РЕШЕНИЕ

№ 58

 

гр.Перник, 07.03.2017 г.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд–Перник, в публично заседание проведено на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 449/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 118, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от “Стомана индъстри”АД против Решение № КРД-4/19.08.2015г. на директора на Териториално поделение на НОИ Перник. С обжалваното решение е оставена без уважение жалба на “Стомана индъстри”АД, подадена срещу задължително предписание на контролен орган на НОИ с изх. № ЗД-1-13-00040183 от 02.07.2015г.. С предписанието жалбоподателят е задължен да подаде декларация № 1 код корекция за м. 02.2006г., а за периода от 01.03.2006г. до 28.06.2011г. да промени погрешно подадени данни за вид осигурен в условията на ІІІ-та категория труд и се подадат данни за вид осигурен-02 в условията на І-ва категория труд за лицето Е.К.П..  В жалбата са изложени доводи свързани със  съществени прцесуални нарушения и с нарушения на материалния закон.  С оглед на това се прави искане за отмяна на решението и на потвърдените с него задължителни предписания.

С съдебно заседание жалбоподателя изпраща за представител адв. Х.М.. Същият поддържа жалбата. Пледира, че задължителните предписания са постановени при неизяснена фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства се установява, че горепосоченото лице е полагало труд, но трудът не е от първа категория. Въз основа на изложеното прави искане за отмяна на решението и на задължителните предписания. Прави искане и за присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските.

 Ответникът по жалбата-Директорът на Териториално поделение на НОИ, Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения, че писмените доказателства по делото са еднозначни и сочат на полаган труд от първа категория. С оглед на това пледира жалбата да се отхвърли.

С решение № 10253/04.10.2016г., постановено по АД № 14074/2015г. състав при ВАС е отменил решение № 397 от 06.11.2015г. постановено по АД № 438/2015г. по описа на Административен съд-Перник и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са задължителни указания за назначаване на съдебна експертиза.

С оглед на това настоящия състав приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По фактите:

Е.К.П. е подала сигнал до НОИ, с който е поискала да се направи проверка в „Стомана Индъстри“АД относно категорията труд, на която я водят. Посочила е, че работи в „Сортировъчен цех“ и счита, че трудът й е от първа категория.

Във връзка с подадения сигнал Директор на ТП-Перник е издал заповед № ЗР-5-13-00032840/10.06.2015г., с която е възложил извършване на проверка по разходите на ДОО на "Стомана индъстри" АД, гр. Перник и е определил служителя, който да я извърши.

Контролния орган при ТП на НОИ е издал констативен протокол № КП-5-13-00036416 от 23.06.2015г..  В него е прието, че Първанова с трудов договор 103 от 06.02.2002г. е преназначена на длъжност „шихтовчик по приемане на скрап“ в Сортировъчен цех. На тази дата и е връчена и длъжностната характеристика за тази длъжност, която е подписана от нея и от съответните длъжностни лица. С допълнително споразумение № 495 от 29.06.2011г. е преназначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“ в Сотрировъчен цех. За периода от 01.02.2006г. до 29.06.2011г. осигурителят е подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за трета категория, което е установено от представени фишове за получени от Първанова възнаграждения. При проверката пред  контролния орган са депозирани писмени декларации, в които е отразено, че Първанова за процесния период е изпълнявала задълженията на длъжността „оператор на въвеждане на данни“ и не е била ангажирана със задълженията и отговорностите на позицията „шихтовчик по приемане на скрап“ в Сортировъчен цех. Тези декларации са приети от контролния орган,  приложени са към констативния протокол, но не са обсъдени. Екземпляр от акта е връчен на представител на осигурителя.

 На осигурителя "Стомана индъстри" АД, гр. Перник са дадени за изпълнение Задължителни предписания с № ЗД-1-13-00040183 от 02.07.2015г.. По силата на тях осигурителя за м. 02.2006г. трябва да подаде декларация № 1 код корекция за вид осигурен, данни за дни в осигуряване и осигурителен доход, а за периода от 01.03.2006г. до 28.06.2011г. да промени погрешно подадени данни за вид осигурен в условията на ІІІ-та категория труд и да подаде данни за вид осигурен-02 в условията на І-ва категория труд за лицето Е.К.П..

Осигурителят е оспорил задължителните предписания по реда на чл. 117 от КСО.

