О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

гр.Перник, 03.02.2017 г.

Административен съд - Перник, в закрито съдебно заседание проведено на трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А. М.***, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 7/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215,ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по искова молба на Б.Г.Х.***, с адрес: ***, срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-202/03.06.2011 г. на Началника на РДНСК- Югозападен район. В исковата молба и уточняваща такава с вх.№175 от 23.01.2017 г. се сочи, че в УПИ ХХ-3438, кв.64 по плана на гр.Перник е извършено незаконно строителство от Д. А. И.*** и компетентните органи от 16.02.2011 г. не предприемат действия за премахването му.

В уточняващата молба от 23.01.2017 г. се навеждат аргументи за незаконосъобразност на заповед №ДК-02-ЮЗР-202/03.06.2011 г. на Началника на РДНСК- Югозападен район, с която е прекратено производството по чл. 225,ал.1 от ЗУТ за строеж „масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ XХ-3438, кв.64 по плана на гр.Перник, кв.Ралица.

Пред съда жалбоподателят прави искане да бъде отменена оспорената заповед и да бъде задължен административният орган да издаде акт за премахване на незаконното строителство.

Административен съд - Перник, след преценка на посочените оплаквания по жалбата и приложената административна преписка, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед №ДК-02-ЮЗР-202/03.06.2011 г., на основание чл. 56 от АПК е прекратено производството пред РДНСК Югозападен район образувано по повод съставени констативни актове № 1/24.03.2011 г. и № 2/24.03.2011 г. за извършено строителство в УПИ ХХ-3438, кв.64 по плана на гр.Перник. Строежът представлява „масивна жилищна сграда".

С цитираните по-горе констативни актове е установено строителство в УПИ XХ-3438, кв. 64 по плана на гр. Перник, като е прието, че се касае за търпим строеж, същият е одобрен с архитектурен проект от 1987 г.

Въз основа на установените нови факти и обстоятелства, които са променили крайния извод на контролния орган относно необходимостта от премахване на незаконното строителство е издадена и заповедта за прекратяване на административното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Административното производство е започнало по жалба на Б.Г.Х.*** и е образувана преписка № П 65/2011 г. От приложената по делото административна преписка е видно, че макар да има отбелязване, в придружително писмо изх. № П65-11-00-720/13.06.2011 г., че заповед № ДК-02-ЮЗР-202 от 03.06.2011 г. е изпратена на Б.Г.Х.***, то липсват доказателства същата да е получена от жалбоподателя. В този смисъл срок по отношение на него не е текъл и макар и подадена шест години след влизането й в сила жалбата не е просрочена. Налице е обаче друго основание, което препятства съдебния контрол върху административния акт.

При упражняване на правомощията си по чл. 225 ЗУТ /в редакцията от 2011 г. относима към момента на издаване на оспорената заповед/ органите на ДНСК действат служебно. В случая е липсвала и правна норма, която да създава за началника на РДНСК задължение да се произнесе по искане за премахване на чужд строеж. При контрола, който осъществяват служителите на дирекцията, те действат при условията на оперативна самостоятелност. При всеки конкретен случай имат право на преценка, какви действия да предприемат, поради което исканията на трети лица не могат да ги обвързват. ДНСК не е правораздавателен орган и няма за непосредствена цел защитата на права на граждани или юридически лица, която чл. 117, ал. 1 КРБ възлага на съдебната власт. Затова органите на дирекцията не са били задължени да издават, при постъпило искане, актове за спиране или премахване на строежи. При липсата на възможност началникът на РДНСК да бъде правно задължен да премахне строежа по искане на жалбоподателя, не подлежи на обжалване и актът за прекратяването на образуваното производство. Прекратяването на административното производство не представлява административен акт по смисъла на ЗУТ, който да подлежи на съдебен контрол.

Разпоредбата на чл. 214 ЗУТ, към момента на издаване на заповедта - 03.06.2011 г., сочи кои са индивидуалните административни актове по смисъла на този закон. В т. 3 като такива са посочени актовете за премахване на незаконните строежи, но не и отказите за това. Прекратяването на административното производство със Заповед № ДК-02-ЮЗР-202/03.06.2011 г. е равнозначно по смисъл на отказа, поради което също не подлежи на съдебен контрол. Отказът е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, когато отрича претендирани от молителя благоприятни за него последици, както и в изрично посочени от закона случаи. В конкретния случай не е налице такава хипотеза.

Не може да се приравни на отказ по чл. 21, ал. 1 от АПК и хипотезата, когато молителят претендира неблагоприятни за друго, трето лице последици, какъвто е настоящият казус. Поради това не е налице годен за обжалване административен акт, а липсата му води до недопустимост на настоящото производство.

Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на образуваното производство. Ето защо съдът намира, че следва да остави без разглеждане жалбата като процесуално недопустима и да прекрати производството.

По изложените съображения и на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, Административен съд — Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата /наречена искова молба/ на Б.Г.Х.***, с адрес: ***, срещу Заповед №ДК-02-ЮЗР-202/03.06.2011 г. на Началника на РДНСК- Югозападен район.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 7 по описа на Административен съд - Перник за 2017 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.

Съдия: /п /