Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46
гр.
Перник, 22.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав,
в публично съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.В. и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 6 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.Н.Л. *** против
решение № 774 от 18.11.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №
01527 по описа на съда за 2016г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно
постановление (НП) №16-1158-001067 от 24.06.2016г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ (ПП) към Областна дирекция на министерството на вътрешните работи
(ОДМВР)-Перник, издадено срещу В.Н.Л., В ЧАСТТА, с която за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са й наложени в кумулация
административни наказания „глоба“ в размер на 660 лв. (шестстотин и шестдесет
лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Касаторът твърди, че съдебният акт в обжалваната
му част е незаконосъобразен, без да сочи конкретни пороци на решението в
смисъла на чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбата съдържа оплаквания за допуснати в
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения що
се отнася до реда и начина на установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на наказания водач, регламентирани в разпоредбите на Наредба №30 от
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба №30/27.06.2001г.) От
касационната инстанция се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция
в обжалваната му част и да се произнесе по същество, като отмени наказателното
постановление и в частта му, по отношение нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 във
вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
за представител изпраща адв. С..
Поддържа жалбата, както и въвежда
алтернативно искане за изменение на НП по отношение второто нарушение в
частта относно размера на глобата на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради
наличие на действащ към настоящия момент по-благоприятен за нарушителя
закон.
Ответникът по жалбата, редовно уведомени, не
излагат становище по повод обжалването, а пред съда, редовно призовани, не
изпращат представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник
дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
С НП №
16-1158-001067 от 24.06.2016г. в оспорената част, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Перник, е
наложил на В.Н.Л. административни наказания „глоба“ в размер на 660 лв.
(шестстотин и шестдесет лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от
6 (шест) за това, че на 29.05.2016 г. в
16:00 часа на път ІІІ клас № 605, км 4 + 300, с . Богданов дол с посока от гр.
Батановци към с. Ярджиловци, като е управлявала МПС, „Фиат Пунто“ с рег. №РК
4490 АР с концентрация на алкохол в кръвта от 0.66 ‰, установена посредством
химическо изследване на кръвна проба на водача, е осъществила състав на
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 01527 по описа
на съда за 2016г., като наказателното постановление в частта му за нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е потвърдено. За да
постанови съдебния акт в обжалваната негова част районният съд, след
извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство, е приел същото за проведено
съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да
са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и
оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият
първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно
доказано, че на посочените в НП дата и място, към посочения час и при вписаните
обстоятелства, В.Л. виновно е осъществила състав на вмененото й нарушение на
ЗДвП, съответно правно квалифицирано, с
наложени в законоустановения вид и размери административни наказания.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Настоящата инстанция намира доводите на касатора
за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения във връзка с
процеса по събиране и оценка на доказателствата за неоснователни.
Възраженията на нарушителя са по отношение на
формата, в която е обективирана извършената химическа експертиза, а не с валидност на резултата от извършеното
химическо изследване. Наредба № 30/27.06.2001г. въвежда правила относно реда за
установяване употребата на алкохол от водачите на МПС, като именно там е
регламентирано „установяването с медицинско изследване“, което се явява
обективен елемент от състава на процесното административно нарушение, който ред
следва да е спазен. В тази връзка протоколът по чл. 17 от Наредбата е писмено
доказателствено средство, по вид - официален документ по смисъла на чл. 93, т.
5 от НК във вр. с чл. 85 от ЗАНН, необходимо и допустимо в
административнонаказателните производства, както и в производствата пред съда.
Съдържанието на протокола е определено, съгласно Приложение №3 от Наредбата.
Видно е от съдържанието на приложената по делото експертна справка, независимо
от това, че не е обективирана в Протокол по образец, т. нар. експертна справка
има същото съдържание, каквото се изисква към Протокола, съгласно образец №3, а именно: номер, дата, химик,
специализирана лаборатория, извършено химическо изследване, лице, от което е
иззета кръвната пробата с неговите данни, лице, изпратило пробата за
изследване, състояние на пробата, метод на изследване, заключение, извършил
изследването. Предвид това в случая не е налице основание за съмнение в
спазването на специалните разпоредби на наредбата относно начина на
обективиране на резултатите от извършваните изследвания. В случая няма
основание приложената експертна справка да бъде изключена от кръга на
доказателствата, установяващи концентрацията на алкохол в кръвта на водача само
на основание неспазена форма. Самото изследване е било законосъобразно
извършено, като проведено по правилата на Наредбата, а действията и заключенията
си експертът е потвърдил в хода на съдебното следствие пред районния съд (арг.
от чл. 14, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 на ЗАНН). Това е достатъчно основание
наред и с отчетената концентрация на алкохол в кръвта посредством използваното
техническо средство дрегер, отчело 0.69‰ промила да се приеме, че водача е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Въпреки изводите за правилност и
законосъобразност на проверявания съдебен акт, основателно се явява искането на
жалбоподателя за приложимост към настоящия момент на разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН, предвид последвало издаването на наказателното постановление и
първоинстанционното съдебно решение изменение в приложимия към процесното
деяние материален закон, което изменение се явява по-благоприятно за
нарушителя. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) относимата към процесното деяние разпоредба на чл.
174, ал. 1 от ЗДвП е изменена в частта относно предвидените за налагане в
кумулация две административни наказания, като същите първо са абсолютно
дефинирани като размер, съответно срок, и второ, са разделени в две „групи“
„глоба“ ведно с „лишаване от право“, диференцирани в зависимост от тежестта на
нарушението, определена посредством долна и горна граница на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача на МПС. С оглед фактите установени безспорно от
първата съдебна инстанция, конкретно по отношение концентрацията на алкохол в
кръвта на В.Л., установена като стойност от 0.66‰, приложима е разпоредбата на
чл. 174, ал. 1, т. 1, т. 1 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително. На Л. е
наложена „глоба“ в размер на 660 лв., както и е лишена от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. Така изменението се явява по-благоприятен за
управлявалата МПС под въздействието на алкохол В.Л. закон в частта му, относно
размера на глобата, определена от наказващия орган в размер на 660 лв., поради
което и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН наказанието следва да бъде намалено
от 660 лв. на 500 лв. По отношение на лишаването от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца не е налице по благоприятен закон.
С оглед изложеното решението на районен съд
Перник в обжалваната му част ще следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго такова, с което да се измени наказателно постановление №
16-1158-001067 от 24.06.2016г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник по
отношение на административното наказание глоба, като същото се приведе в
съответствие на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В останалата част решение № 774/18.11.2016г.
постановено по НАХД № 01527/2016г. като валидно, допустимо и постановено в
съответствие на закона ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 774 от 18.11.2016г. на Районен
съд - Перник, постановено по АНД № 01527 по описа на съда за 2016 г., В ЧАСТТА,
с която е потвърдено наказателно постановление №16-1158-001067 от 24.06.2016г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник, издадено срещу В.Н.Л. *** В ЧАСТТА, с която за
извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева), КАТО
НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 лв. (петстотин лева).
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 18.11.2016г. на
Районен съд- Перник, постановено по АНД № 01527 по описа на съда за 2016г., В
ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление №16-1158-001067 от
24.06.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
министерството на вътрешните работи - Перник, издадено срещу В.Н.Л. *** В
ЧАСТТА, с която за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, и е наложено административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/