О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. Перник, 28.02.2017 г.
Административен
съд-Перник в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
ЧКАД № 62 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 14, ал. 3
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по частна жалба подадена от Д.П.А. и Ц.М.А.,
чрез адв. Т.Б. против Определение № 27
от 18.01.2017г. на Районен съд-Радомир,
постановено по гр. дело № 1224/2016г., с което жалбата им против Решение № 15А от 20.12.1999г. и Решение
№ 15 от 24.03.1995г. на Поземлена комисия-Ковачевци е оставена без разглеждане
и производството по делото е прекратено.
В жалбата са въведени основания за неправилност на
съдебното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Претендира се от съда неговата отмяна и връщане
на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.
Административен съд-Перник, след като обсъди
оплакванията за неправилност на съдебния акт и прецени писменити доказателства,
приема от правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 230 от АПК
и от надлежна страна, срещу определение, което прегражда по-нататъшното
развитие на съдебното производство, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
С определение №
27 от 18.01.2017г. на Районен
съд-Радомир, постановено по гр. дело № 1224/2016г., състав на Районен съд-Радомир
е прекратил производството по делото, образувано по подадената от частния
жалбоподател жалба за прогласяване на нищожността на Решение № 15А от
20.12.1999г. и Решение № 15 от 24.03.1995г. на Поземлена комисия-Ковачевци. В
определението са изложени мотиви, че трето неучастващо в административното
правоотношение лице не може да оспорва по съдебен ред индивидуалните
административни актове, постановени от органа на поземлената собственост. Реда
за защита е този по чл. 108 от ЗС
или по чл. 124 от ГПК. Към настоящия момент спор по чл. 124 от ГПК е
приключил с решение № 168 от 20.11.2015г., постановено по ГД № 1277/2013г. в полза на ищците и по този начин правата им са
защитени.
Определението е правилно.
Съгласно нормативната разпоредба на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ
възстановяват се правата на бившите собственици или на техните
наследници върху земеделските земи, които същите са притежавали към момента на
образуването на ТКЗС, без значение, дали същите са били включени в блоковете на
кооперативните стопанства. Реституцията на собствеността не настъпва по силата
на закона, а вследствие на сезиране на органа по поземлена реформа от бившите
собственици, респ. от техните законни правоприемници с искане, подадено по реда
на ЗСПЗЗ. Общинската
служба по "Земеделие", към онзи момент поземлена комисия се произнася
с изрично решение, с което възстановява или отказва възстановяването правото на
собственост. Така постановените административни актове могат да бъдат обжалвани
само от страната, която е направила искане за връщане на земеделските земи,
т.е. с издаденият административен акт се създават права или респ. отказва
признаването на права само на лицето, което претендира реституция на правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ. В процесната хипотеза оспорените от
жалбоподателите решения на органа на поземлената собственост не са постановени по тяхно искане и от тяхното
издаване за тях не възникват нито права, нито задължения.
Съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, не се
развива в пълния му обем като такова, поради наличието на изрични текстове в
ЗСПЗЗ, водещи до отклонения, от типичното административно производство.
Административното правоотношение се развива между
компетентния административен орган по местонахождението на земеделския имот и
лицата заявители по смисъла на чл. 10, ал.1
във вр. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Страни, които не са участници в административното правоотношение за тях липсва
правен интерес по см. на чл. 147 от АПК да атакуват актовете на Общинските
служби по "Земеделие", с които актове за тях нито възникват права,
нито задължения. Споровете относно наличието на предпоставките за реституция на
собствеността следва да бъдат решени по общия състезателен исков ред, по който
се постановява съдебен акт, обвързващ страните със сила на присъдено нещо. В
общото състезателно исково производство в компетентността на правораздавателния
орган е по пътя на косвения съдебен контрол да проверява законосъобразността на
решението на Общинската служба по "Земеделие", като в случай, че
намери, че същото е издадено в нарушение на материалния закон може да не приеме
за възникнали и настъпили правните последици за реституция на собствеността. Всяко
трето лице, което претендира вещни права върху възстановената на бившите
собственици земеделска земя, може да се защити по реда на гражданското
съдопроизводство, т. е. по общия исков ред. В случая с решение № 168 от
20.11.2015г., постановено по ГД № 1277/2013г. е прието за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици, т.е. настоящите
жалбоподатели на спорния имот. В
мотивите на решението са изложени доводи за нищожността на процесните две
решения на органа на поземлената собственост. Това решение, обаче не може да се
противопостави на общинската служба по земеделие и тя не може да го изпълни.
Тези доводи налагат становището относно липсата на
нормативна възможност за обжалване на решенията на Общинската служба по
"Земеделие" от трети неучаствуващи в производството лица.
Въз основа на изложеното се приема, че трето
неучаствуващо в административното производство лице, няма право да обжалва
решението на този орган, с което е възстановено правото на собственост на
бившите собственици или на техните наследници. Правната възможност, с която
разполага третото лице, в случая ищеца е да предяви отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ срещу службата по
земеделие и срещу лицата, на които е възстановена собствеността върху
земеделската земя, като по този начин при позитивен изход ще се отречат правата
на двата субекта заедно. Решението ще обвърже общинската служба със сила на
пресъдено нещо и същата ще дължи изпълнението му. Такъв иск обаче в случая не е
предявен.
Районен съд-Радомир при осъществената проверка за
допустимост на жалбата подадена от трето лице правилно е обосновал правен извод
за липсата на правен интерес от обжалването, правната последица, от който е оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване
на съдебно-административното производство на основание
чл. 159, т. 4 АПК.
По изложените доводи, настоящия състав приема, че Определение
№ 27 от 18.01.2017г. на Районен
съд-Радомир, постановено по гр. дело № 1224/2016г. е правилно. Въведените в
частната жалба твърдения са неоснователни.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 236 АПК
във вр. чл. 221, ал.2 АПК,
касационен състав при Административен
съд-Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 27 от 18.01.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по гр.
дело № 1224/2016г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/