Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28 февруари 2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№17 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.К.А. *** срещу решение №808 от 05.12.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. №1860 по описа на съда за 2016 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено НП №205 от 29.08.2016 г. на Йордан Павлов, заместник-кмет на Община Перник, с което на К.К.А. ***, за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредба за управление на общинските пътища (приета с Решение №100/05.10.200 г. на Общински съвет (ОбС) - Перник, последно изм. и доп. с Решение №480/20.06.2013 г. на ОбС - Перник), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и се твърди, че решението е незаконосъобразно. Неправилно според касатора решаващият първоинстанционен състав е формирал изводи за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, като се сочи непълнота на обстоятелствата по извършване на нарушението, вписани в акта и НП, което се твърди да се е отразило и на изводите относно приложимия материален закон. Нарушението не е доказано, тъй като са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите, както и поради липса на доказателства за причинено повреждане на пътната настилка. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд, като постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно призовани за насроченото съдебно заседание не изпращат представител.Не изразяват становище по оспорването.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за основателност на жалбата. Предлага решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Касационните жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните с жалбите касационни основания съдът намира решението на първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по повод допустима първоинстанционна жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С НП №205 от 29.08.2016 г. Йордан Павлов, заместник-кмет на Община Перник, е наложил на К.К.А. *** административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че на 17.03.2016 г. в 10:30 часа в гр. Перник, кв. Васил Левски, като водач на верижна машина „Камацу 240“ с рег. №РК 0168, като е преминал през пътното платно от базата на дружество „Инракорект строй“ ЕООД по посока на строителна площадка, находяща се срещу базата на дружеството, без поставени на „багера“ транспортни ленти, е извършил административно нарушение по чл. 23, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредба за управление на общинските пътища.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, след събиране, анализ и преценка на относимите към спора доказателства е приел производството по налагане на административно наказание за проведено съобразно процесуалния ред на ЗАНН и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за отмяна на наказателното постановление. Разгледал спора в неговото същество районният съд е приел за безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и при вписаните в НП обстоятелства, наказаното лице е нарушило забраната именно по чл. 23, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредба за управление на общинските пътища, поради което правилно и законосъобразно му е наложено административно наказание в справедлив минимален размер.

Решението е правилно.

Оплакването на касатора за непълнота на обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение поради липса на изводи в акта и НП относно факта улица или общински път е пресечен с управляваното от него превозно средство е неоснователно. Безспорната липса на индивидуализация на вида на пътя/улицата, като неотразила се на правото на защита на наказаното лице не се явява съществен процесуален порок на производството. Обстоятелствените части на акта и НП съдържат всички основни съставомерни елементи от обективна страна на процесното нарушение, а именно: че на посочените дата, към посочения час и през посочения участък, водач на верижна машина - багер, е преминал през пътното платно в кв. Васил Левски в гр. Перник.

Съгласно чл. 9 от ЗП пътищата са отворени за обществено ползване при спазване реда и правилата, установени с този закон и със Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Съгласно разпоредбата на §1, т. 1 от Закона за пътищата, на основание чиито разпоредби (чл. 23) е издадена Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Перник, „път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.“

Разпоредбите на ЗП не съдържат „означение“ на понятието „улица“. Според определението на §6, т. 1 от ЗДвП: "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.“

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП „общинските пътища се управляват: т. 2. от кметовете на съответните общини.“, а съгласно ал. 2 на с. чл. управлението на пътищата включва т. 6. „упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.“

Следва разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗП, съгласно която „в обхвата на пътя се забранява: т. 3. движението на верижни трактори и машини … освен в случаите на снегопочистване“, нарушението на която забрана е обвързано с административно наказание, налагано по административен ред, предвидено в чл. чл. 52, ал. 1 от ЗП, а именно „глоба“ от 200 до 500 лв. за физическите лица, които извършат или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя: т. 8. движение с верижни машини, освен при снегопочистване.

Последно цитираните законови разпоредби са възпроизведени в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата, забраняваща в обхвата на пътя: т. 3. движение на верижни трактори и машини или коли с назъбени колела и гуми с шипове по асфалтови покрития, освен в случаите на снегопочистване и в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, съгласно която наказват се с глоба от 200 до 500 лв. физически лица, които извършват или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя: т. 6. движение с верижни машини, освен при снегопочистване.

Изложеното обосновава извод, че извън хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗП, възпроизведени и в чл. 1, ал. 2 на Наредбата (за което по делото данни няма), видът на участъка от пътя, като такъв, намиращ се на територията на община Перник, пресечен от управляваното от наказаното лице ППС, не се явява основен съставомерен елемент от обективна страна на процесното нарушение.

За правната издържаност на настоящото решение и във връзка с дължимата служебно проверка за правилното приложение на материалния закон в настоящото решение следва да се отбележи неправилното обосноваване на процесното административнонаказателно производство единствено в разпоредбите на Наредбата за управление на общинските пътища без посочена връзка към съответни разпоредби на ЗП, което по съображенията по-долу няма да мотивира отмяна на НП.

С оглед съдържанието на предявеното административнонаказателно обвинение, срещу които именно факти се е защитавало и наказаното лице, предвид това, че Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община Перник е действащ към настоящия момент, неотменен по съответния законов ред нормативен акт, както и като се вземе предвид и факта, че въпреки наличието на обосновани „съмнения“ за законосъобразност на Наредбата в обсъдените по-горе части, същата не противоречи в тези си части на приложимия материален закон, тъй като буквално преписва относимите текстове на ЗП, както по отношение елементите от обективна и субективна страна на процесното нарушение, така и следващото се за нарушаване на забраната административно наказание, както по вид, така и по размер (минимален и максимален), то ще се направи извод за липса на допуснато нарушение, свързано с приложимия материален закон, така съществено, че да обоснове отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №808 от 05.12.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д.№1860 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/