Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 01.02. 2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 566 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.П.П. с адрес: ***, офис 4 против решение № 708 от 02.11.2016 г., на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. № 01441 по описа на съда за 2016 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1141153, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на К.П.П. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

Недоволна от решението на Районен съд – Перник, К.П. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразно издаден, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“ гр.София, пред съда изразява становище в писмени бележки, в които твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 04.07.2015 г., в 12:43 часа на АМ „Люлин“, тунел „Голямо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № Е2287КН, управляван със скорост от 133 км/ч. На основание извършена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и установяване, че автомобилът е собствен на физическото лице К.П.П., срещу последния, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание. По същество и относно приложимия материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето, в чиято собственост е автомобила. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на обжалвания ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касаторът сочи един порок на постановения от първа съдебна инстанция акт, който определя от категорията на съществените, като прави възражение, относно приложимата нормативна уредба свързана с условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и поставянето на указателните знаци.

Настоящият състав на Административен съд - Перник намира доводите за неоснователни. Районният съд е направил своите изводи по фактите на база доказателствата, приобщени по повод спора. Тези доказателства преценени и от настоящия състав са достатъчни и относими към процесния казус. Настоящият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд като намира, че превишаването на разрешената скорост извън пределите на населено място е регламентирана в чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, като видът и размерът на санкцията е определен в зависимост от параметрите на превишената скорост в сравнение с разрешената такава. В конкретния случай максимално разрешената скорост за движение е 80 км/ч, а установената скорост на движение превишава разрешената с 53 км/ч, т.е. далеч над ненаказуемия минимум и в тази връзка на основание т. 6 от чл. 182, ал. 2 от ЗДвП на лицето е наложена наказание „глоба“ в размер на 300 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Освен това, по а.н.д.№1321/2016 г. на стр. 45 е приложена схема за организация на движението по АМ „Люлин“ в участъка от км 14+206 до км 15+237, дясно платно за движение, обозначаваща поставените пътни знаци в района на наблюдение, както и Разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2001 г., от които е видно, че пътните знаци в наблюдавания участък са законосъобразно поставени. От цитираните писмени доказателства се установява, че е изпълнено е изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, който гласи, че се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В настоящия случай е изпълнено условието на разпоредбата, тъй като видно от приложената на л.45 от делото схема, участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24. Следователно целта на закона нарушителят да бъде известен, че скоростта му на движение се контролира посредством автоматизирано техническо средство, се явява изпълнена.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

Преценено служебно и за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС - собствено на К.П.П. на 04.07.2015 г. в 12:43 часа в тунел „Голямо Бучино“ на АМ „Люлин“ в посока София - Перник със скорост в тунела от 133 км/ч при въведена с ПЗ забрана за движение в посочения участък със скорост, надвишаваща 80 км/ч, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика на МПС, с рег. № *** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С това относимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответстващо на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 708 от 02.11.2016 г., на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. № 01441 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/