О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 44

гр. Перник, 21.02.2017 г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: Съдия: Слава Георгиева като разгледа административно дело № 3 по описа за 2017г. докладвано от съдия Георгиева, за да се произнесе взе предвид следното:Производството е образувано по искова молба на „Пътнически превози-Перник“ ЕООД, представлявано от управителя В. В. против Министерство на финансите на Република България, с адрес гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 102, представлявано от Министъра на финансите; против Община Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от Кмета на община Перник; против Република България, представлявана от Министъра на финансите, с адрес гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 102. В исковата молба са предявени два обективно съединени иска срещу всеки един от ответниците, при условията на солидарност. Ищецът в исковата си молба сочи, че по силата на проведен конкурс през 2008г. му е било възложено извършване на обществен превоз на пътници по 7 автобусни линии упоменати в исковата молба. Разполагал и с разрешения на Областния управител. Сключени били 7 договора с община Перник с различен срок на действие. За осъществявания превоз на пътници през 2012г. ищецът направил разходи в размер на 1 764 824лв., като получил приходи в размер на 1 264 729лв.. За 2012г. генерирал загуба в размер на 500 095лв. и е пропуснал да реализира гарантирана му от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 разумна печалба в размер на 88 241лв., изчислена като 5% от общите разходи за дейността. Въз основа на това иска ответниците да му заплатят компенсации, дължими по силата на Регламент /ЕО/ № 1370/2007 – за претърпени загуби от изпълнение на обществена услуга за превоз на пътници в размер на 500 095лв., както и разумна печалба в размер на 88 241лв. Претенциите си обосновава с твърдението, че държавата и община Перник са нарушили правото на ЕС като са му отпуснали компенсации в размер, по-нисък от предвиденото в чл. 6, пар. 1 от Регламента. В уточнителна молба изрично се сочи, че претенцията не произтича от отменен по съответния ред административен акт, нито от незаконосъобразни действия, които претендира да бъдат отменени. Пояснява, че иска се основава на неизпълнение на Министерство на финансите да осигури на ищеца пълен размер на дължимите му, съгласно чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 суми и по-конкретно на неправилно имплементиране и прилагане на пряко приложимата разпоредба на чл. 6, пар. 1 от регламента, както и въвеждането на допълнителни ограничения по отношение на дължимата компенсация в издадените от Министъра на финансите Наредба № 2/2006г. и Наредба № 3/2005г., изразяващи се в предвиждане на ограничение на размера на дължимите компенсации, съгласно предоставените със закон за държавен бюджет средства за съответната година; непълно и недостатъчно бюджетно финансиране на 2012г., за което да осигури средства за компенсации в размер, съответстващ на изискването на чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007г., както и утвърждаване от Министъра на финансите на размери за годишни и тримесечни лимити на средства за компенсиране, които не дават възможност за пълно изпълнение на чл. 6 на регламента. По отношение на Община Перник се твърди, че не е изпълнила задължението си да осигури заплащане на ищеца в пълен размер на дължимите му суми за компенсации, съгласно чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 и неточно, непълно Кмета на община Перник е заявил необходимост от бюджетно финансиране за 2012г., посредством, което да осигури средства за компенсации в размера на чл. 6.В уточнителната молба изрично сочи, че иска се основава на неизпълнине от страна ответника на задължения, произтичащи пряко от правото на Европейския съюз, а именно на пряко приложимата разпоредба на чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 и на неправилното въвеждане на допълнителни ограничения по отношение на дължимата компенсация в издадените от Министъра на финансите Наредба № 2/2006г. и Наредба № 3/2005г.. С оглед на това, че националните органи, възлагащи транспортни услуги /общините и държавата/, са предвидили изплащане на компенсация на превозвачите, то счита, че тези компенсации се дължат в определения в Регламента размер.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с исковата молба и приложените към нея доказателства, както и с уточнителната такава намира, че делото не е подсъдно на Административен съд Перник. Доводите за това са следните:

Националното процесуално законодателство е единственото приложимо по делата, включително, когато се прилага правото на ЕС. Общностни процесуални норми за делата пред националните съдилища няма. Вътрешният правен ред на всяка държава е този, който определя компетентната юрисдикция и процедурните правила за осигуряването на защитата на правата на частните лица, произтичащи от директния ефект на Общностното право.

Административните съдилища не са част от системата на общите съдилища, а са специализирани такива, съгласно чл. 119, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 128 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 4. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; 6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс. Тъй като АПК препраща към ЗОДОВ, а той предвижда специален процесуален ред за търсене на обезщетение, същият е приложим само в изрично изброените в чл. 1 – 2в от същия закон случаи между които не попада конкретния казус. Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е дейността на ораните, които могат да бъдат определени като административни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, които принадлежат към системата на изпълнителната власт или са носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон.

В съответствие с чл. 8 от Конституцията на Република България държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната власт се осъществява от Народното събрание. По силата на законовата делегация на чл. 18 от Закона за автомобилните превози е издадена Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, а Наредба № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони е издадена на основание § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превоз. Ищецът претендира обезщетение за вреда, настъпила в резултат от неправилно прилагане на Регламент /ЕО/ № 1370/2007 от една страна, а от друга с въвеждането на допълнителни ограничения в посочените наредби относно дължимите компенсации и от прилагането на тази подзаконова нормативна уредба, т.е. не се касае за административна дейност, от която да са причинени вредите и посочените ответници не са действали в качеството си на административен орган. С оглед на това предявеният иск не попада в кръга на визираните от 128, ал. 1, т. 5 от АПК искове за обезщетения, изключени от подсъдността на общите съдилища за непозволено увреждане. В случая претенциите не попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1 от АПК.

В условията на ал. 2 на чл. 128 от АПК е допустимо предявяване на установителен иск, за установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът е допустим само тогава, когато ищецът има правен интерес и не разполага с друг ред за защита. В случая, не е предявен установителен иск.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно чл. 203 от АПК. По силата на чл. 204, ал. 1 от АПК такъв иск се предявява след отмяната на административния акт. В случая, няма издаван административен акт и респ. не е оспорван. Също така исковете не произтичат от действие или бездействие, което да иска да се установи от съда като незаконосъобразно. При това положение чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК е неприложим.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че предявения иск не може да се разгледа от административен съд по реда на АПК, а следва да се разгледа по общият ред по ГПК и ЗЗД. По този причина и не дължи произнасяне по искането за спиране формулирано в исковата молба. Производството по АД № 3/2017г. пред Административен съд-Перник следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд Перник с оглед цената на иска.

Водим от изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3/2017г. по описа на Административен съд Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: /п/