Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. Перник, 22.02.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник в публично заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 19/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Д.Е.К., с ЕГН **********,*** против Заповед № 313з-2394 от 31.10.2016г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В пледоарията по същество пълномощника на жалбоподателя адв. Б. пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Иска се и присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответника по жалбата-директора на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на жалбата. Счита, че при издавеното на оспорената заповед са спазени всички административно-производствени правила, както и че същата е в съответствие със закона и неговата цел.

Съдът,преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Жалбоподателя Д.Е.К. заема длъжността "младши автоконтрольор I степен" в група "Контрол на пътното движение по главните пътища и автомагистрали " при сектор"Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Перник.

Съгласно ежедневна ведомост за 10.12.2015г. е бил дежурен в нощна смяна от 20.00ч. на 10.12.2015г. до 08.00ч. на 11.12.2015г., заедно с Я.С.. Нарядът е осъществяван със служебен автомобил с ДК № РК8197АР по маршрут Автомагистрали: Люлин/Струма.

Съгласно ежедневна ведомост за 11.12.2015г. е бил дежурен в нощна смяна от 20.00ч. на 11.12.2015г. до 08.00ч. на 12.12.2015г., заедно с Ц.П.. Нарядът е осъществяван със служебен автомобил с ДК № РК8197АР по маршрут Автомагистрали: Люлин/Струма.

С писмо УРИ 7855р-10390/23.12.2015г. Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР е уведомила Директора на ОД на МВР-Перник, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС"ВПК" са установени данни за пет директории съдържащи информация за спане на служители. Упоменато е в писмото, че камера монтирана в служебен автомобил с ДК № РК8197АР е неправилно насочена и се губи възможността за пълно проследяване на извършваните дейности на полицейските служители.

Със Заповед № 313з-24/06.01.2016г. Директора на ОД на МВР-Перник е назначил комисия от служители на дирекцията, със задача извършване на проверка по писмо 7855р-10390/23.12.2015г. от Дирекция "Вътрешна сигурност”, със срок на проверката до 02.02.2016г.. По искане на комисията с рег. № 1158р-924 от 03.02.2016г. е поискано удължаване на срока, като върху искането е поставена резолюция “Да” без посочен срок.

В изпълнение на заповедта комисията е извършила проверка. Резултатите от същата са обективирани в Справка рег. № 1158р-7511 от 12.10.2016г.. Видно от справката, комисията е прегледала видеофайлове предоставени от Дирекция"Вътрешна сигурност" при МВР и е приела, че нарядът на АП-340, състоящ се от мл. автоконтрольори Д.К. и Я.С. в периода от 02.11ч. до 03.33ч. на 10.12.2015г. „служителите спят с прекъсвания, спят на предните седалки на служебния автомобил“.

Извода на комисията е, че служителите с прекъсвания не изпълняват служебните си задължения, с което са нарушили чл. 51, ал.1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на платното за движение, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Комисията предлага за неизпълнение на служебните задължения да се наложи наказание порицание, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. На справката е положена резолюция на директора на ОД на МВР от 11.10.2016г.-В. В.-за организация и контрол.

По делото няма данни кога, как и по какъв начин се е запознал жалбоподателя с тази справка. Има депозирано сведение рег. № 1158р-7740 от 25.10.2016г. от жалбоподателя, в което сочи, че е изпълнявал служебните си задължения и не е извършвал никакви нарушения на служебната дисциплина на 10.12.2015г..

Със Заповед № 313з-2394 от 31.10.2016г., Директора на ОД на МВР-Перник за виновно нарушаване на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията № 8121з-749/20.10.2014г., на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Заповедта е връчена на служителя на 11.11.2016г..

В хода на съдебното дирене по искане на защитата се допусна събирането на гласни доказателства. Разпитания по делото свидетел Я.С. е бил в състава на наряда на 10.12.2015г., а за водач на автопатрула е бил назначен жалбоподателя. Категоричен е, че наряда е спазил часовите графици, правил е обход със служебния автомобил по магистралата, маркирали са в таблета моментното състояние, когато спират и тръгват, попълнил и е предал информационна карта на наряда след дежурството. Счита, че са осъществили всички изисквания и разпоредени за изпълнение в плана мероприятия.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка, както и от събраните по делото гласни доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл. 149, ал.1 АПК и от страна, адресат на акта. Индивидуалния административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата ще се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

В случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Не е спорно, че при Директора на ОД на МВР-Перник е постъпила справка с рег. № 7511 от 12.10.2016г. за осъществени нарушения на служебните задължения и заповедта, с която е наказан служителя е издадена в законоустановения срок. Постановения акт е издаден в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но това не е достатъчно да се приеме, че акта е законосъобразен.

