Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

гр. Перник, 22.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 24 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЕДИ 2005“ ЕООД, ЕИК ***1, седалище и адрес на управление гр. П., с управител Е. А. Г. срещу Решение № 790 от 08.12.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 01619 по описа на съда за 2016г..

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №14-0000327 от 26.07.2016г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“(ДИТ)-Перник, с което на „ЕДИ 2005“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, за неизпълнение в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 63, ал. 2 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Без да се сочат конкретни основания за касиране на решението по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), в жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд по същество за извършено от наказаното лице нарушение на посочената разпоредба на КТ. Доводите в жалбата се преценяват от касационния съд като основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От касационната инстанция се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора, посредством отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява се от адв. С.. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.

Ответникът по жалбата, ДИТ - Перник, редовно призован за представител изпраща ю.к. М., който възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000327 от 26.07.2016г. Директорът на ДИТ - Перник, на основание съставен от гл. инспектор при ДИТ - Перник акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и приложените към същия доказателства, е наложил на „ЕДИ 2005“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК 113565011, в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за това, че на 02.06.2016 г. в гр. Перник, като е допуснал до работа като „готвач“ лицето Й. Т., в обект-ресторант „Еди вагона“, стопанисван и експлоатиран от дружеството, без да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключения с лицето на 02.06.2016г. трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), не е изпълнил задължението по чл. 63, ал. 2 КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 01619 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното задължение към държавата от страна на наказаното юридическо лице, с наложена санкция в справедлив и законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора, преценени като такива за неправилно приложен от страна на районния съд материален закон, неоснователни, по следните съображения:

Според правилото на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави, в случая копие от изпратеното до ТД на НАП уведомление за сключения с работника трудов договор, заверено от Дирекцията.

Неоснователно пледира касаторът липса на сключен с лицето Й. Т. към момента на извършване на проверката трудов договор. По делото са налице достатъчно и безпротиворечиви доказателства, че към момента на проверката на място в 11:30 часа на 02.06.2016 г., трудов договор с работника е бил сключен, тъй като към този момент е било подадено уведомление до ТД на НАП за сключването му. Това уведомление, с оглед съпоставяне на данните, внесени посредством обяснението (л. 11 от делото), възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН (л. 14 от делото) и списък с регистрирани електронни уведомления по чл. 62, ал. 2 от КТ на ТД на НАП (л. 17 от делото), е уведомление с вх. №14388163008258/02.06.2016 г./10:23 часа, отхвърлено от ТД на НАП с уведомление изх. №14388163008258/02.06.2016 г./11:48 часа. Тук съдът само ще отбележи погрешно вписаното в решението, че уведомлението (първото) е с входящ номер от 11:48 часа, тъй като това е часът на връщане на уведомлението с изходящ номер на ТД на НАП. При тези данни безсъмнен е фактът на сключен между Й. Т. и „ЕДИ 2005“ ЕООД, гр. Перник трудов договор към 11:30 часа на 02.06.2016г. За сключването на този договор за първи път уведомление е било подадено на 02.06.2016 г. в 10:23 часа, но същото към момента на установяване от контролните органи на факта на присъствие на работника на работното му място - на 02.06.2016 г. в 11:30 часа, не се е върнало, заверено от ТД на НАП, респективно не е и било връчено на И. Т.. Налице е без съмнение несъобразяване от страна на наказаното дружество, работодател по смисъла на КТ, на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не се допуска до работа работник, без на последния да е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП. Неизпълнение, подлежащо на санкция с оглед разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН.

Във връзка с горното и предвид сочената от процесуалния представител на касатора практика на Административен съд - Перник, в която се обосновават доводите в жалбата, ще се отбележи специално, че както със съдебния акт, постановен по КАНД №672 по описа на съда за 2016г., така и с други съдебни актове, постановявани по касационни от административнонаказателен характер дела със сходен предмет, Административен съд-Перник има непротиворечива и еднопосочна практика, че за да е наказуемо на основание чл. 414, ал. 3 КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН несъобразяването на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, трябва да са: сключен писмен трудов договор, изпратено уведомление до ТД на НАП за сключването на договора; невръчено, заверено от ТД на НАП (т.е. валидно прието) копие от това уведомление/ или хипотеза на все още незаверено уведомление (какъвто е настоящия случай) и допуснат до работа работник. Във всички случаи на нереализиране на някой от тези елементи, ще е налице неизпълнение на задължение по КТ с друг фактически състав-съдържащ несключване на трудов договор, неизпращане на уведомление до ТД на НАП за сключването му и пр.

Гореизложеното обосновава липса на основания за касиране на решението на районния съд и същото като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложение на материалния закон, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №790 от 08.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 01619 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/