Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Перник,
06.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ
ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при съдебния
секретар Е.В. и с участието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор
Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№ 495 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) –
Кюстендил, срещу съдебно решение № 62 от 26.09.2016 г., постановено по
а.н.д. № 80 по описа за 2016 г. на Районен съд – Трън, с което е отменено наказателно
постановление № 242 от 01.08.2016 г. издадено от Директора на РДГ – Кюстендил.
С отмененото НП на К.С.Р. *** е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева,
за извършено административно нарушение по чл. 83ж, ал. 1, във връзка с чл. 58,
ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД),
във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 86, ал. 4 от
Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД).
Касаторът оспорва изцяло съдебното
решение, прилага доказателства относно твърденията си и прави искане за отмяна
на акта, като претендира и потвърждаване на НП. Не сочи конкретни пороци на въззивното
решение и не мотивира направените пред настоящата инстанция искания.
Ответникът
по касационната жалба, К.С.Р., моли съда да остави в сила решението
на Районен съд – Трън, като правилно и законосъобразно.
Окръжна
прокуратура – Перник,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението
на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, като намира същото за
правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна, срещу акт който подлежи на
инстанционна проверка.
Разгледана по същество е неоснователна.
С НП № 242 от 01.08.2016 г. Директорът
на РДГ – Кюстендил, на основание
съставен от ст. лесничей при ТП ДГС – Трън акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е наложил на К.С.Р. с ЕГН ********** *** „Глоба“
в размер на 200 лв., за това, че на 10.01.2016 г., в с. Глоговица, общ.Трън,
обл.Перник, на територия на ТП ДГС – Трън, в качеството му на ръководител на
лов е вписал в разрешително за групов лов на дива свиня с № 0001891/22.12.2015 г., лица без заверен
ловен билет за лов за 2016 г., а именно: Й. Н. Х.; М. К. Р.; К. П. Й.; В. Т. Д.;
А. Й. А. и Р. И. Л., с което е осъществил състав на административно нарушение
по чл. 83ж, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от
ЗЛОД, във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 86, ал. 4 от
ППЗЛОД.
Районен съд – Трън е отменил процесното
наказателно постановление, като е приел, че са допуснати съществени нарушения
на административно наказателното производство. Не са спазени изискванията за
съставяне на акта за установяване административното нарушение и издаване на
наказателното постановление посочени в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съставляващи липса на установена дата на извършване на нарушението, непълнота
на административнонаказателното обвинение и липса на елементите съдържащи се в хипотезата
на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, която норма препраща към съответната санкционната
норма.
Решението е правилно.
В касационната жалба не се сочат
конкретни пороци на оспореното решение, поради което проверката на съдебния акт
ще бъде извършена само по реда на чл.218, ал.2 от АПК, относно валидност,
допустимост и съобразяване с материално правните норми.
Решаващият съставна РС Трън е събрал
необходимите му за изясняване на спора доказателства, като ги е анализирал
поотделно и в тяхната съвкупност. Нарушаването на реда и изискванията за
издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е въздигнато от
законодателя в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на
чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В процесния случай е посочена за нарушена разпоредбата
на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, но също и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, чл.
59, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.
Санкционната норма на чл. 83ж, ал. 1 от
ЗЛОД предвижда налагане на административно наказание в случай на нарушаване на реда
и изискванията за издаване на разрешително за лов (РЛ), но само на тези по чл.
58, ал. 1 от ЗЛОД, регламентиращ единствено реквизити на РЛ – имената на
ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване,
видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при
групов лов. Тези данни се вписват във вече издадено РЛ, без да сочи ред за
издаване, качество на извършващото вписванията на посочените данни лице и пр. Въпреки
законодателна непрецизност с оглед неяснотата, непълнотата и двусмислието в
някои части на обсъжданите разпоредби, ЗЛОД в редакцията му към датата на
извършване на процесното нарушение е действащ нормативен акт, неотменен/изменен
по съответния ред, поради което наказващият орган и съдът не могат да откажат
да го приложат. Но неяснотите не следва да се прилагат по начин, от който да следва
утежняване положението на задължените по закон лица посредством разширяване
съдържанието на административнонаказателната им отговорност. Поради това соченето
на разпоредби извън тази на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е допустимо само доколкото
същите не разширяват предвидения с оглед нормата на чл. 83ж
административнонаказателен състав, като единствената цел следва да е прецизиране
и пълнота при определянето на приложимия материален закон, както и покриване на
приложения административнонаказателен състав.