С решение №  КРД-4/19.08.2015г. директора на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В хода на съдебното производство във връзка с указанията дадени в решението на ВАС се допусна и изслуша съдебна експертиза, която се изготви от експерт в областта на труда. Експертното заключение, ведно с  дадените устни разяснения относно това в какво се изразява труда/трудовата функция при длъжността “шихтовчик” в цех “Сортировъчен” по приемане на скрап и труда/трудовата функция при длъжността: “оператор, въвеждане на данни”, какъв е обема на трудови дейности включени/обхванати от тези две длъжности и има ли припокриване на дейностите по тях в рамките на едната длъжност като неоспорени от страните се възприемат изцяло. Изводите на експерта ще се обсъдят по същество по-долу. 

Гореописаната фактическа обстановка се възприе от представената по делото и приета като доказателство административна преписка, както и от изслушаните  в хода на съдебното производство съдебна експертиза и събраните гласни доказателства при предходното разглеждане на делото.

По правото:

При извършване на задължителната проверка по реда на чл. 168 от АПК във  вр. чл. 146 от АПК, съдът констатира следното:

Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган, в писмена форма, поради което е валиден. Задължителното предписание е издадено на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, разписваща  правомощие за контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Задължителните предписания са оспорени  пред директора на ТП на НОИ по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата срещу тях като неоснователна. С оглед на това оспорения акт не страда от отменителни основания посочени в чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са немотивирани. Същите не съдържат каквото и да е указание с кои разпоредби по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт следва да се съобрази адресата, като за м. 02.2006г. подаде декларация № 1 код корекция, а за периода от 01.03.2006г. до 28.06.2011г. да промени погрешно подадени данни за вид осигурен в условията на ІІІ-та категория труд и да подаде данни за вид осигурен-02 в условията на І-ва категория труд за лицето Е.К.П.. Съдът е препятстван в контрола по същество, а именно налично ли е за осигурителя задължение, което той следва да изпълни.

Съгласно чл. 5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите», дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Подаването на данни е регламентирано в Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Подаването на декларация-образец № 1 е уредено в Наредба № Н-8 от 2005г., а  контролът за спазването й се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, по силата на чл. 15, ал. 1. Но, в задължителните предписания, както и в оспореното решение, липсва позоваване на разпоредбите на тази наредба, както липсва посочване с кои точно разпоредби по държавното обществено осигуряване не се е съобразил жалбоподателя.  Изхождайки от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № Н-8 от 2005г. работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5, съгласно приложения № 1, 2 и 3. В случая е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на осигурител подаване на декларации обр. 1 за м. 02.2006г. и за периода от 01.03.2006г.-28.06.2011г., с „код корекция“ и му е указано да коригира данни във „вид осигурен“. Съгласно разпоредбата на чл. 6а от наредбата  работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации по чл. 2, ал. 1, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция. С „код за корекция“ не се коригират данните в декларации образец № 1, относно месец и година, код на задълженото лице, единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер) на лицето, за което се подава декларацията, и код за вид осигурен. С декларация за корекция не се корегират данни за „вид осигурен“.  Дадените задължителни предписания касаят промяна в „код осигурен“ от 01 /ІІІ-та категория-работници и служители/ да стане 02/І-ва категория/ и като такива са издадени в нарушение на материално правните разпоредби и без да се държи сметка на действието на чл. 6а от наредбата, към момента на издаването им. С оглед изложеното оспорвания акт и решението, с които е потвърден се явяват издадени в противоречие на материално правните разпоредби, което е достатъчно основание за отмяната им в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

