Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

Гр. Перник, 13.02.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 21 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита потребителите (КЗП), чрез процесуалния представител адвокат А. К. от АК София, срещу съдебно решение № 748 от 25.11.2016 година, постановено по АНД № 1635 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № К-036135 от 20.06.2016 година на директора на Регионална дирекция (РД) – София за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП, с което на „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тьй като административнонаказателно производство е образуването преди изтичането на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, гр. София, редовно уведомен, не изпраща представител. В депозирания отговор по касационната жалба моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд – Перник да бъде отменено като неправило и незаконосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № К-036135 от 20.06.2016 година директорът на РД – София към КЗП е наложил на „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“ КД, ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за това, че на 05.06.2015 година, при упражняване на своята дейност е използвало заблуждаваща, нелоялна търговска практика поради предоставяне на невярна информация относно продукт – „шезлонг“ с обявена цена от 39.99 лева в рекламна брошура, разпространявана от търговеца, но предлаган в търговски обект на наказаното лице на цена от 69.99 лева, с което са нарушени разпоредбите на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 210а от ЗЗП.

С решение № 748 от 25.11.2016 година, постановено по АНД № 1635 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник е отменено наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) след изтичане на тримесечния давностен срок по реда чл. 34, ал. 1, изр. второ, предложение първо от ЗАНН, както и без да са налице условията по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за неговото съставяне.

Решението е правилно.

Правилен е извода на районния съд за изтекъл към датата на съставяне на АУАН тримесечен срок по реда на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Константна е съдебната практика и правна теория, че тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (в случая за неизпълнение на задължение към държавата) по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, започва да тече от датата на узнаване, установяване на извършеното нарушение и на неговият автор от страна на компетентния орган да състави АУАН. Нарушението се счита за установено, а неговият автор се смята за открит тогава, когато в писмен документ, в показания на свидетели или в личното волеизявление на дееца, се съдържат достатъчно данни за осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, както и безпротиворечиви и достатъчно данни по отношение на неговото авторство, като тези данни следва да са станали известни на съответния компетентен орган да състави АУАН, а не на друг орган. С оглед данните по административнонаказателната преписка районния съд е приел, че процесното нарушение и неговото авторство са станали известни на актосъставителя – Елена Георгиева Гюрова, старши инспектор в РД – София към КЗП на 05.06.2015 година, датата на извършената проверка на място в търговския обект, в който ответника по касационната жалба осъществява своята търговска дейност. В тази връзка доводите в касационната жалба, че нарушението и неговият автор са открити едва на 29.10.2015 година (четири месеца по – късно) категорично следва да бъдат отхвърлени. С протокол № 43/29.10.2015 година не се „внасят“ нови, релевантни към състава на процесното нарушение елементи от обективна страна, които вече са били установени в пълен обем към датата на извършената проверката, нито се установява различен извършител на процесното нарушение, от този който е установен на 05.06.2015 година. Т. е. с цитирания документ не се установяват факти, съставляващи процесния административнонаказателен състав или реализиралото ги лице, които да не са били известни на актосъставителя към датата на проверката – 05.06.2015 година. Възприетият от контролиращия орган подход, състоящ се във вътрешноведомствен контрол по отношение на административнонаказателните производства, включително по отношение поставяне на тяхното начало след проверка и „преудостоверяване“ на заключенията на компетентните да съставят актове органи, чрез последващо установяване на нарушенията и тяхното авторство са недопустими да се противопоставят на императивната разпоредба на закона, чрез които да се постигне удължаване на установените давностните срокове в ЗАНН, в които срокове законодателят е дал възможност за активно поведение на контролиращите органи. Възможност за удължаване/намаляване на тези срокове ЗАНН не предвижда, а още по – малко това може да се мотивира с вътрешни правила и устройствени правилници от страна на наказващия орган. Установеното при контролиращия административен орган „производство в производството“ може да бъде част от установяване на нарушението или част от проверката по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, но не може и не следва да обосновава „удължаване“ на императивните срокове по реда на чл. 34 от ЗАНН.

Следва допълнително да се отбележи, без да се отразява на крайния извод на постановения съдебен акт на районния съд, че настоящия касационен състав не споделя изводите за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. На първо място по преписката са налице данни – Писмо изх. № С-03-2418/14.12.2015 година, от което е видно, че до дружеството е отправена покана за явяване на негов надлежен представител на 23.12.2015 година за съставяне на АУАН. Поканата е връчена на адреса на управление на дружеството, като негов представител на указаната дата не се е явил. Дори да се приеме че „щателно“ издирване не е извършено, то нарушението не следва да се квалифицира като съществено. Това процесуално нарушение, относително по своя характер, подлежи на преценка за същественост във всеки конкретен случай по отношение на това, доколко неговото допускане е рефлектирало върху правото на защита на лицето срещу което е образувано административнонаказателното производство. В настоящия случай, предвид данните по преписката и делото, няма основание това процесуално нарушение да се квалифицира като съществено, тъй като не се установява да е довело до нарушаване правото на представляващите дружеството (ЮЛ) да разберат кое задължение към държавата не е изпълнено, срещу което да организират защитата си в пълен обем. Актът е предявен и връчен лично на двама от управителите на наказаното ЮЛ, съобразно изискването на чл. 43, ал. 1, предложение второ от ЗАНН и по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, които са във връзка с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо дружеството не е било лишено от възможността да организира защитата си, като подаде възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, независимо дали това право е реализирано. Правото на наказаното лице да се защити е реализирано посредством подаването на жалба срещу издаденото НП, въз основа на съставения АУАН.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 748 от 25.11.2016 година, постановено по АНД № 1635 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/