Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 71

гр. Перник, 15.03.2017 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         Административен съд-Перник, в открито заседание на двадесет и четвърти  февруари  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                 Съдия: Слава Георгиева

при секретаря И.И.  на като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 471 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Д.,  гражданин на Република Сърбия, подадена чрез пълномощник- адв. М.Д. против Отказ за влизане в страната от 01.10.2016г. с № УРИ 4372р-4020/01.10.2016г. издаден от контролиращ служител при гранично контролен пропускателен пункт-ГКПП "Стрезимировци”.

В жалбата се излагат съображения обуславящи извод за нищожност на оспорвания акт, а алтернативно се сочи, че същият е неправилен, като постановен при съществени нарушения  на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материално правните разпоредби. Иска се отмяна на оспорения отказ.

         Ответникът по жалбата-Александър Александров-контролиращ служител при ГПКК”Стрезимировци” при Гранично полицейско управление-Трън, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърден издадения отказ.

         Административен съд-Перник, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

         По делото от представените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Д.Д. е  гражданин на Република Сърбия.

На 01.10.2016г. А.А. е бил дежурен на ГПКК“Стрезимировци“ и е осъществявал граничен контрол на втора линия.

         На 01.10.2016г. жалбоподателят е пристигнал на ГКПП "Стрезимировци" на път от Р Сърбия за Р България за влизане в страната. При извършена гранична проверка в АИС "Граничен контрол" е установено, че за същото лице има наложена забрана за влизане в Р България. Въз основа на така установеното е издаден Отказ за влизане в страната с УРИ №  4372р-4020 от 01.10.2016г. от А.Р.А., контролиращ служител при ГКПП "Стрезимировци".

В отказа е посочено, че на 01.10.2016г. в 17.33 часа, на граничен пункт ГКПП"Стрезимировци", пред служителя се е представил D.D., роден на ***г., в *****, гражданство - Сърбия, живущ в ****, Сърбия, с национален паспорт номер *****, издаден в Сърбия,  като същият е уведомен, че му се отказва влизане в страната, защото е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък и представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или повече страни от ЕС. Отказът е връчен на лицето срещу подпис, като е посочено, че засегнатият може да обжалва забраната за влизане в страната според предписанията на националните правни наредби.

         Жалбата против отказа е подадена на 19.10.2016г. директно пред Административен съд-Перник.

         Така установената фактическа обстановка се възприе от представената  административна преписка, изготвена от ответника по делото, както и от документи депозирани от ДАНС. Въз основа на това се правят следните  правни изводи:

         По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от направеното оспорване срещу акт, който подлежи на оспорване. Доколкото в отказа не е посочен пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, то срокът му на оспорване, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК се удължава на два месеца. С оглед на това жалбата се явява подадена  и в законоустановения срок. В случая с оспорения акт на жалбоподателя е отказано влизане в Република България, поради това, че е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък и че представлява заплаха за сигурността на страната. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

         В ЗЧРБ не е предвиден ред за обжалване на отказите за влизане в страната.  Същевременно в ПП на ЗЧРБ, където е предвиден редът и условията за издаване на такива откази, също не е изрично предвидена възможност те да бъдат оспорени по административен или съдебен ред. Такъв ред не е предвиден и в Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 55 от 21.07.2015г. Ето защо съобразно принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, след като с административния акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването и настоящото производство се явяват допустими.