По делото не е спорно, че за периода от 01.02.2006г.-28.06.2011г. осигурителят е подавал декларации обр. № 1 за П.. Задължителните предписания, обхващащи период от повече от пет години, при декларирани задължения по чл. 2, ал. 2, т. 2 от наредбата, липсата на изложени фактически основания въз основа на какво се налага корекция и липсата на посочени правни основания, които да бъдат проверени, както и липсата на съображения за  запазване на равенството по чл. 2, ал. 4 от наредбата, мотивират състав да приеме, че актът е немотивиран. Освен липсата на правни основания, сочещи с кои разпоредби по държавното обществено осигуряване не се е съобразил осигурителя, липсват и изложени фактически такива, от които да се изведе волята на органа. Тази липса не е преодоляна както в задължителните предписания, така и в решението, с което те са потвърдени. Подадени данни с декларация по чл. 6а, ал. 1 от наредбата могат да се корегират с декларация с попълнен „код за заличаване“,  след което се подава нова декларация с коректни данни. Такива задължителни предписания не са дадени. Състава, в рамките на съдебната проверка е обвързан от посочените в административния акт фактически и правни основания за издаването му. Т.е. в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва, а още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. По отношение предписаните задължения за осигурителя липсват изложени мотиви на органите на НОИ, както и посочване на правните основания за изискваното поведение. Естеството на правомощията по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО изискват от административния орган посочването на конкретни разпоредби и правила на държавното обществено осигуряване, с които задълженото лице ще следва да се съобрази. По своя характер допуснатите пороци се преценяват, като съществени нарушения на административно производствените правила /Решение № 6972 от 11.06.2015г. на ВАС по АД № 1559/2015г./. По изложените съображения за немотивиране на обжалваните актове на НОИ, предвид неизлагането на фактически и правни основания във връзка с издадените задължителни предписания, се налага отмяната им в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.  

Оспорваният в настоящото производство акт е издаден в рамките на административно производство, започнало с проверка по искане на трето лице, считащо, че е неправилно осигурявано в определен период от време. Съгласно чл. 1 т. 7 от НКТП от първа категория при пенсиониране е трудът на работници в металургията: доменчици, конверторчици, агломератчици, шихтовчици, електропещари и пещари, разливачи на черни и цветни метали и техните сплави, машинисти на машини за непрекъснато леене. По силата на чл. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране се определя обхвата на наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии. Инструкцията е задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП по смисъла на чл. 2 от същата. Разпоредбата на чл. 8 ал. 9, т. 7 от инструкцията предвижда, че първа категория труд е трудът положен на длъжности, обхванати с чл. 1 от НКТП само за определените професии в предприятия, чиято основна дейност е "металургия"-производство на метали във фазите: "добиване в металургични пещи", "обработка на метал с течна сърцевина преди фаза валцоване" и "разливане на метали", включително в машини за непрекъснато леене. Нормативно, изискването да се признае определена трудова дейност за труд “първа категория” е изискването за фактическо и физическо полагане на такъв труд, както и мястото, където се полага този труд.

