Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

Гр. Перник, 13.02.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 12 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката, чрез процесуалния представител главен инспектор П.Й. – служител с юридическо образование, срещу съдебно решение № 725 от 18.11.2016 година, постановено по АНД № 1512 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Е-НП-8 от 29.02.2016 година на заместник – министъра на енергетиката, с което на Р.К.П. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 93, ал. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ).

Касаторът твърди, че оспорения съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния и материален закон, поради което са налице касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен съд за допуснато съществено процесуално нарушение при образуването на административнонаказателното производство, изразяващо се в липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Твърди, че е изпратена надлежно покана до наказаното лице, която е „непотърсена“, който факт е обусловил съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в отсъствие на нарушителя, но който АУАН е надлежно предявяван и връчен. Касаторът твърди, че са спазени сроковете по реда на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по същество, като потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Р.К.П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде отменено като неправило и незаконосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП № Е-НП-8 от 29.02.2016 година заместник – министъра на енергетиката, на основание съставен от главен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии“ към Министерство на енергетиката (МЕ) АУАН № 11 от 03.09.2015 година и приложените към същия доказателства, е наложил на Р.К.П. „Глоба“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за това, че на 05.06.2015 година в гр. Перник, на границата между участъци „Гладно поле А“ и „Стара Тева“ от находище „Пернишки въглищен басейн“, като е извършвал добив на въглища без предоставена концесия за това, посредством автомобил с рег. №***, с вързано към същия въже и самоделен подемен механизъм с макара, монтиран на стойка над самоделна вертикална минна изработка (самоделен изкоп) с размери 1х1 м и дълбочина 12 м, като изтегля от изкопа напълнен чувал с въглища чувал, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 93, ал. 2, т. 1 от (ЗПБ).

С решение № 725 от 18.11.2016 година, постановено по АНД № 1512 по описа за 2016 година, районния съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, изразяващи се в прилагането на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН без да са налице предпоставките за това, както и е съставен извън тримесечния давностен срок по реда на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предложение първо от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, поради съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН без наличие на предпоставки за това. Действително АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, без да са били налице данни, нито за получаване на отправената до него покана за явяване за съставянето на АУАН, нито за невъзможност нарушителят да бъде намерен. Фактът, че в пощенски клон пратката е „непотърсена“ не следва да се възприема нито като надлежно отправена покана, нито като „щателно“ издирване на нарушителя, нито като достатъчно или самостоятелно основание за извод, че нарушителят не може да се намери. Така установеното процесуално нарушение от районния съд по своя характер е относително и подлежи на преценка за същественост във всеки конкретен случай по отношение на това, доколко неговото допускане е рефлектирало върху правото на защита на лицето, срещу което се води административнонаказателното производство. В настоящия случай, предвид данните по преписката и делото, няма основание това процесуално нарушение да се квалифицира като съществено, тъй като не се установява да е довело до нарушаване правото на Р.П. да разбере какво административно нарушение му се вменява за извършено, срещу което да се защити в пълнота. Актът за установяване на административното нарушение е предявен и връчен лично на Р.П., съобразно изискването на чл. 43, ал. 1, предложение второ от ЗАНН и по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, с което правото му да се запознае лично с предявеното му административнонаказателно обвинение е осигурено в пълна степен. Така нарушителят, въпреки по – късното връчване на АУАН не е бил лишен от възможността да реализира в пълен обем своята защита в административнонаказателното производство посредством подаването на възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, независимо че същият не се е възползвал от това свое право. Правото на наказаното лице да се защити е било реализирано чрез подаването на жалба срещу издаденото наказателно постановление, което е издадено въз основа на съставения АУАН. В оспореното съдебно решение са направени изводи относно характера на процесуалните нарушения от обсъждания вид, но в решението липсват мотиви защо относителни по своя характер нарушения на процесуалните правила са приети за съществени и как са игнорирали законовите гаранции за реализиране правото на защита на Р.П. в производството до издаване на процесното наказателно постановление. В тази връзка настоящия касационен състав не възприема изводите на районния съд за неспазване на тримесечния срок по реда на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН в производството по съставяне на АУАН. Недопустимо е АУАН съдържащ всички изискуеми, съгласно чл. 42 от ЗАНН реквизити, включително дата на съставяне и подписи на компетентен актосъставител и трима свидетели, независимо че е съставен в отсъствие на нарушителя, да се квалифицира като „проект“ на АУАН. В тази връзка неправилен е изводът, че образуваното административнонаказателно производство е в нарушение на установения тримесечен срок от установяване на нарушението, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Същото е образувано и протекло в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В обжалвания съдебен акт решаващият съд не е извършил проверка за процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство извън мотивите за отмяна, базирани на допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не се произнесъл и по фактите, респективно не е издирил приложимия в производството материален закон. Касационният съд, съответно на разпоредбата на чл. 220 от АПК няма правомощието за първи път да установява фактите по спора при липса на фактически установявания в проверявания съдебен акт, поради което не може да извърши и дължимата служебно проверка за приложението на материалния закон от страна на първоинстанционния съд.

Гореизложеното обосновава извода, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Перник при съобразяване с указанията, дадени в мотивите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 725 от 18.11.2016 година, постановено по АНД № 1512 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Перник при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/ п/