Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.02.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 20 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ТРАНСИНВЕСТ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., с управител К. В. Г. срещу решение № 876 от 09.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2231 по описа на съда за 2016 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №14-0000333 от 30.09.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)-Перник, с което на „ТРАНСИНВЕСТ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ и за неизпълнение на задължението по чл. 2, ал. 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж във вр. с чл. 350, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление, като пледира недоказаност на процесното нарушение. Излагат се доводи за липса на безспорно установяване на неизвършено в трудовата книжка вписване на определените обстоятелства, даване в решението на необоснован превес на обясненията на свидетелите, дали показания на страната на наказващия орган, съответно неправилна оценка на съдържанието на ангажираните от страна на наказаното лице доказателства. От касационната инстанция се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, ДИТ – Перник чрез процесуалния си пълномощник ю.к. А.М. възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

С НП №14-0000333 от 30.09.2016г. Директорът на ДИТ - Перник, е наложил на „ТРАНСИНВЕСТ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 10.07.2016 г., „с оглед прекратяване на трудовото правоотношение на лицето И. С. В., липсват данни работодателят да е поискал в 5-дневен срок трудовата книжка на И. В., с оглед вписване на настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промените на данните по чл. 349, ал. 1 от КТ“, с което не е изпълнил задължението си по чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.“

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 2231 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло в съответствие с процесуалните правила и без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество с решението от фактическа страна е прието за безспорно установено, като доказано, неизпълнение на вмененото на наказаното лице в качество работодател задължение - в 5-дневен срок да поиска от работника трудовата му книжка, за да впише настъпили изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от КТ. На база така установените факти районният съд е формирал правен извод за доказаност на нарушението, съответно приложен в производството материален закон, с наложена съответно имуществена санкция и в справедлив, като минимален законов размер.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 348, ал. 3 от КТ трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея, като същата регламентация е приета и с чл. 2, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, а съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. В случая прекратяването на трудовото правоотношение е станало по инициатива на Иво Василев и същият е бил длъжен да предостави трудовата си книжка на работодателя за нанасяне на обстоятелства в нея. Настоящия състав приема, че административно наказващия орган не е доказал по безспорен и категоричен начин вмененото за извършено административно нарушение. Нормата на чл. 2, ал. 4 от наредбата за трудовата книжка и трудов стаж разписва, че работодателят е длъжен да поиска трудовата книжка. Как по какъв начин ще бъде поискана-устно, писмено или по друг подходящ начин наредбата не регламентира. С оглед на това и дадените показания от разпитания по делото свидетел, че трудовата книжка е искана за нанасяне на данни, че работникът е идвал на среща при директора, преценени и през призмата на изпратена покана в хода на проверката и респективно получена с писмо с обратна разписка и непоследвало изпълнение за представяне пред работодателя на трудовата книжка. Тези показания кореспондират и с изложеното в сигнала по повод проверката, а именно, че е имало среща, на която са да се оформи трудовата книжка и да се подписват документи. Изложеното, мотивира състава да приеме, че доказателствената сила на АУАН е разколебана и нарушението не е доказано. На следващо място в случая е налице прекратяване на трудово правоотношение. Съгласно чл. 6, ал. 2 от наредбата при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 2, ал. 4 от наредбата. Въз основа на изложеното като е достигнал до различни изводи решаващия първоинстанционен състав е постановил неправилно решение.

От изложеното до тук следва извод, че нарушението не е доказано. Липсата на доказателства в хода на административно наказателното производство свързани с тази посока, съпоставено с насрещните доказателства, налагат извод за незаконосъобразност на решението на районния съд, че касаторът е извършил процесното нарушение.

Горните изводи мотивират касационния състав да приеме за основателни оплакванията на касатора за нарушен с проверяваното решение материален закон, с оглед което съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение, с което процесното НП да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, касационен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 876 от 09.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2231 по описа на съда за 2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000333 от 30.09.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)-Перник, с което на „ТРАНСИНВЕСТ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, гр. Перник е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване на чл. 2, ал. 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж във вр. с чл. 350, ал. 1 от КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/