Така в конкретния случай нормата на чл.
23, ал. 1 от ЗЛОД е неотносима, тъй като регламентира изискванията за
упражняване правото на лов, за наличие на които ръководителя на лова нито
законът, нито правилника за неговото прилагане, са вменили да следи, тъй като
тези изисквания не са във връзка хипотезата на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В тази
връзка препращането към нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ППЗЛОД също не прави разпоредбата
на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД част от коректната правна квалификация, тъй като чл.
59, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД е бланкетна и вменява в отговорност на ръководителя на
лова реда, дисциплината и законността при провеждането на лова. Същата отново не
се покрива с хипотезата на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД.
От всичко гореизложено следва извод, че
ръководителят на лова, комуто е вменено в задължение включително да попълва
издаденото разрешително за лов, носи административнонаказателна отговорност
съгласно чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД, само в случай, че в това си качество наруши
изискванията към съдържанието на разрешителното за лов, в частта им, вменяващи
му в задължение да вписва в същото определени данни. От последния се изисква единствено
да впише изброените в чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД данни, като в настоящия казус това
са само номерата на ловните билети на участниците в лова, каквото вписване е
извършено. Задължение за ръководителя на лова за проверка на редовността на
така представяните ловни билети законът не вменява. Неправилно посочения, но
приложен административнонаказателен състав не предвижда налагане на
административно наказание на ръководителя на лова поради неизвършена проверка
относно редовност на представяните от съответните участници в лова ловни билети.
Следователно липсва съставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби
деяние. Ето защо задължение свързано с редовността на ловните билети, съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 1 от
ЗЛОД има органът, издал ловния билет (съответното държавно горско или държавно
ловно стопанство – чл. 23. ал. 3, изр. 2 от ЗЛОД и чл. 22, ал. 1 от ППЗЛОД),
като последният по силата на цитираните разпоредби, следва да обяви за
невалиден, във връзка с изискването въведено с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД за наличие
на съответна заверка на билета за съответната година ловен билет. Директорът на
ДГС/ДЛС, съгласно чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД следва и да отнеме билета за лов на
лицето по ал. 1, което не е заверило ловния си билет за съответната година,
така че да се препятства възможността за представяне на невалидни/нередовни, включително
незаверени за съответната година ловни билети.
С оглед на гореизложеното следва да се
обобщи, че компетентните да осъществяват контрол по спазване разпоредбите на
ЗЛОД и нормативните актове по прилагането му органи неправилно са ангажирали
административнонаказателната отговорност на лице, безспорен субект на ЗЛОД в
посоченото му качество, но за неизпълнение на задължение, каквото законът не му
е вменил, съответно при неправилно посочена правна квалификация. Ето защо ако в
настоящия случай са извършени едно или няколко административни нарушения във
връзка с използване на нередовен ловен билет, необявен за невалиден по
съответния ред и иззет, както и ненадлежно осъществено право на лов, то техен
автор безспорно не е наказаното лице.
Що се отнася до приложените заедно с
касационнта жалба доказателств, че заверката на ловните билети на посочените в
НП лица е извършена след провеждането на лова, този факт с оглед изложеното по
горе относно задълженията на ръководителя на лова се явява ирелевантен за
настоящия правен спор. Заверен или не, проверката на валидността и редовността
на ловния билет не е сред задълженията на ръководителя на лова. Постигането на
целите, състоящи се в препятстване на бракониерство не може да оправдае
ангажирането на административнонаказателна отговорност посредством превратно прилагане
на законовите разпоредби.
С оглед гореизложеното решението на
Районен съд – Трън като валидно, допустимо и постановено при правилно
приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН настоящия касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно
решение № 62 от 26.09.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 80 по описа за 2016 г.
на Районен съд гр.Трън.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/