О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36

гр. Перник, 10.02.2016 г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 435 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.К.С., с ЕГН **********, в качеството му на родител на малолетното дете М.Ж.Г.С., с ЕГН ********** срещу Агенция за социално подпомагане-Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец за сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени му морални и материални щети от служители на ответниците.

Пред Административен съд Перник е образувано настоящото административно дело № 435 по описа за 2016 година, по което съдията – докладчик с разпореждания по делото го е оставил без движение, като е дал задължителни указания.

С разпореждане от 27.09.2016г. производството по делото е оставено без движение, като са дадени подробни указания до жалбоподателя за отстраняване на нередовности по жалбата.

С уточняваща молба процесуалния представител на ищеца адвокат Р.К. посочва, че предявената жалба по същество е искова претенция и е насочена срещу Агенция за социално подпомагане-Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец. В уточнителната молба се сочи, че иска му по отношение на ответника се отнася до бездействие при и по повод осъществявана административна дейност, касаеща възложени му съгласно закона действия, а именно такива предвидени в Закона за закрила на детето, Семейния кодекс свързани с предаване на детето и осъществяване на контакти с него. Ищеца сочи, че с лицето Н.С., с което е бил във фактическо съжителство са в постоянни конфликти във връзка с определения режим на лични контакти с дъщеря му. Независимо, че има постановено по ГД № 9739/2010г. от СРС решение и издаден изпълнителен лист от 15.05.2013г. за режим на лични контакти, Н. С. постоянно възпрепятствала виждането на детето. Същата фиктивно променила постоянния си адрес, с цел да се осуети режима на лични контакти. Когато отивал да взима детето си, съгласно режима на свиждане на посочения адрес в П. нямало никой, и този адрес бил само фиктивен. Ответника не му съдействал да осъществи контакт с детето си. Заявява, че претендирана сума е вследствие на извършени незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, за това, че не му помагал да осъществи контакт с детето си. Въз основа на това иска да му се присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 18 000лв., изразяващи се в претърпени страдания, психически тормаз, унижение и 2000лв. за имуществени вреди, изразяващи се в непрекъснато пътуване до гр. Панагюрище, загуба на време, както и лихва от момента на завеждане на делото до окончателното и изплащане.

По делото е постъпило възражение от Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец, в което се излагат доводи, че същият не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. На това основание прави искане за прекратяване на производството по делото.

По делото е постъпила уточнителна молба от 10.01.2017г. от пълномощника на ищеца, с която посочва ответник по иска Агенция социално подпомагане, с адрес гр. София ул. „Триадица“ № 2.

По делото е постъпил отговор от Агенция социално подпомагане, в което се излагат доводи, че същият е процесуално недопустим, тъй като не са посочени конкретни действия или бездействия, които да бъдат установени в хода на производството и които да са извършени от ответника. На това основание прави искане за прекратяване на производството по делото.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, след като се запозна с жалбата, с характер на искова молба, уточняващата молба и приложенията към тях, както и постъпилите от ответниците възражения приема, че така подадената искова молба е недопустима по следните съображения:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на жалбата, с характер на искова молба, уточняващата молба и приложенията към тях, настоящия съдебен състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Г.К.С., с ЕГН **********, в качеството му на родител на малолетното дете М.Ж.Г.С., с ЕГН ********** срещу Агенция за социално подпомагане-Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец за извършени действия и бездействия от служители на ответниците, с която претендира присъждане на обезщетение в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

По делото е безспорно установено, че на ищеца Г.С. е определен режим на лични контакти с дъщеря му. Издаден му е изпълнителен лист от 15.05.2013г., издаден въз основа на решение № ІІІ-113-31 от 25.03.2011г. по ГД № 9739/2010г. по описа на СРС.

От данните по делото се установява, че е образувано изпълнително дело, първоначално образувано пред държавен съдебен изпълнител при районен съд П., а в последствие прехвърлено към държавен съдебен изпълнител при районен съд София. От удостоверение изх. № 25146 от 29.04.2015г. издадено от ДСИ при РС-София се установява, че от образуване на изпълнително дело не е осъществено принудително предаване на детето на бащата по реда на чл. 528, ал. 5 от ГПК.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подведомствени делата по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно вреда – имуществена или неимуществена, действителна такава или пропусната полза, която да е причинена пряко или непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност. При кумулативната даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма е допустимо исковото производство по този ред пред административния съд. Исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

