Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.02.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 604 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ)-Перник срещу решение № 115 от 01.11.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 149 по описа на съда за 2016г..

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №65 от 09.08.2016г. на Директора на ОДБХ - Перник, с което на В.О.К. ***, за извършено административно нарушение по чл. 12 във вр. с чл. 42, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. С жалбата се оспорват изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, като се излагат доводи за съобразяване съдържанието на акта и НП с изискванията на чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и неограничавано право на защита на наказаното лице. От касационния съд се иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован за представител изпраща адв. Пламен Борисов, АК - Перник. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.

Ответникът по жалбата, В.О.К., редовно уведомена, в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН депозира възражение срещу жалбата. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа възражението си и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 65 от 09.08.2016г. на Директорът на ОДБХ - Перник, е наложил на В.О.К. ***, административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 28.07.2016г. в гр. Брезник, област Перник, в павилион, са открити храни за предлагане на клиенти, без обекта да е регистриран, съгласно чл. 12 от Закона за храните (ЗХ) и без да е представено удостоверение за регистрация на обекта, което е квалифицирано като административно нарушение по чл. 12 във вр. с чл. 42, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ).

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Брезник. Спорът е разгледан в производството АНД № 149 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за съществено процесуално опорочено поради несъобразяване съдържанието на акта и НП с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, конкретно поради непълна правна квалификация на процесното нарушение, несъответно на установеното по фактите административнонаказателно обвинение, включително липса на посочено място на извършване на нарушението.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Без основание се твърди неправилност на изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав се споделят от касационния съд и няма да бъдат преповтаряни, като следва да се допълни още следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, предл. 1 от ЗХ производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. Според санкционната норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ, „който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1 500 до 2 000 лв. Съгласно текста на ал. 2 на с. чл. „за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 4 500 лв.

В процесното производство, непълнотата на обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение е такава, че липсват основни съставомерни елементи на нарушението по чл. 12, ал. 1, предл. 1 от ЗХ във вр. с чл. 42 от ЗХ, а именно: производство на или търговия с храни се осъществява в обекта; какви са стоките, открити на място при проверката; както и кое е лицето, стопанисващо проверения обект

При преглед на доказателствата, част от преписката се установява, че за извършената проверка на 28.07.2016г. е съставен констативен протокол с №001171. От съдържанието му е видно, че при проверката са установени конкретни артикули, които не са намерили място в обстоятелствените части нито на акта, нито на НП.

Съдържанието на цитирания протокол има за установено лице, стопанисващо проверения обект „ЕТ - В.К. ***. Вместо това обаче, в производството наказано е физическото лице В.К., тук вече без абсолютно никакви данни, обосноваващи извод, че последната стопанисва обекта. Но, освен това посочено е и още (в АУАН), че лицето има за „месторабота“ ЕТ „В.К. - В“. Това предполага следващо заключение - че К. е наказана в качество „работник“, който факт също не е установяван в производството, тъй като по преписката липсват каквито и да било доказателства. Налице е абсолютна неяснота относно лицето, което следва да понесе отговорност, тъй като липсва безспорно установяване, посредством съответните доказателствени способи, кое е лицето, стопанисващо обекта. Това се дължи на почти пълната процесуална пасивност в производството, както от страна на актосъставителя, така и на наказващия орган.

Отговорността по чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 42, ал. 1 от ЗХ има от обективна страна различни елементи - предвидена е за търговия със или за производство на храни, при липса на регистрация по ЗХ, извършвана на свой ред от различни органи в зависимост от конкретна група (арг. чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗХ). Не на последно място отговорността, съгласно санкционната разпоредба на чл. 42 от ЗХ, е диференцирана и по вид и размер на наказанието в зависимост от субекта, действащ в някоя от двете хипотези без необходимата регистрация.

Непълнота на обстоятелствата по извършване на нарушението, с оглед приложения административнонаказателен състав, както и липсата на каквито и да било доказателства, прави административнонаказателното обвинение в такава степен непълно и необосновано, че ограничава както съществено правото на нарушителя да разбере какво му се вменява да е извършил, така и препятства съдебната проверка за законосъобразност.

Гореизложеното обосновава извод за липса на основания за касиране на решението на районния съд. Обжалвания съдебен акт, като валиден, допустим, постановен в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложение на материалния закон, ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 01.11.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 149 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ /п/

2.