 94-00-325/25.09.1997г. издадено от „Металснаб-Холдинг“ЕАД и УП-2 № 409/15.09.1997г. издадено от „РМИ“ООД и въз основа на отразените в тях доходи, в това число и вписани премии. Въз основа на тези документи за времето от 01.01.1987г. до 31.12.1989г. при общо брутно трудово възнаграждение в размер на 16544 е изменена пенсията, с разпореждане № 0200274 по молба от 29.09.1997г..

По молба от с вх. № 2809 от 16.12.2013г. жалбоподателят е поискал преизчисляване на пенсията му, като в осигурителния доход да се включи и изплатена му премия. С разпореждане № ********** от 05.02.2014г. длъжностното лице е отказало да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приело, че не са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като в наличните документи за удостоверяване на осигурителен доход са включени суми за премия, които участват при формиране на индивидуалния коефициент за изчисляване на размера на пенсията. За да достигне до този извод, органът се е позовал изцяло на цитираните по-горе две УП-2, в които са посочени изплатени премии. В служебно представеното УП-15 за периода от 01.01.1989г. до 31.12.1989г., за които период ведомостите за заплати са предадени за съхранение в РУ“СО“ е отразено, че премията в размер на 1293 лв. не е включена в осигурителния доход за този период. Д. не е представил изискващото се УП-2 за периода от 03.05.1988г. до 31.12.1988г., за което е бил надлежно уведомен, поради което, органът е приел, че за периода от 13.06.1988г. до 31.12.1989г. е валидно УП-2 № 409/15.09.1997г. издадено от „РМИ“ООД с посочен осигурителен доход в размер на 9876.83лв., включващ: щат, клас и премия и по което е изчислен размер на пенсията.

С молба от 18.05.2016г. С.Д. е поискал отново преизчисляване на пенсията по данните от УП-15, изх. № 2809#3/14.01.2014г., касателно премията посочена в това удостоверение в размер на 1293лв.. С разпореждане № ********** от 10.10.2016г. ръководителя на пенсионно осигуряване е отказал да измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото не са представени нови доказателства. УП-15, изх. № 2809-3 от 14.01.2014г., на което се позова жалбоподателя, се намира при органа в оригинал и е взето под внимание при постановяване на разпореждане № ********** от 05.02.2014г..

Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното компетентно длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. Касае се за обстоятелства, които са възникнали или са установени след отпускане на пенсията, и са от значение за нейния размер. В случая е налице влязло в сила разпореждане № ********** от 05.02.2014г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Следва да се посочи и това, че в това разпореждане съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС органът е дал надлежни указания за представяне на УП и за периода от 13.06.1988г. до 31.12.1988г., като част от периода попадащ в УП-2 № 409/15.09.1997г. издадено от „РМИ“ООД като нередовностите не са отстранени. При това положение длъжностното лице от ТП на НОИ е задължено да се произнесе въз основа на редовните документи или данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. С оглед на това се приема, че органите на НОИ са спазили разписаната процедура и след като не са им били представени относимите документи по заявеното искане за изменение на пенсията на жалбоподателя са постановили отказ по същото. Такова разпореждане може да се измени ако пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход и пр. В процесния случай, УП-15, изх. № 2809#3/14.01.2014г. издадено от ТП-Перник не представлява ново доказателство, не е нов документ, удостоверяващ осигурителен доход и не обуславя наличието на основание за изменение на отпуснатата ЛПОСВ, по смисъла, вложен в нормата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, а е конкретизация на вече съдържащи се в пенсионната преписката документи за осигурителен доход, послужили за определяне размера на пенсията още при подаденото заявление от 29.09.1997г. и последвалото го разпореждане № 0200274.. Съставът приема, че административният орган правилно е приел, че влезлото в сила разпореждане № ********** от 05.02.2014г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване и потвърдилото го решение № ********** от 02.04.2014г. на Директора на ТП на НОИ-Перник, с които е отказано изменение на пенсията, претендирано и с процесното заявление и липсата на нови писмени доказателства, обуславят отказ да се измени пенсията. В рамките на настоящото съдебно производство, оспорващият не е ангажирал доказателства, които да обосновават, че в случая не е налице произнасяне на директора на ТП-Перник на НОИ, с влязъл в законна сила административен акт по същото искане, нито ангажира доказателства, които да оборят тезата на административния орган, съобразно разпределената доказателствена тежест.

Ето защо като е приел, че не са налице основания за изменения на отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отхвърлил подадената до него жалба срещу Разпореждане № ********** от 10.10.2016г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП-Перник към НОИ, административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на С.Д. против решение № ********** от 24.11.2016г. на директора на Териториално поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 10.10.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване ще следва да се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяна на акта. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, с оглед на което жалбата ще се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Д. против решение № ********** от 24.11.2016г. на директора на Териториално поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № ********** от 10.10.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: /п/