         В тази връзка следва да се посочи също, че съгласно Регламент /ЕС/ 2016/399 на Европейския парламент и на съвета от 9 март 2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/ в чл. 14, т. 1-3  е разписано, че  на гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 6, параграф 1, и не спада към категориите лица, посочени в член 6, параграф 5, се отказва влизане на териториите на държавите-членки. Отказът се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, като лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да го обжалват.  Регламента има директен ефект и по силата на примата на правото на ЕС над вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие с националноправна норма, т.е. дори и да беше изрично предвидено в българското законодателство, че отказите за влизане в страната не подлежат на обжалване, то по силата на чл. 14, т. 3 от Регламент /ЕС/ № 2016/399, следва да се признае правото на жалба срещу отказа.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният отказ е издаден в предвидената от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган - контролиращ служител на смяна в ГКПП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПП на ЗЧРБ, чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници (ОВ, Е 105 от 13.4.2006 г., стр. 1). Според чл. 13, т.1 от Регламент (ЕО) № 562/2006, на гражданин на трета страна - който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, и не принадлежи на категориите лица, посочени в член 5, параграф 4, се отказва влизане на териториите на държавите - членки, като отказа се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане. Според цитираната разпоредба, компетентни да издадат отказ за допускане в страната са органите за граничен контрол. Аналогична е разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Инструкция № 81213-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП. В случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, служителят съставя "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната" по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане. В случая отказът за влизане е издаден от служител при ГКПП "Стрезимировци" при Гранично полицейско управление-Трън-Александър Александров, който видно от  данните по делото е бил на смяна, осъществил е гранична проверка на лицето и е издал отказ за влизане, поради което и с оглед горните разпоредби съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт. Издаден е акт от компетентен орган и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за  отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 3 от АПК.

Изложените твърдения в жалбата, касателно формата на акта се приемат за неоснователни. Като бе посочено по-горе в чл. 3 от ПП на ЗЧРБ е регламентирано, че за отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/. Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета е отменен  с чл. 44 на Регламент /ЕС/ 2016/399 на Европейския парламент и на съвета от 9 март 2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/.  Съгласно чл. 44 от регламента позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съответствието в приложение Х. Регламент /ЕС/ 2016/399 е приет на 9март 2016г. и е публикуван в ОВ, L 77 от 23.03.2016г., и влиза двадесет дни след публикуването му, т.е. същият е влязъл в сила на 12.04.2016г. и е задължителен и пряко приложим.  По силата на този регламент чл. 14, т. 1-3  на гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 6, параграф 1, и не спада към категориите лица, посочени в член 6, параграф 5, се отказва влизане на териториите на държавите-членки. Отказът се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б. Съгласно таблицата за съответствие  чл. 13 на Регламент (ЕО) № 562/2006  съответства на чл. 14 от Регламент /ЕС/ 2016/399, приложение V на отменения регламент съответства на приложение V на действащия регламент. С оглед на това се приема,  че акта е издаден в изискумата се писмена форма и е валиден като обективиращ данни, посочени в стандартния формуляр. Същият съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактически и правни основания за издаването му, съставляващи причините за постановения отказ за влизане в страната, поради което наведените в жалбата възражения за липса на мотиви не се споделят и се приемат за неоснователни. При проверката за законосъобразност не се констатират основания, които да доведат нито до нищожност на акта, нито до отмяната му в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

         В подкрепа на изложеното са и разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ. В чл. 16, ал. 2 от ЗЧРБ е предвидено, че органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19. В чл. 16, ал. 3 от ЗЧРБ е посочено, че на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет. В случая, оспореният отказ е издаден по утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са посочени: вписан е със забрана за влизане в страната (отбелязано с буква Н в бланката) в националния списък; представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или повече страни членки на Европейския съюз ( причина, означена с буквата I от бланката на отказа). Посочената правна разпоредба за отказа е чл. 10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.  С оглед на това акта съдържа минимално необходимото съдържание за законосъобразност.  В случая е налице разпоредителна част и тя се състои именно в това, че е отказано влизане в страната.

