Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.02.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№609 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В.Н.А. *** срещу решение №830 от 28.11.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. №1325 по описа на съда за 2016 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, №1235521, издаден от ОДМВР - Перник срещу В.Н.А. *** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

При обжалването се излагат доводи срещу процесуалната законосъобразност на производството по издаване на процесния ЕФ поради установяването на процесното нарушение с мобилно автоматизирано техническо средство и (според жалбоподателя) в присъствието на контролен орган, което противоречало на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и било в противоречие с постановеното в ТР №1/2014 г. на ВАС по ТД №1/2013 г. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция, както и процесния електронен фиш.

Ответникът по жалбата, ОДМВР - Перник, редовно уведомени, не излагат становище по повод обжалването, а пред съда, редовно призовани, не изпращат представител.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш на ОДМВР-Перник, серия К, №1235521, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на 27.05.2016 г. в 15:06 часа в гр. Перник, на път І-6, км 86+300,ПВ Църква, до ЖП спирка Даскалово с посока на движение към гр.Радомир, като е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. №*** със скорост от 99 км/ч при въведена забрана за движение в с пътен знак В26, е осъществил състав на административно нарушение чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Нарушението е установено посредством използването на автоматизирано техническо средство №TFR 1-М 632.

За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, В.Н.А. е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за процесуална незаконосъобразност на производството по налагане на административно наказание поради установяване на процесното нарушение не по надлежния, предвиден в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ред. Доводите на касатора основно се отнасят до използваната за установяване на скоростта на движение при управление на собствения му лек автомобил мобилна система за видеоконтрол. Касационният съд не споделя изложената в жалбата теза за неправилно „приложение“ на ЗДвП от страна на районния съд, респективно административнонаказващия орган - теза основана в постановеното в ТР №1/2014 г. на ВАС по ТД №1/2013 г. Изцяло се възприема за правилно изложеното в мотивите на обжалваното решение за наличие към момента на извършване на процесното нарушение на достатъчна нормативна регламентация на процедурата „регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства“. Цитатът в предходното изречение е част от аргументите за постановяване на тълкувателния акт, отнасящи се до липса на изрично регламентирана такава процедура към датата на изготвянето му. Настоящият състав счита, без да пренебрегва силата на тълкувателното решение, но и без превратен прочит на същото, че към датата на регистриране извършването на процесното нарушение са налице „ясни правила за ползването на технически средства и системи от контролните органи“(ТР №3/2014 г.)

Със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г., чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, като съответно законът вече регламентира използването на „автоматизирано техническо средство или система“, са съобразени изцяло мотивите тълкувателния акт относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Понятието на свой ред е дефинирано в §6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) - "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо, че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира.

Факт към датата на извършване на процесното нарушение са и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност и „съкратената“ процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, уредена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Така съобразено с мотивите на ТР, в изпълнение изискванията на ЗДвП и на основание разпоредбите на Наредбата пътната отсечка, обхваната от системата за контрол по спазване на правилата за движение по пътищата в процесния случай е била надлежно обозначена, като мястото на извършване на нарушението е детайлно и в достатъчност описано посредством посочено наименование на пътя, действащо ограничение на скоростта и пътен знак, посока на движение на автомобила, разположение на мобилната система за контрол, нейният вид и годност (ТР №1/2014 г. по ТД №3/2013 г. ВАС).

Предвид горното към датата на извършване на процесното нарушение по разбиране на настоящия касационен състав не е налице основание за позоваване в цитирания по-горе тълкувателен акт, постановен с оглед липсата към онзи момент „процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства…“ Съобразяването на конкретните разпоредби на Наредбата и ЗДвП в процесното производство по налагане на административно наказание в детайли е изследвано от страна на районния съд, поради което и не е необходимо мотивите на решаващия първоинстанционен състав да бъдат преповтаряни в настоящото решение, като изводите за процесуална и материална съобразеност на същото се споделят изцяло.

По горните съображения настоящият състав намира, че не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №830 от 28.11.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. №1325 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/