Предметът на производството пред административния съд се очертава от исковата молба. Подадената жалба, с характер на искова молба остава неясна и не позволява на съда да разгледа конкретен въпрос. В случая не се сочи конкретен отменен административен акт, а и от описаната фактическа обстановка без всякаква конкретизация относно конкретно дължимо, респ. неизвършено действие или бездействие не би могъл да протече и редовен съдебен процес. Жабата, с характер на искова молба не отговаря на законовите изисквания за съдържание, относно претенция и пълнота на обстоятелствата, на които се основава предявения иск. С допълнителната молба на ищеца, подадена в изпълнение на разпореждането на съда за оставяне без движение не се отстраняват нередовностите, тъй като ищецът не е посочил от кой точно акт, действие или бездействие същите се претендират, нито е уточнил петитума на иска си. Неотстраняването на тези нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство.

При предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ установяването на незаконосъобразност или нищожност на административния акт, съответно незаконосъобразност на действието или бездействието съставлява преюдициален въпрос при решаване на правния спор по иска за обезщетение.

Разпоредбата на чл. 204 от АПК обуславя допустимостта на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от предхождаща отмяна по съответния ред на акта, действието или бездействието, посочена като причина за твърдените вреди, или предявяването им в условията на евентуалност спрямо образувано вече съдебно производство по оспорване законосъобразността на акта, действието или бездействието. В случая, предявения иск за обезщетение, за претърпени вреди е предявен без да е изпълнено нито едно от двете посочени процесуални предпоставки. Няма отменен акт по съответния ред, няма постановено съдебно решение, с което да са отменени като незаконосъобразни действията и бездействията.

В случая не може да бъде приет за допустим така предявения иск и на основание чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като цитираната разпоредба също предпоставя допустимостта на иска за обезщетение от искане за отмяна на незаконосъобразни действия или бездействия. Описаните факти и обстоятелства не сочат на конкретно действие или бездействие. Поради тази причина и искът не може да се подведе по конкретна правна норма. В жалбата, с характер на искова молба и уточнението към нея липсва конкретизация относно конкретното действие, респ. бездействие, за което става въпрос и кога е осъществено то, за да се осъществи съдебен контрол върху неговата незаконосъобразност, което от своя страна да обуслови и допустимост на иска. От изложението в исковата молба не може да се извлекат факти, които да попаднат в обхвата на чл. 250 от АПК, респ. на чл. 256 и чл. 257 от АПК. В тази връзка и липсва искане от страна на ищеца за отмяна на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица–служители на ответника, въпреки изричните указания в тази връзка дадени с разпореждането от 27.09.2016г.. В посочения смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Определение № 790 от 26.01.2016 година, постановено по административно дело № 327 по описа на съда за 2016 година, на VІІІ отделение.

Следва да се посочи още, че по делото е налице изпълняемо право по ГД № 9739/2010г. по описа на СРС, по което е издаден изпълнителен лист от 15.05.2013г. и е образувано изпълнително производство. Дирекция „Социално подпомагане“ не разполага със съдебно изпълнителни функции за осъществяване на принудително изпълнение на влезлите в сила съдебни актове. В хода на изпълнително производство, съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК съдебния изпълнител може да поиска съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи-вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Именно в това производство е уредена и възможността за предаване на детето, каквото би следвало да е основното намерение на ищеца.

На следващо място, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, а съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл. 205 от АПК регламентира, че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Особеност за производството по чл. 203 – чл. 207 от АПК, е че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение. В случая по делото наред с липсата на уточняване на фактическа обстановка е посочен като ответник и Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец.

Така предявен искът на С. срещу Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец е процесуално недопустим. Разпоредбата на чл. 205 от АПК изрично предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСП за изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика и тя е юридическо лице, като изрично правомощията й са посочени в чл. 6 от същия закон. Дирекция "Социално подпомагане"-Лозенец не е надлежен ответник по иска за вреди, поради което по отношение на него исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да се прекрати.

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав, приема, че ищеца не е отстранил нередовностите на жалбата, с характер на искова молба и не са налице абсолютните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на иск по чл. 204, ал. 4 от АПК, поради което така предявения иск й против Агенция за социално подпомагане е процесуално недопустим. При този изход на спора жалбата, с характер на искова молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, съдия при Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА жалба, с характер на искова молба подадена от Г.К.С., в качеството му на родител на малолетното дете М.Ж.Г.С. срещу Агенция за социално подпомагане-Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец, за извършени действия и бездействия от служители на ответника, с която се претендира обезщетение в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 435 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7–мо дневен срок от връчването му на ищеца.

Съдия:/п/