Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.02.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 11 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.П.К. ***, посредством процесуалното представителство на адв. В.Б.,***, против решение № 895 от 14.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2180 по описа на съда за 2016г.

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) №16-1158-001635 от 07.09.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, издадено срещу Е.П.К. ***, за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като за същото нарушение, наложените по вид административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, са намалени съответно на: „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно възприятие от страна на районния съд на доказателствата, приобщени по административнонаказателната преписка и събрани в хода на съдебното следствие, довело решаващия състав до неправилна преценка за процесуална законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, както и до погрешни фактически и правни изводи по същество за доказаност на процесното нарушение. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, ОДМВР - Перник, редовно уведомени, не излагат становище по повод обжалването, а пред съда, редовно призовани, не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 16-1158-001635 от 07.09.2016г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - Перник, е наложил на Е.П.К. ***, административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, за това, че на 21.08.2016г. в 01:55 часа в гр. Перник, на ул. Средец, е управлявала лек автомобил с рег. №РК 9952 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта от 0.5 до 1.2 на хиляда-с конкретни стойности от 0.80 ‰, установено посредством техническо средство „Алкотест“ Дрегер 7510 № ARDN-0100 и 1.09 ‰, установено посредством извършено медицинско изследване на взета от водача кръвна проба, с което е осъществила състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД №2180 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е изменено единствено в частта му относно размера и срока на наложените в кумулация административни наказания „глоба“ и „лишаване о право“. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, Е.К. виновно е осъществила състав именно на вмененото й нарушение на ЗДвП. При проверката за законоустановеност и справедливост на вида и размера, съответно срока на наложените административни наказания, същите са преценени от районния съд за законоустановени по вид, но немотивирано завишени по размер, съответно срок, поради което са редуцирани в размер и срок към минимумите, предвидени за процесното нарушение.

Решението е правилно, макар касационният съд да не споделя мотивите за изменение на НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Настоящия състав намира доводите на касатора за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Неоснователно, нескрепено с конкретни доводи, е оплакването за неправилно приложение от страна на районния съд на закона, поради неустановени от решаващия състав допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения. Актът и НП са издадени в процесуално законосъобразно производство от компетентни органи, съобразено със сроковете по чл. 34 на ЗАНН, съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, без индикации за нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Неоснователно е и оплакването за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, отнасящи се до преценката на събраните по делото доказателства, довели решаващия състав до погрешни изводи по фактите и правото. При извършената касационна проверка, не се установи грешка при формиране на вътрешното убеждение на районния съдия от обективна страна. Решаващият съд, в изпълнение на задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК), е събрал необходимите му за изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, и без да придава на което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) е взел решението си по вътрешно убеждение, но основано в закона (чл. 14, ал. 1 от НПК). Напълно се споделят изводите за безспорна доказаност от обективна и субективна страна на извършването на процесното нарушение и установеност на неговия извършител. Споделят се и мотивите в частта им, отхвърляща доводите за същественост на допуснатата неидентичност по отношение на данните за управлявания от К. автомобил в акта и НП. Допуснатата техническа грешка в изписването на регистрационния номер и марката на управлявания от нарушителя автомобил в НП не е в състояние да рефлектира върху изводите за съставомерност на деянието, състоящо се в доказано управление на МПС (без оглед на неговата марка и регистрация), след употреба на алкохол, в степен такава, че да обоснове извод за недоказаност на нарушението. В тази връзка и оплакванията пред настоящия съд, за неустановена в производството собственост на управлявания от наказаното лице автомобил, се преценяват единствено като защитна теза.

Не на последно място и във връзка с извършваната служебно проверка за правилното приложение на материалния закон ще се отбележи, че не се споделят изводите на районния съд да намали размера на наложените на Е.К. административни наказания с оглед установената по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на водача, но при липса на оспорване от ответната страна и при забраната за утежняване положението на подсъдимия ще са остави в сила атакуваното решение.

По изложените доводи не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №895 от 14.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2180 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/