Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.02.2017 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 603 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник срещу решение № 753 от 23.11.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1360 по описа на съда за 2016г..

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №14-0000246 от 31.05.2016г. на Директора на ДИТ-Перник, издадено срещу „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК, ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски №1, с управител П. Р. Д., с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 619, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии (по-нататък Наредба №3 от 09.06.2004 г.) във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Доводите в жалбата се преценяват като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и алтернативно- да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ за представител изпраща ю.к. Н. Т.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000246 от 31.05.2016г. Директорът на ДИТ - Перник на основание съставен акт за нарушение с № 14-0000246/22.04.2016г., съставен от гл. инспектор при ДИТ - Перник е наложил на „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, гр. Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за това, че на 08.04.2016г. в гр. Перник, в обект „участък Гарванов при Открит рудник обединен“, стопанисван от дружеството, при демонтаж на камери за видеонаблюдение работник в дружеството, лицето В. А., „специалист компютърни мрежи и системи“, след счупване на дървен стълб, на който са монтирани камерите, пада от преносима стълба, вследствие което уврежда десния си крак в областта на глезена. Наказващият орган е приел, че с това дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, съобразно спецификата на провежданата дейност с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещите лица, тъй като е допуснато качване и работа по неизправни, неукрепени, нетрамбовани или разкопани стълбове, поради което не са изпълнени задълженията по чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 619, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 1360 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за съществено процесуално опорочено поради неправилна правна квалификация на процесното нарушение с оглед общия характер на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, липса на обстоятелствено предявени елементи от състава на нормата на чл. 619, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г., както и несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби деяние, изведено от наказващия орган като „допустителство“.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Решението като краен резултат е правилно.

Касаторът възразява срещу изводите на районния съд за неправилна правна квалификация на процесното нарушение, мотивирани с оглед общия характер на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ. Възражението е неоснователно. По разбиране и на настоящия състав посочената норма на ЗЗБУТ, както обхващаща както спецификата на провежданата дейност, така и техническото, технологичното и социалното развитие, се явява прекалено обща, за да е възможно да конкретизира правно в достатъчна степен определен административнонаказателен състав. Но само по себе си посочването на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с конкретно нарушени нормативни разпоредби, не съставлява съществен процесуален порок. Непосочването обаче на материалноправни норми, вменяващи конкретни задължения за работодателя, неизпълнени от последния, ще обоснове извод за висока степен на непълнота на правната квалификация, което без съмнение рефлектира върху правото на наказаното лице да организира своята защита. В процесния случай отговорността на дружеството не е ангажирана само на основание вменено неизпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, тъй като нормата е поставена във връзка с чл. 619, ал. 1 от Наредба №3 от 09.06.2004г. Следователно изводът за непълна правна квалификация би бил неправилен, ако не беше налице следващ съществен порок на производството.

Доколко е коректна правната квалификация, отнесена към фактите по казуса?

Преценени в съвкупност и по отделно фактите и обстоятелства около процесното нарушение, основано в данните от писмените и гласни доказателства не може да се подведе под цитирания чл. 619 на Наредба №3 от 09.06.2004г. и деятелността в процесния случай не се покрива с разпоредби на Наредба №3 от 09.06.2004г.. Нормата на чл. 619 разписваща, че дървените стълбове на ВЛ, използвани по указанието на чл. 537, ал. 2, са от иглолистен импрегниран материал и се монтират на стоманобетонни приставки не влече след себе си неизпълнение, което да бъде санкционирано. Конкретното деяние реализира признаци от обективна страна на нарушение, съставляващо неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на монтажни работи (Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи), както и конкретно-несъобразяване на правилата за характеристиките и начина на използването на работно оборудване, в случая включително стълба (Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване). Осъществен фактически състав обаче по тези наредби не е установен. Тези две наредби издадени на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда са пряко свързани с безопасните условия на труд и са били приложими в казуса. При това положение предявеното административнонаказателно обвинение е несъответно на фактите и не е квалифицирано правилно. Това е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Без това да се отразява на крайния резултат ще се посочи, че не се споделят мотивите на обжалвания съдебен акт в частта, съдържаща изводи за несъобразяване в производството на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАНН. В настоящия случай изразът „допуснал“ е част от описанието на нарушението, без да се явява негов елемент от обективна страна. Санкцията би била не за допустителство, а за нарушаване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Не се споделят и мотивите, свързани с липса на отразяване в обстоятелствените части на акта и наказателното постановление на „текстовата част“ на разпоредбата на Наредба № 3 от 09.06.2004г., но това не е достатъчно за отмяна на решението, с оглед констатирания тежък процесуален порок изложен по-горе.

Гореизложеното обосновава извод за липса на касационни основания за отмяна на решението на районния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 753 от 23.11.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1360 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/