Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 02.02.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№ 550 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.Г.П. със съдебен адрес:*** против решение № 632 от 29.09.2016 г., на Районен съд-Перник, постановено по а.н.д № 01301 по описа на съда за 2016г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1085483, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), срещу П.Г.П.,*** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на Районен съд-Перник П. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразно издаден, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“ гр.София, пред съда изразява становище в писмени бележки, като твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 14.04.2015 г., в 21:27 часа на АМ „Люлин“, тунел „Голямо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван със скорост от 102 км/ч. На основание извършена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и установяване, че автомобилът е собствен на П.Г.П., срещу последния, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание. По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето, в чиято собственост е автомобила. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на обжалвания ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Районният съдия правилно е установил горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Обсъдени са относимите към правния спор доказателства и възраженията във въззивната жалба, като са изложени подробни съображения защо не се приемат за основателни твърденията за незаконосъобразност на наложеното административно наказание. Тези изводи на съда се споделят от касационната инстанция.

От 2011 г./ДВ бр.10/ с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е предвидена възможност за налагане на глоба за административно нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон. Законовата норма, която дава основание за налагане на санкции е чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл има характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие, но формата и начинът му на издаване са регламентирани само и единствено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.

В конкретния случай издаденият електронен фиш серия К №1085483 притежава всички необходими реквизити според изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Не се възприемат изложените твърдения от касатора, че е налице неспазване на изискванията на чл.42,ал.1 т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като това съществено е опорочило административно наказателното производство. Изискванията приложими към АУАН и НП са неотносими при издаването на ЕФ. За формата и съдържанието на електронните фишове е утвърден образец от Министъра на вътрешните работи/заповед №Iз-305 от 04.02.2011 г./ и оспорения ЕФ съдържа всички реквизити според този образец.

Безспорно е установено превишение скоростта на движение с техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършването му. Ясно се вижда и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. мястото на нарушението не обозначено и липсват указания, че скоростта се контролира с техническо средство. с други думи нарушението е установено по надлежния ред – на място, което е предварително обозначено и с техническо средство, което функционира автоматизирано.

Пред районният съд жалбоподателят не е представил и не е поискал събиране на доказателства в подкрепа на защитната му теза, а се е ограничил само с твърдения за незаконосъобразност, които след като са обсъдени от въззивния съд са отхвърлени като неоснователни.

В пределите на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК на атакуваното решение, касационният съд намира същото за валидно и допустимо, т. к. е постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма при редовно въззивно обжалване. Решението също така е и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 632 от 29.09.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д.№ 01301 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/