Оспорения акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и при неспазване на установената форма. Едни от задължителните реквизити на писмената заповед, с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Законовата разпоредба определя по императивен начин съдържанието на заповедта. Заповедта за дисциплинарно наказание въпреки, че е издадена в писмена форма, същата не отговаря на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея не е посочено място на извършване на нарушението, с оглед на това, че нарядът е бил нощна смяна на автомагистрала Люлин/Струма. Наред с липса на място на нарушението е спорна и датата, на която се твърди, че е извършено то. Проверяващите са установили дата „10.12.2015г.“ и времеви период от 02.11ч. до 03.33ч., а е наложено наказание за нарушение извършено на „11.12.2015г.“. Безспорно след като са застъпили нощна смяна на 10.12.2015г., няма как да спят в този час и на тази дата, но за нарушение извършено на 11.12.2015г. няма фактически установявания, няма проверка, няма мотиви в преписката. От данните по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест, както и изявлението на пълномощника на ответника в откритото съдебно заседание, че това е цялата административна преписка се приема, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи на коя дата, в посочен часови период от време какви служебни задължения е следвало да изпълни служителя и къде. Не се представи часовия график, като и информационна карта на наряда, за се извърши преценка първо къде е осъществено нарушението, второ на коя дата е извършено и трето да се прецени цялостното поведение на наказания служител по време на цялото дежурство. Това налага да се приеме, че дисциплинарно нарушение извършено на 11.12.2015г. не е установено въобще и съответно не е доказано по категоричен начин. На следващо място освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на правно основание. В случая дисциплинарно наказващия орган не е посочил конкретните правила за служебно поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи, т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му. Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на жалбоподателя. От заповедта и от справката, която е послужила за издаване на заповедта не става ясно какво конкретно поведение същия дължи в определения часови период, какво му е било разпоредено да изпълни и какво не е изпълнил. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че служителя виновно е нарушил разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., които разпоредби касаят реда за организацията за осъществяване на дейности по контрол по пътното движение. Изписването на текстовете в пълен обем не може да бъде прието като описание на извършеното нарушение, доколкото липсва описание на конкретните действия и бездействия, които служителят не е извършил и които ангажират неговата дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на ал. 1, на чл. 51 от инструкцията сочи, че полицейския наряд осъществява превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия. Текста на чл. 51, ал.2 от инструкцията, е свързан с изискването осъществяването на пътния контрол да става извън служебните помещения и МПС, както и извършването на обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение. В същото време такива фактически установявания, касаещи чл. 51 от инструкцията в изготвената справка, а и в заповедта за дисциплинарно наказание не са изложени и посочените текстове не кореспондират с тезата на органа за неизпълнение на служебни задължения. Горенаписаното мотивира състава да приеме, че оспорения акт е немотивиран и постановен в противоречие с материално правните разпоредби. Същият ще следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая е назначена такава проверка без определен краен срок и без служителят, срещу когото се извършва проверката да е запознат със заповедта. С тези си действия ответника още на най-ранния етап на дисциплинарното производство е допуснал съществени нарушения.

Дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил и задълженията си разписани в чл. 206 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е служителят да се защити пред дисциплинарно наказващия орган като даде обяснения по вменените му нарушения. Няма данни служителя запознат ли е с констатациите на проверяващите и имал ли е възможността на участва в дисциплинарното производство. Напълно неясно остава сведението с рег. № 1158р-7740/2016г. дадено от жалбоподателя, което ответникът го е приравнил на обяснение до кого е дадено, във връзка с какво е дадено и кой го е приел. Няма данни да е предоставена възможност да даде обяснения по установеното в справката нарушение. Не се представят и доказателства, от които да е видно на коя дата е запознат служителя със справката, въпреки изрично изисканите с разпореждания и определения по делото доказателства в тази връзка. От данните по делото се приема, че в казуса нито са искани обяснения, нито е изслушван служителя по регламентирания в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Това е достатъчно основание да се приеме, че ответника по жалбата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Дисциплинарно наказващия орган не е спазил и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е приложил същия само формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващия орган се е задоволил само да посочи, че е съобразил всички събрани в хода на проверката доказателства и определя служителя да бъде наказан с "порицание" за срок от 1 година. Какво точно е съобразил дисциплинарно наказващия орган за да стигне до това заключение, още повече, че е наложил трето по тежест дисциплинарно наказание и то в максимално определения размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР не е ясно. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Порицание“ в случая представлява съществено административно - производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Това нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание. В този смисъл и е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016г. постановено по АД № 8032/2015г..

Оспорения акт е постановен и в нарушение на принципа за съразмерност и не съответства и на целта на закона. Същият подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 5 от АПК.

Въз основа на изложеното се приема, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това, ответника следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 810 (осемстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 800 (осемстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01410 от 11.11.2016г..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Е.К. заповед № 313з-2394 от 31.10.2016г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Д.Е.К., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/