Атакуваният отказ за влизане в страната е издаден при правилно приложение на материалноправните разпоредби и при наличие на законоустановените предпоставки за това. В същия е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и е вписано, че е отказано влизане в страната поради следните причини: вписан е със забрана за влизане в страната в националния списък и представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или повече страни от ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ в ред. ДВ бр. 23/2013г., отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната. От приетите по делото доказателства се установи, че със Заповед № 3-2674/ 21.09.2016г. на председателя на ДАНС на Д.Д., на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, е наложена ПАМ "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Като фактическо основание за издаването и е посочено, че  има данни, че действа против сигурността на страната. Основанието за отказа е чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, а отразеното в заповедта на председателя на ДАНС фактическо основание е, че има данни, че действа против сигурността на страната. Т.е. от причините в бланката на отказа, това е причината "представлява заплаха за вътрешната сигурност". Наложената  принудителна административна мярка по чл. 44 от ЗЧРБ обуславя постановяване на отказ. Поради това твърдението в жалбата за липса на предпоставки за постановяване на отказа са несъстоятелни. За неоснователни се приемат и доводите, че в акта е посочено несъществуващо правно основание-чл. 423 от ЗЧРБ. Безспорно става въпрос за чл. 42з от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че действа против сигурността на страната, както и на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила.  Въз основа на изложеното се приема, че за издаване на процесния отказ са били налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Също така, следва да се има предвид, че при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя постановяването на такъв отказ. В този смисъл съдът приема, че правилно е приложен материалния закон относно фактическото и правното основание, въз основа на което на жалбоподателя е отказано да влезе в Република България. Акта не страда от отменително основание посочено в чл. 146, т. 4 от АПК.

В действителност както се сочи в жалбата, няма данни заповедта за налагане на ПАМ да е съобщена на адресата, но това е неотносимо при преценката за законосъобразност на оспорения отказ за влизане в страната. Съобщаването на тази заповед е от значение при преценката за процесуалната допустимост на нейното оспорване по надлежния ред. Заповедта, с която се налага ПАМ "Забрана за влизане в страната", съгласно чл. 44, ал. 4, т. 2 от ЗЧРБ подлежи на незабавно изпълнение и факта, че тя не е връчена на жалбоподателя, не влияе на нейното действие. С тези доводи се отхвърлят твърденията свързани с нарушение на административно производствените правила рефлектиращи и върху  материалната незаконосъобразност на акта.

По отношение на възражението, че в отказа липсват данни пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, същото е основателно, защото  действително не става ясно в какъв срок и пред кой орган може да се защити съответното лице. Но този пропуск не рефлектира върху съдържанието на акта и върху неговата законосъобразност, тъй като в нормата на чл. 140, ал.1 от АПК е предвидена последицата от него, а именно той води до удължаване на срока за обжалване на съответния административен акт, в каквато хипотеза се прие да се разгледа настоящия акт.  Тази причина не води нито до нищожност, нито дори до формална незаконосъобразност на оспорения акт, а има за своя последица единствено приложимостта на по-дългия срок за обжалване по чл. 140, ал.1 от АПК, с цел гарантиране защитата на засегнатите лица.

За неоснователни се възприемат и доводите, че при връчване на акта, жалбоподателят не разбрал какво точно пишело в акта. Дори да се приеме, че при връчване на акта не е присъствал преводач, то безспорно Д. е получил копие от издадения отказ. Същият го е оспорил по съответния ред и е изложил възражения срещу него. Следователно не е нарушено правото на защита на лицето и не може да се обоснове извод, че е допуснато съществено нарушение. Освен това, процедурата по връчване следва издаването на акта, поради което не влияе върху неговото съдържание. Последното дава основание да се приеме, че и при съобщаване на акта в присъствието на преводач, последиците от действието му за неговия адресат биха били същите. При това положение се приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати нарушения на формата и съдържанието на акта, които да обосноват незаконосъобразност на издадения акт.

Оспорения акт е съобразен и с преследваната от закона цел да не се допусне влизане в страната на лица, по отношение на които има наложена забрана за влизане.  

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че Отказ за влизане в страната от 01.10.2016г. с № УРИ 4372р-4020/01.10.2016г. издаден от контролиращ служител при гранично контролен пропускателен пункт-ГКПП "Стрезимировци”  е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената писмена форма, в съответствие с материалните и процесуалните изисквания за издаването му. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност не се откриха пороци и няма правни и фактически основания, въз основа на които да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен. Индивидуалния административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.  против Отказ за влизане в страната от 01.10.2016г. с № УРИ 4372р-4020/01.10.2016г. издаден от контролиращ служител при гранично контролен пропускателен пункт-ГКПП "Стрезимировци”.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                          

 

Съдия:/п/