Р Е Ш
Е Н И Е
№ 76
Гр. Перник, 17.03.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на шести март
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар А. М.***, като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 263 по описа на
съда за 2016 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.П.Д.*** с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат С.В.С.
с адрес *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-5314-000043 от 13.07.2015 година на
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен и
противоречи на материалния закон, поради което моли съда да отмени заповедта за
налагане на принудителната административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 06.03.2017 година
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си
представител адвокат С.С. ***, която твърди, че обжалвания административен акт
е незаконосъобразен, тьй като на същата дата има издадено и наказателно
постановление, което е отменено.
Ответникът по жалбата – Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо вх.
№ 190 от 24.01.2017 година началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Перник в изпълнение на дадено указание на настоящия съдебен състав е заявил, че
на настоящия жалбоподател е върнато свидетелство за управление на МПС № 281600234
на 01.08.2016 година в изпълнение на решение № 110 от 17.06.2016 година на
районен съд Радомир.
На 24.06.2015
година младши автоконтрольор Даниел Ивов Златков в присъствието на свидетеля Радослав
Георгиев Алексов, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
на А.П.Д.*** с ЕГН ********** *** /настоящ
жалбоподател/, за това, че на 24.06.2015 година, около 14.00 часа в община
Радомир, по път 2130 управлявал мотоциклет /лична собственост/ с рег. №
РК *** К без СУ на МПС и след употреба на алкохол при извършена качествена
проба с алкотест „Дрегер 7510“, като е
апарата е отчел 0.62 промила и по данни на водача е изпил една бира. При
проверката са установени и други нарушения. С АУАН е установено, че е извършил
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. На
водача е издаден талон за медицинско изследване № 0444399 от 24.06.2015 година.
С протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество е
взета кръвна проба на водача. С експертна справка № 122 от 29.06.2016 година е
установено наличие на алкохол 0.64 промила.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено НП № 15-5314-000382 от 13.07.2015 година, с което
на А.П.Д.*** с ЕГН ********** *** /настоящ
жалбоподател/ за извършените нарушения по ЗДвП са наложени наказанията „Глоба“ в
съответните размери, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. С връчването на наказателното постановление са иззети свидетелство за
управление на МПС № 281600234 и КТ № ***** от настоящия жалбоподател.
Наказателното
постановление е обжалвано, като с Решение № 110 от 17.06.2016 година,
постановено по н.а.х. дело № 194 по описа за 2016 година на районен съд Радомир
е отменено, съответно е влязло в сила на 11.07.2016 година.
Въз основа
на влязлото в сила Решение № 110 от 17.06.2016 година, постановено по н.а.х.
дело № 194 по описа за 2016 година на районен съд Радомир на жалбоподателя на
01.08.2016 година е върнато СУ на МПС.
По делото е
представена Заповед рег. № 1421 от 30.10.2012 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ да прилага с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-5314-000043 от 13.07.2015 година Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
временно е отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателя, но не повече от 6 /шест/ месеца.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния
случай със Заповед № 1421 от 30.10.2012 година на директора на ОД на МВР Перник
е оправомощен началника на сектор „Пътна полиция“, който е издал и оспорената
ЗППАМ.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух се прилага принудителна административна мярка
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – в
редакцията на правната норма към ДВ бр. 37 от 22.05.2015 година. При тази
законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване, а
именно експертна справка № 122 от 29.06.2015 година, установяваща 0.64 промила.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи
факти, въз от които черпи права като обори констатациите относно употребата на
алкохол над 0.5 промила, а именно 0.64 промила, която е установена по безспорен
начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
заповедта е посочено наличието на алкохол в кръвта, както и начина на
установяване. Актът, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното настоящия
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за
установяване на административно нарушение от 24.06.2015 година. Безспорно са възникнали
материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае
се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на
административния орган при наличие на издадено НП и наложено с него „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца са неоснователни, тъй
като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при
правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на
закона, поради което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл.
4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на
закона.
В тази връзка са напълно неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че след като издаденото наказателно
постановление е отменено, то следва и издадената заповед за налагане на
принудителна административна мярка да бъде отменена като незаконосъобразна.
Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /по аргумент от
чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. Именно затова тя се прилага
под прекратително условие – „До решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 6 месеца“. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита
за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието й. В случая не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по
настоящето производство, каквото е искането в жалба, тъй като безспорно са
установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ЗППАМ,
независимо от факта, че вече е изтекъл шестмесечния законовопредвиден срок за
действието й. В случая се преплитат временна мярка и наложено наказание на
дееца с решение по н.а.х. дело № 110/2016 година на районен съд Радомир. По
правило само при окончателното им привеждане в изпълнение, следва да се
приспадне времето, през което жалбоподателя е бил лишен от правото да управлява
МПС, включително и по процесната заповед, за срока на действието й. Наведените
от касатора доводи, че е недопустимо налагане на една и съща мярка както в
административно производство по ЗДвП, така и по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДвП са неоснователни, тъй като мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е принудителна
административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се
„Налага“ без оглед на вината. Чрез нея просто се реализира диспозицията на
правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. В посочения смисъл е
съдебната практика на Върховния административен съд на Република България,
обективирана в Решение № 3466 от 30.03.2006 година, постановено
по адм. дело № 10163/2015 година на V отделение,
Решение
№ 12333 от 8.10.2012 година, постановено по адм. дело № 2711/2012 година, VII отделение и Решение № 15040 от
14.11.2013 година, постановено по адм. дело № 5245/2013 година, VII отделение.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл.
172, ал. 1
от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви
има изложени, както в съставения акт за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото НП.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение искането за присъждане на направените съдебни разноски от
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Д.*** с ЕГН ********** *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 от
13.07.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството
за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/