Периода на проверката обхваща времето от 01.02.2006г. до 28.06.2011г., през който период документално П., видно от представените допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика,  копие на трудова книжка е  заемала длъжност „шихтовчик по приемане на скрап“.  Всички писмени документи са еднозначни по отношение на обстоятелството, че Е.К.П. за времето от февруари 2002г. до 29.06.2011г. е заемала документално длъжността "Шихтовчик по приемане на скрап“ в Сортировъчен цех и  налагат извод за труд от първа категория, попадащ в чл. 1 от НКТП.  Съотнесени обаче, тези писмени доказателства към изискването за фактическо и физическо полагане на такъв труд, както и липсата на установявания на органа дали реално изпълняваната от лицето длъжност попада сред изброените в НКТП мотивират състава да приеме, че акта е постановен при неизяснена фактическа обстановка.  Жлбоподателя навежда твърдения, че лицето П. никога не е работило на длъжността, с която е оформен осигурителния му стаж. Напротив, била е в “сортировъчен” цех, но е полагала труд като обслужващ персонал–оператор на данни, не е работила на открито, каквато е дейността на шихтовчика, не ползвала работно облекло и предпазни средства. Според оспорващия, характера на полаган от това лице труд не може да се категоризира, като такъв от първа категория, а и длъжностната характеристика на длъжност "Оператор, въвеждане на данни" изключва такава възможност. В хода на административното производство в съответствие с чл. 108, ал. 2 от КСО са представени шест броя декларации, от които се установява, че П. не е работила като шихтовчик. В хода на съдебното производство под страх от наказателна отговорност са дали показания свидетелите З.Н. и М.К.. Първият в процесния период е бил началник смяна на цеха, а втората шихтовчик в сортировъчен цех. И двамата познават П. и имат преки и непосредствени впечатления от мястото на полагане на труда на Първанова и работата, която тя е извършвала. И двамата са категорични, че П. не е работила на открито в цеха и не е изпълнявала трудови функции свързани с длъжността шихтовчик. Работила е в обособено помещение в цеха и не е полагала труд на открито. С оглед на това, че по делото са налични писмени доказателства, изхождащи от жалбоподателя, то по силата на чл. 104, ал. 10 от КСО са допустими свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност.  Показанията им, съпоставени и с дадените писмени декларации се кредитират и въз основа на тях се приема, че длъжността, която е заемала документално Първанова по трудово правоотношение не съответства на полагания от нея труд като "Оператор, въвеждане на данни". От изслушаната и приета по делото съдебна експертиза, извършена от експерт по труда, която като неоспорена от страните се цени в цялост се приема, че труда/трудовата функция при длъжността “шихтовчик по приемане на скрап” се изразява в приемане на скрап, окачествяване и обезпечаване на полетата в цеха да са със съответния вид скрап. Шихтовчика, приема, следи за разтоварването на ж.п. вагоните със скрап, извършва сортиране на скрапа на площадката. Съставя документи свързани с постъпващия скрап и удостоверява приетия скрап. Тези документи /наименовани „справки за приключени вагони със скрап“, „споразумение за доставка на скрап“/ се представят на „оператор въвеждане данни“ за вписване в САП системата. Работи се в хале/навес, на открито, при различни метрологични условия и при тежки условия на труд. Труда/трудовата функция, при длъжността „оператор въвеждане на данни“ се изразява в приемане информацията от кантарите и шихтовчиците по приемане на скрап, въвежда ги САП системата, разпечатва на хартиен носител въведената информация и я изпраща за осчетоводяване. Работи се в обособено помещение, извън цеха, което е отоплено и осветено, а данните се въвеждат на компютър. Трудовите дейности извършвани по тези две длъжности нямат никакво припокриване. Експерта, не е открил налична документация, от която да може да установи изпълнявания обем от трудова дейност на П. на каква длъжност съответства. Същият е категоричен, че в предоставената му документация, Първанова не е оформяла „справки за приключени вагони със скрап“, „споразумение за доставка на скрап“,  които са включени в обема на трудовите дейности осъществявани от шихтовчика. Така обсъдени и преценени заедно и поотделно събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното производство доказателства мотивират състава да приеме, че при постановяване на оспорения акт, административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства имащи значение за случая и не е обсъдил дадените обяснения, с което е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК. От събраните в хода на производството доказателства се приема, че липсват основания, по силата на които да се приеме, че  трудът полаган от П., с оглед характера и особените условия на труд е първа категория и съответно осигурителят да дължи  корекции по декларации образец № 1. От влизането в сила на наредба № Н-8 от 2005г., обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г. и въз основа на чл. 3 от НКТП, осигурителят е подавал декларация образец № 1, с т.12. Вид осигурен - 01 - за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател.

Съставеният констативен протокол, който по същество не е констатирал нищо свързано с неправилното осигуряване,  а е описал само противопоставими писмени документи без да ги обсъди не може да послужи за мотиви на издаденото задължително предписание. Дадените задължителни предписания, от своя страна без конкретни изложени фактически и правни основания, които да бъдат проверени,  както и обстоятелството, че за процесния период от време са подавани декларации образец № 1 на основание чл. 2 от наредбата мотивират съдебният състав да приеме, че обжалваното решение, с което са потвърдени задължителни предписания на “Стомана индъстри” АД  е незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

С оглед на това, че по делото липсват индиции П. да е заявила претенция за изчисляване и отпускане на пенсия или парично обезщетение, което да е основание за използване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, липсата на  документи за осигурителен стаж, в които да е вписана съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицето, както и това, че в настоящето производство Първанова не е страна, тъй като не е адресат на акта, мотивират състава да приеме, че дадените задължителни предписания са издадени преждевременно и не съответстват на целта на закона.

Въз основа на  изложеното, настоящия състав приема, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, като постановени  в нарушение на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материално правните разпоредби ще бъдат  отменени.

При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането е своевременно направено и е основателно. Съгласно представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите са заявени в размер на 100лева и представляват заплатен депозит за изготвяне на съдебна експертиза. С оглед на това ответника по жалбата ще бъде осъден да ги заплати на жалбоподателя.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на “Стомана индъстри” АД, Перник Решение № КРД-4/19.08.2015г., на директора на Териториално поделение-Перник на НОИ и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-13-00040183/02.07.2015г. на контролен орган на НОИ.

ОСЪЖДА Териториално поделение-Перник на НОИ, със седалище гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 да заплати съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева на „Стомана индъстри“АД, с ЕИК 113509219, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

                                                       

 

СЪДИЯ: /п/