Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28 февруари 2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 10 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.С.Г., срещу решение №124 от 18.11.2016 г., постановено по а.н.д. № 163/2016 г. по описа на Районен съд гр.Брезник, с което е изменено наказателно постановление №16-0249-000203 от 23.08.2016 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция на ОД на МВР –Перник.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, както и на наказателното постановление. Развива доводи за неправилна преценка от страна на районния съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Прави възражение, че наказателното постановление било издадено в нарушение на чл. 52 от ЗАНН, понеже било издадено след установения в разпоредбата месечен срок. По отношение на второто нарушение, по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП прави възражение, че не било посочено коя от многото точки е нарушена.

Моли решението на районния съд да бъде отменено, а спорът да се реши по същество с отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба-сектор ПП при ОД на МВР Перник, не се представлява, не изразява становище по оспорването.

Окръжна прокуратура – Перник счита, че жалбата е неоснователна и че решението на районния съд следва да се остави в сила.

Административен съд - Перник, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че е безспорно доказано, че на 05.07.2016 г., в 18,58 ч. в гр.Брезник, ул.Вл.Радославов, пред №40, с посока на движение от гр.Сливница към гр.Брезник, касатора управлява лек автомобил трактор ТК80 с рег.№РК00707. Спрян е за проверка от контролните органи и е установено, че лъха на алкохол, а при направена проверка с техническо средство Дрегер 7510, с №0097, е отчело 0,61 промила. Издаден е талон за извършване на медицинско изследване, но такова не е направено. Въз основа на констатацията на техническото средство, АНО налага на касатора административно наказание „глоба” в размер на 630 лв. на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.

При проверката било установено също, че не притежава необходимата категория за управление на колесни трактори. Нарушението било квалифицирано, като такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като на В.С. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Районен съд гр.Брезник е събрал всички относими към спора доказателства и е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че е установено по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от наказаното лице административни нарушения. Съдът не е установил съществени нарушения на административно-производствените правила при констатиране на нарушението и издаване на наказателното постановление. При извършване на преценката по чл. 27 от ЗАНН за справедливост на наложените наказания, съдът е приел, че с оглед липсата на други нарушения и имотното състояние на нарушителя същите следва да бъдат намалени към минимума, предвиден в закона, поради което е изменил наказателното постановление, както следва: за нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 във вр. с чл. 174, ал.1 от ЗДвП е намалил размера на наказанието "глоба" от 630 лв. на 500 лв. и за нарушението по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП е намалил размера на наказанието "глоба" от 200 лв. на 100 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е законосъобразно и не страда от сочените в касационната жалба пороци, които да обосноват отмяната му. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материално-правни норми - релевираните с жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

При анализа на приложените към административно-наказателната преписка доказателства не се откриха нарушения в административно-наказващата процедура, в прилагането на материалния закон от актосъставителя и административно-наказващия орган. В същото време не се установи съставът на въззивния съд да е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Същият обосновано е анализирал установените факти и е направил правилен извод за извършените от санкционирания административни нарушения. Касационната инстанция счита, че фактите и обстоятелствата, установени в хода на съдебното производство са именно тези, които наказващия орган е приел и въз основа на които е издал НП. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и напълно същите и не смята за необходимо да ги преповтаря.

С оглед на наведените в касационната жалба доводи и възражения, касационният състав намира за неоснователно възражението, че наказателното постановление било издадено в нарушение на чл. 52 от ЗАНН извън едномесечния срок. Това нарушение не е съществено, тъй като посоченият в разпоредбата срок е инструктивен и неспазването му не съставлява порок на административнонаказателното производство,който да е отменително основание.

Неоснователно е и второто възражение в жалбата, че не било ясно какво е нарушил и кое свое задължение не е изпълнил, за да му бъде наложено наказанието по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираните разпоредби, за да управлява МПС лицето следва да има съответната категория, като това обстоятелство да се удостовери със свидетелството за управление. Представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство-свидетелство за тракторист–машинист трети клас не е СУМПС, а доказателство за образователна квалификация. Ето защо не се възприема като основание въззивното решение да бъде отменено в тази му част.

Необосновано е и последното възражение, че не е извършено медицинско изследване. В НП е посочено каква е концентрацията на алкохол. Видно от съдържанието на НП наказващият орган е посочил измерената с техническото средство Дрегер концентрация на алкохол в кръвта от 0,61 промила, което е достатъчно, за да бъде осъществен състава на конкретното нарушение.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Решението на Районен съд гр.Брезник е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №124 от 18.11.2016 г., постановено по а.н.д №163/2016 г. по описа на Районен съд гр.Брезник.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/